Решение № 7527 от 1.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител Б. Борисова, главен юрисконсулт, срещу решение 748 от 21.10.2021 г. по адм. дело 317/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено решение 227/16.02.2021 г. на КЗД по преписка 299/2019 г. Касаторът поддържа в касационната жалба , че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне жалбата срещу решението на КЗД. Ответникът по касационна жалба ТелекабелАД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, чрез процесуален представител адв. З. Митрев, в писмен отговор , иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид изложените доводи и оплаквания в касационната жалбата намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на Телекабел"АД , решение 227/16.02.2021 г. на КЗД, с който е установено, че при осъществяване на своята дейност търговското дружество е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда , затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: офис на Телекабел АД, находящ се в гр. Пазарджик, [улица], извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5,вр. с чл.4,ал.1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ по признак увреждане и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство ; с което на основание чл.47,т.3 вр. с чл.80,ал.2 ЗЗДискр. на "ТелекабелАД , поради установената дискриминация е наложена имуществена санкция, в размер на 250 лева и предписано , на основание чл.47,т. 4 от ЗЗДискр. дружеството, в тримесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда в соченият по- горе офис. АС-Пазарджик е приел, че решението на КЗД е издадено при съществено нарушение на производствените правила- липса на мотиви, при недостатъчно изяснена фактическа обстановка и при необсъждане на всички установени, спорни обстоятелства по случая, при неправилно прилагане на материалния закон. Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на обжалваният пред него административен акт. По делото е установено , че въз основа на констативен протокол 6/2019г. за извършена проверка на кампания Достъпна България от представител на КЗД, лаконично е прието, че Клиентският офис на Телекабел Пазарджик няма архитектурна достъпност. Към протоколът е приложена фото снимка. Въз основа на констативния протокол и доклад, изготвен от председателя на КЗД е разпоредено служебно образуване на производство за защита от дискриминация. С оспореното пред съда решение КЗД приема, че дружеството извършва публична дейност и предоставя услуги на потребители в офис с архитектурна недостъпност за хора с увреждания. чрез докладна записка на регионален представител на самата КЗД и веществени доказателствени средства - снимки, че към 17.07.2020 година офис "Оборище" на АСП, на соченият адрес не функционира, преместен е на друг адрес. Разпоредбата на чл. 53 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) регламентира равен достъп на хората с увреждания до физическа среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Съгласно чл. 53, ал. 3 ЗХУ, правилата, нормите и нормативите за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизирана територия и на сградите и съображенията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на МРРБ. В чл. 57, ал. 1 ЗХУ е предвидено, че проектирането и изграждането на елементите на достъпна среда в урбанизирана територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата на чл. 53, ал. 3 при условията и по ред, определени в ЗУТ. В разпоредбата на чл. 57, ал. 2 е предвидено, че за съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага. Необходимо е да бъде посочено от настоящата инстанция, че задължението за достъпност на средата е за лицето, което предоставя услугите си на публично място. То следва да осигури достъпна архитектурна среда до мястото, където предоставя услугите. Ирелевантен за тази отговорност е факта, че обектът е нает. При представени доказателства, че към момента на постановяване на оспореното решение , че офисът на дружеството има два входа- един с ограничаваща архитектурна достъпност / наличие на четири стъпала/ и втори- с директен достъп от уличната настилка , по коридор с достатъчна проходимост, правилен и обоснован е извода на АС-Пазарджик е , че липсва конкретно осъществено нарушение водещо до неравно третиране на лица с увреждания. И въпреки, че този факт/ втори вход/изход с архитектурна достъпност/ своевременно е сведен до КЗД, последната го е изцяло игнорирала при разрешаването на административния спор. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице визираните в жалбата касационни основания за отмяната му. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноски на настоящата инстанция в размер на 300 лева възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение