Решение № 10757 от 14.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12995/2015 г.

Решение № 10757 от 14.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12995/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Търговище автотранспорт" ЕООД, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 66 от 30.09.2015 г. постановено по адм. дело № 104 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Търговище. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените в двете съдебни инстанции разноски. Ответникът - Кметът на община Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - К. М. - старши инспектор в отдел "Обслужване и ревизии" в дирекция "Местни данъци и такси" при община Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба основателна. С подадената до АС - Търговище жалба от "Търговище автотранспорт" ЕООД е оспорено решение от 26.05.2015 г. произнесено по обжалван акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 5 от 19.02.2015 г., в обжалваната му част по т. 4 и т. 5 от акта. Направено е искане решението да бъде отменено. С определение № 175 от 07.09.2015 г. АС - Търговище е приел, че предмет на обжалване е решение № Рш-МДТ-26 от 26.05.2015 г. издадено от кмета на община Търговище, с което е потвърден АПВ № 5 от 19.02.2015 г., издаден от К. М. - старши инспектор в отдел "Обслужване и ревизии" ("ОР") в дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Търговище, в частта относно т. 4 и т. 5, относно МПС автобус марка "Чавдар" с ДК№ Т0357АС и МПС товарен автомобил марка "Ифа" с ДК№ Т0659ТВ. С определението съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание и е конституирал страните по него. Като ответник по делото е конституиран кметът на община Търговище, а като заинтересована страна К. М. - старши инспектор в отдел "ОР" в дирекция "МДТ" при община Търговище. С обжалваното в настоящето производство решение съдът е отхвърлил жалбата на "Търговище автотранспорт" ЕООД против решение № Рш-МДТ-26 от 26.05.2015 г. издадено от кмета на община Търговище, относно МПС автобус марка "Чавдар" с ДК№ Т0357АС и МПС товарен автомобил марка "Ифа" с ДК№ Т0659ТВ и е осъдил дружеството да заплати направените по делото разноски. При тези данни настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира следното: Видно от разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 9б от ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1 - ал. 5 от ЗМДТ, при обжалването на актовете за местни данъци и такси е приложим редът по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Редът за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми е регламентиран в чл. 228 и сл. от ДОПК. Съгласно чл. 229, ал. 5 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване, издадени от органите по приходите, се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК, при обжалването на ревизионните актове по административен ред, решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите. Според чл. 4, ал. 5, предл. 1-во от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по ДОПК. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предвижда, че на оспорване пред съда подлежи ревизионният акт, респ. АПВ, в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждането на жалбата срещу АПВ от съда се призовават решаващият орган и жалбоподателят. В настоящия случай АС - Търговище е приел за разглеждане, извършил е съдебен контрол и се е произнесъл по законосъобразността на решение № Рш-МДТ-26 от 26.05.2015 г. издадено от кмета на община Търговище, което е акт на горестоящия административен орган, в производство по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. Предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, предмет на съдебен контрол е издаденият АПВ, а не решението на горестоящия орган, и то единствено в частта, в която е бил обжалван по административен ред и не е отменен. Посоченото води до недопустимост на постановеното съдебно решение. Наред с това издателят на АПВ неправилно е бил конституиран като заинтересована страна от АС - Търговище. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, ответник по оспорването е решаващият орган и в нормата не е предвидено участието на издателя на акта, предмет на съдебен контрол, като заинтересована страна. Предвид изложеното решението следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на АС - Търговище, за ново разглеждане от друг състав на съда. При неяснота относно това срещу кой акт е било насочено направеното с жалбата оспорване, съдът е следвало да я остави без движение, с указания за привеждането й в съответствие с изискването на чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на спора. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение