Решение № 15428 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11539/2014 г.

Решение № 15428 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11539/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Златанова, пълномощник на Иван Асенов Райчев, против решение № 3723/5.06.14 г. по адм. д. № 3976/14 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник ДНСК-София, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявения от касатора Райчев срещу Началника на ДНСК-София иск с правно основание чл. 292 АПК за признаване със сила на пресъдено нещо, че правото на принудително изпълнение на Заповед № РД-14-1535/27.11.06 г. на зам. началника на ДНСК София за премахване на незаконен строеж "подпорна стена" в поземлен имот № 366, кв. 33 по плана на с. Маломово, общ. Бобов дол е погасено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след влизане на заповедта в сила от 19.02.08 г., административният орган е предприел действия за привеждането й в изпълнение . Отправил е покана за доброволно изпълнение и след констатацията от 7.05.08 г., че доброволни действия адресатът не е предприел, е започнал действия по принудителното й изпълнение съобразно правомощията си по Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, като последното такова е издаване на постановление за възлагане на изпълнението от 26.03.08 г. Въз основа на така предприетите действия по принудителното изпълнение на заповедта, съдът е приел, че изпълнителното производство е висящо и петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК не е текла. По отношение второто фактическо основание, на което е предявен иска, а именно-подадено заявление за узаконяване на незаконния строеж на основание § 127, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ, е изложил мотиви, че тази разпоредба като материалноправна е приложима само по отношение на заповеди за премахване на незаконни строежи, влезли в сила след 26.11.12 г. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. При постановяването му събраните по делото доказателства са обсъдени в съвкупност с доводите на страните, а решаващите правни изводи са в съответствие с материалния закон. По отношение позоваването на изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК са налице безспорни констатации, че заповедта е влязла в сила на 19.02.08 г., че касационният жалбоподател, неин адресат, е получил на 16.04.08 г. покана за доброволно изпълнение, че с Протокол № 51/7.05.08 г. работна група при РДНСК - Кюстендил е установила липсата на действия по доброволното премахване на строежа, че ориентировъчната стойностна сметка за изготвяне на конструктивния проект, поради липса на проявен интерес от поканени изпълнители през м. юли 2012 г. е изпратена на РДНСК Югозападен район на разпореждане, че с протокол от 16.11.12 г. нарочна комисия от РДНСК Югозападен район е отправила до ДНСК София предложение за избор на изпълнител, издадено от Началника на ДНСК София е постановление за възлагане от 26.03.13 г. и на същата дата е сключен договор за извършване на принудителното изпълнение с избрания изпълнител, ГУ "Строителство и възстановяване" АД-София. При тези установявания изводът, че предвидената в кодекса пет годишна давност не е изтекла е обоснован и законосъобразен. Погасителната давност като юридически факт е период от време, с изтичането на който като правна последица настъпва погасяване на вземането и преклудиране на изпълнението. В настоящия казус започналата да тече след влизане на заповедта в сила давност е прекъсната с връчване на 16.04.08 г. на адресата покана за доброволно изпълнение / чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, последвали са описаните по-горе конкретни действия, последните от които - издаване на постановление за възлагане и сключване на договор с изпълнител от 26.03.13 г. Тези действия са поставили изпълнителното производство в състояние на висящност, при което давност не тече. Ето защо, към датата на предявяване на иска по чл. 292 АПК петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК, установяваща забрана за привеждане в изпълнение на изпълнителното основание / влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж/ не е била изтекла. Законосъобразен е и извода на съда по отношение позоваването на разпоредбата на § 127, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ. Правилно съдът е приел, че като материалноправна тази разпоредба е приложима само по отношение заповеди за премахване на незаконни строежи, влезли в сила след 26.11.12 г. Материалноправните норми, по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, действат занапред, т. е нямат обратно действие. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Приложените към касационната жалба писмени доказателства -заповед за разрешаване изработването на ПУП за имота, нотариални актове и становище на кмета на селото /представено и в първата инстанция / са неотносими към предмета на делото, а снимковия материал не представлява допустимо по чл. 150 АПК писмено доказателство. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, при липсата на съществени нарушения на съдопроизводствените правила на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение