Решение № 6956 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14417/2012 г.

Решение № 6956 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14417/2012 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на С. Х. К. в качеството й етажен собственик от етажна собственост на ул. "В." ..№..., гр. С. срещу Заповед № 3С-704/01.11.2012 г. на министъра на отбраната за изземване от етажната собственост на административен адрес гр. С., район "О.", ул. "В." ..№... на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ магазин със застроена площ от 34.10 кв. м с граници на магазина: североизток - вх...д "А", югозапад - търговски обект, югоизток - апартамент № 1 и стая за колички, северозапад - улица "В.". В жалбата се твърди, че етажните собственици владеят имот, който е с други граници, различни от посочените в заповедта и този имот никога не е бил ползван от Министерството на отбраната. Твърди се, че до 1997 г. процесният имот е бил в управление на ЦКС и първоначално е бил едно общо помещение със съседния магазин на административен адрес ул. "В." ..№.... През 1997 г., след последвала реституция на имота на ул. "В." ..№..., е преградено помещение за етажната собственост на ул. "В." ..№.... Жалбоподателката твърди, че етажната собственост винаги е считала същото за своя собственост и владението върху него продължава безпрепятствено до издаване на процесната заповед. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Сълова, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли да бъде отменена обжалваната заповед. Позовава се на заключението на СТЕ и счита, че при идентификацията на имота са посочени неправилно неговите граници, което обосновава незаконосъобразност на заповедта. Претендира разноските по водене на делото съгласно представен списък. Ответникът - министърът на отбраната се представлява от юрк. Янакиева, която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от оспорването и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: В оспорената заповед имотът е описан със застроена площ и граници като тези в Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 07390/11.01.2010 г. (л. 15). В хода на съдебното производство е представен още един акт за частна държавна собственост, съставен след издаване на процесната заповед - АЧДС № 08198 от 18.03.2013 г. (л. 44). В последния АЧДС имотът е описан като магазин със застроена площ от 34.10 кв. м и граници с обекти, описани само с идентификатор. Допусната е съдебно-техническа експертиза (СТЕ) за идентификация на имота и установяване на съответствие с имота по актовете за държавна собственост, приложени по делото. Според приетото по делото заключение на СТЕ в АЧДС № 07390/11.01.2010 г. правилно са вписани съседните имоти на процесния имот. ВЛ уточнява, че неправилно е посочен вх...д "А", тъй като сградата има само един вх...д. Неправилно е вписана посоката по отношение на границата на процесния имот с ул. "В." ..№.... ВЛ е установило, че сградата на ул. "В." ..№... не граничи на северозапад с улица "В.", а на запад, югозапад. Предвид това, че в процесната заповед е възпроизведено съдържанието на АЧДС № 07390/11.01.2010 г., то при описване на границите на имота в частта относно посоките на съседните имоти е допусната същата грешка като тази в АЧДС. Относно съставения след издаването на процесната заповед АЧДС № 08198 от 18.03.2013 г., ВЛ е констатирало, че посоките на съседните имоти са вписани правилно. Процесният магазин е идентичен с описания в АЧДС № 08198 от 18.03.2013 г. самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.402.68.3.16. Настоящото съдебно производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс до приключване на гр. д. № 6687/2013 г. по описа на СРС. П. последното дело е постановено влязло в сила на 13.06.2016 г. Решение № 3716 от 09.05.2016 г. на СРС, с което искът на етажните собственици срещу МО с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) за процесния недвижим имот е отхвърлен. В мотивите на цитираното решение е прието, че процесният имот е държавна собственост с предоставено ползване на Министерството на отбраната. След 01.06.1996 г. забраната за придобиване по давност на имоти - частна държавна собственост е отпаднала, но съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС, давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече от 01 юни 2006 г. до 31.12.2017 г. По изложените съображения гражданският съд е приел, че ищците по вещноправния спор не са придобили собствеността върху процесния имот по давност, тъй като давността за придобиване на имоти - частна държавна собственост е била спряна. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: С оглед обхвата на съдебната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от посочените основания в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 от АПК относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила за издаването на акта, материалноправната законосъобразност на акта и съответствието с целта на закона. Съгласно чл. 80а от ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая заповедта за изземване е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при изпълнение на предвидените материалноправни предпоставки за изземването на имота и в съответствие с целта на закона. По делото е безспорно установено, че процесният имот е частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната и че се владее без основание от етажната собственост на административен адрес гр. С., район "О.", ул. "В." ..№.... Спорът за собствеността е приключил с влязло в сила съдебно решение. Остава да бъде даден отговор на въпроса дали констатираните от ВЛ неточности относно наименованието на граничещия с процесния имот вх...д и относно разположението на имота по отношение на ул. В., са до такава степен съществени, че препятстват идентификацията на имота. Между страните не се спори, а това се установява и от заключението на СТЕ и събраните по делото писмени доказателства, че граничещият с процесния имот от североизток вх...д е единствен, но в заповедта е описан като вх...д "А", както и допусната грешка в заповедта относно посочването на една от посоките при описване на границите на имота - в заповедта е посочено, че ул. "В." е на северозапад от имота, а според ВЛ улицата е на запад-югозапад. Предвид това, че в заповедта правилно са посочени предназначението и площта на имота, неговите съседи и административен адрес, съдът приема, че констатираните от ВЛ неточности при индивидуализацията на имота не препятстват установяване на неговата идентичност с имота - частна държавна собственост, за който са съставени АЧДС № 07390/11.01.2010 г. и АЧДС № 08198 от 18.03.2013 г. По изложените съображения при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид това, че по делото безспорно се установи, че процесният имот е частна държавна собственост и се владее без основание от етажната собственост на ул. "В." ..№..., съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това. При служебно извършената проверка съдът установи също така съответствие на заповедта на целта на закона. По изложените съображения обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен и няма основания за неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение