Решение № 7899 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11255/2016 г.

Решение № 7899 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11255/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на И. Х. Я. от гр. В., представлявана от адв. Енчев, против решение № 1699/26.07.2016 г. по адм. д. № 2830/2015 г. по описа на Административен съд В. с молба за отмяната му като неправилно, претендира разноски за двете съдебни инстанции. О. Г. Т. Жеков, представляван от адв. Славов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. Доводите си излага в представени по делото писмени бележки. Ответниците, началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ В., П. Д. Л., М. Д. Т., М. Н. Т., Н. Т. Н. и Х. Ц. Д. не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесулно допустима, но неоснователна по същество по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № 18-3337/29.04.2015 г., с която началникът на СГКК В., по заявление на Г. Т. Ж. с дата 21.02.2013 г. и служебно такова от 23.02.2015 г. по повод писмо ОСИСД 15001121 ВН/20.02.2015 г. на кмета на община В., проект за изменение ПНИ на с. о. "Траката" и приложени по преписката документи, е одобрил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ С. в частта на имот с идентификатор 10135.2520.2041 с площ 1036 кв. м. с начин на трайно ползване "ниско застрояване", собственост на И. Х. Я. и Х. Ц. Д., на основание надлежни документи за собственост. Изменението се изразява в промяна / намаление/ площта на имота на 760 кв. м. и създаване нов обект на КККР - поземлен имот с идентификатор 10135.2520.7001 с площ 275 кв. м. с начин на трайно ползване "ниско застрояване", собственост на наследници на Т. Г. Ж. на основание решение № 840/12.11.2001 г. на Поземлена комисия В. . В останалата част, относно НИ 2040 по ПНИ, по заявлението на Г. Т. Х. е постановен отказ. Заповедта в частта на одобреното изменение на КККР е оспорена от И. Х. Я., жалбата е приета за допустима с определение № 4082/07.04.2016 г. по адм. д. № 3711/2016 г. по описа на Върховния административен съд. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. Първоинстанционният съд, като е установил, че обжалваната заповед е издадена в процедура по § 4к, ал. 8, чл. 12 и чл. 13 от Преходните и заключително разпоредби на Закона за собствеността на и ползването на земеделските земи /ПЗРЗСПЗЗ/ е приел, че разпоредбите на специалния закон са спазени. Констатирал, е че в действащите КККР е инкорпориран влязъл в сила ПНИ за съответната територия, че относно реална част от ПИ 2041 с влязло в законна сила съдебно решение в полза на ответника Ж. е разрешен спор за материално право, предявен от него срещу вписаните в регистъра собственици - оспорващата Я. и Д., че с решение по т. 3.2 от протокол № 188/19.11.2014 г. комисията по § 4, ал. 12 ПЗРЗСПЗЗ при община В. е приела постъпилия със заявлението на Жеков проект за изменение ПНИ и е извършила промяна на същия чрез създаване на ПИ 7001 с площ 275 кв. м., вписани са наследниците на Т. Г. Ж. в регистъра към този план като собственици, при което е приел, че съгласно § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗРЗСПЗЗ в компетентността на СГКК В. е било издаването на заповедта. Изложил е съображения относно приоритета на специалните разпоредби на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му спрямо общите разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и като е констатирал, че новообразуваният имот е с площ, допустима по чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, е възприел решаващ правен извод относно законосъобразността на обжалваната заповед. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установено по делото е, че имот с идентификатор10135.2520.2041 попада в територия по § 4к ПЗРЗСПЗЗ, с. о. "Траката", както и че в действащите КККР, одобрени със заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР от 2008 г., е въведен влезлия в сила ПНИ, одобрен по реда на чл. 28, ал. 4 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. Вписани в регистъра към ПНИ като собственици на ПИ 2041 са И. Х. Я. и Х. Ц. Д. са . След влизане в сила на КККР с влязло в законна сила решение по гр. д. № 782/2005 г. по описа на Районен съд В. и приложена към това решение като неразделна негова част скица, предявения от Г. Т. Ж. срещу И. Х. Я. и Х. Ц. Д. иск за собственост върху реална част от имота е уважен. В настоящето производство е прието писмено заключение на съдебно техническа експертиза, в което е изложена категорична констатация, че новообразуваният имот 101135.2520.7001 е в границите на определената с влязлото в сила решение реална част ПИ 2041. Изменението на КККР за поземлени имоти в територии по § 4к ПЗРЗСПЗЗ се провежда по процедура, регламентирана от този закон - въз основа на изменение в ПНИ, одобрено на основанията по § 4к, ал. 8 ПЗРЗСПЗЗ по заявление на заинтересувано лице, подадено на основание чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ до кмета на общината, за чието разглеждане компетентна е комисията по § 4к, ал. 12 ПРЗРЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗРЗСПЗЗ решението на тази комисия се явява предпоставка СГКК да издаде заповед за изменение на КККР. Тези разпоредби са специални и намират приоритетно приложение спрямо общите разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, приоритетно приложение при преценка допустимите параметри за образуване на нов ПИ, спрямо чл. 19, ал. 1 от Закона за устройства на територията /ЗУТ/ има и разпоредбата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. В случая тази процедура е проведена при правилно приложение на закона, предвид което оспорването срещу обжалваната заповед обосновано е отхвърлено. Предвид изложеното касационната жалба се определя като неоснователна, още повече, че в изложението недопустимо се смесват законовите изисквания за образуване на поземлен имот /ПИ/ по ПНИ и урегулиран поземлен имот /УПИ/ по ПУП, предмет на регулация от ЗУТ. В заключение, налага се изводът, че обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон, при изясненост на относимите факти, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба Жеков следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция -платено адвокатско възнаграждение - в размер на 2000 лв по договор за правна защита и съдействие с дата 25.04.2017 г. Този разход следва да бъде присъден изцяло на страната предвид липсата на възражение от касатора относно неговата прекомерност. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд