Решение № 10909 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15797/2010 г.

Решение № 10909 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15797/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ромео Павлов Велчев, от гр. София против решение № 3511/5.11.2010 г. по адм. дело № 4267/2009 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 3511/05.11.2010 г. по адм. дело № 4267/2009 г. Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ромео Павлов Велчев, от гр. София срещу решение № 100/8.05.2009 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 6109206846/22.02.2009 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, с които е отказано възстановяване на парично обезщетение за безработица, прекратено по реда на чл. 54д, ал. 5 от КСО. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че липсва оставащ период за изплащане на парично обезщетение за безработица. Установил е, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че по заявление на Ромео Велчев от 12.09.2007 г. длъжностното лице по чл. 54ж от КСО при Столично управление "Социално осигуряване" е отпуснало парично обезщетение за безработица за периода 18.07.2007 г. - 17.04.2008 г. в размер на 180,00 лева месечно. С последващо разпореждане на основание чл. 54б от КСО, считано от 1.01.2008 г. размерът е увеличен на 200,00 лева. На 28.02.2008 г. жалбоподателят е подал декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на паричното обезщетение за безработица, към която е приложил и трудов договор № 020/4.02.2008 г., сключен между него и ИА "Трейдинг" ЕООД, гр. София. Започнал е работа от 5.02.2008 г., като трудовото правоотношение е продължило до 4.04.2008 г. Декларация за възстановяване изплащането на паричното обезщетение за безработица е подадена на 9.02.2009 г. (т. е. близо година по-късно) като по този начин не са спазени сроковете по чл. 3, ал. 4 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Съгласно чл. 54д, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението. Отчитайки, че отпуснатото парично обезщетение е било за период от 9 - месеца, който е изтекъл на 17.04.2008 г. и до него момент от правоимащото лице не е налице искане за възстановяване на регистрацията към Агенцията по заетостта и подаване на декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ, органите на НОИ законосъобразно са постановили отказ за получаване на процесния остатък. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите и е приложил точно материалния закон, поради което атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В съответствие с изхода на спора е разпределена и тежестта за разноски, като точно са приложени разпоредбите на чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,