Решение № 7233 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2693/2009 г.

Решение № 7233 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2693/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Марийка Петрова Дончева и Райка Димитрова Лазарова против решение № 749 от 04.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение по адм. дело № 258/2007 г. С него се изменя заповед № ПР 0151/20.06.2006 г. на Кмета на район "Аспарухово" при Община Варна за одобряване оценката на трайните насаждения и подобренията в част от поземлен имот № 503.358 по КП с ползвател Димитър Петров Йорданов, попадаща в имот в имот № 503.587 по плана на новообразуваните имоти на местност "Летището", землище с. Звездица, Община Варна, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Димитър Николов Дончев като стойността е увеличена от 335 лева на 3335 лева. Поддържаните доводи са за недопустимост на решението, алтернативно за неправилност, вследствие нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което се иска отмяната му като недопустимо, алтернативно като неправилно. Свеждат се до това, че производството е образувано по просрочена жалба на Димитър Петров Йорданов, което прави решението недопустимо. По съществото на спора съдът неправилно е приел, че в имота има извършено подобрение - земен насип, който не е строеж и поради това не се изисква за него строително разрешение. Съображенията са развити и в представеното писмено становище чрез адвокат Василиса Иванова. Ответникът, Кметът на Община Варна, район Аспарухово взема становище в писмен вид чрез юрисконсулт Светлана Маринова за основателност на жалбата. Ответникът, Димитър Петров Йорданов, чрез адвокат Смолецов взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с доводите, че по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 8 от ЗУТ земният насип е строеж за който се изисква разрешение за строеж, а при определени условия и инвестиционен проект, каквито по делото не са представени. Също така не е установено кой е извършил този строеж и кога и при отсъствие на такива данни съдът необосновано е присъдил стойността му. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страни, за които решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба на Димитър Петров Йорданов, ползвател с признато право на собственост, който е извършил подобрения в част от поземлен имот № 503.358 по КП на ползвателите, попадаща в имот № 503.587 по ПНИ на м. "Летището", с. Звездица, Община Варна отредена за бившите собственици, срещу заповед № ПР 0151/20.06.2006 г., издадена по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от кмета на общината. Възраженията са били за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на заповедта, включително по отношение размера на оценката, в който не били включени и други извършени от него подобрения и трайни насаждения. Съдът приел жалбата за допустима, тъй като не била връчена надлежно и я разгледал по същество като приел от доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза, че стойността на трайните насаждения са в размер на 335 лева, а стойността на подобренията са в размер на 3000 лева. Тези подобрения се изразяват в насипването на земен насип, който не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, поради което за него не се изисквало разрешение за строеж. При тези фактически и правни съображения заповедта е изменена като стойността от 335 лева е увеличена на 3335 лева, стойността на подобрението земен насип. Решението е неправилно като постановено при необоснованост на изводите и в нарушение на материалния закон. Касационната жалба следва да се счита подадена в частта за увеличената стойност на подобренията с 3000 лева, а по отношение стойността на трайните насаждения, определена на 335 лева с решението тя съвпада с определената стойност от административния орган, която заповед те не са обжалвали. Поддържаните доводи за недопустимост на решението, поради просрочие на първоначалната жалба са неоснователни. Правилно съдът е приел, че няма надлежно връчване на обжалваната заповед на ползвателя, извършил подобренията. Опитът за връчване в с. Звездица не дава основание да се остави съобщение на таблата в административните сгради на район Аспарухово. Видно от данните по представената от административния орган преписка се установява, че на ползвателя, издадените заповеди по § 62, ал. 3 и 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са му съобщавани на друг адрес в гр. Варна, съвпадащ с адреса му, посочен в жалбата. Не е имало промяна в адресната му регистрация за която административният е имал информация и на който адрес обжалваната от него заповед не му е била съобщавана. При така съобразените факти съдът правилно е приел, че срокът за обжалване на процесната заповед е спазен. Разглеждайки я по същество съдът е приел, че в имота има извършено насипване със земна маса, което е подобрение, но не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ и за което не е нужно строително разрешение, поради което е присъдил и тази стойност, определена от заключението на експертизата. Тези изводи на съда са необосновани на доказателствата по делото, по което се установява, че Димитър Петров Йорданов е трансформирал правото си на ползване в право на собственост върху 600 кв. м от предоставения му имот, целият с площ от 900 кв. м. По делото няма данни дали цялата разлика над 600 кв. м попада в новообразувания имот № 503.587 по ПНИ, отреден за бившите собственици, настоящите касатори и за която част се отнасят подобренията, за което обстоятелство може да се прави извод само от приложената скица на л. 49 от делото. При липса на други данни съдът е приел за верни твърденията на жалбоподателя, че е извършено насипване със земна маса в имота, което приел за подобрение със стойност, определена от вещото лице от 3000 лева и определено от него приблизително количество от 25 куб. м. Според разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м. Изводът при анализа на разпоредбата е, че разрешение за строеж се издава над посочените параметри. По делото вещото лице е посочило приблизително, че насипът е 25 куб. м но не е установена площта на която е извършен, наред с това и при липса на доказателства дали е правен такъв насип и кога, съдът като се е позовал само на разпоредбата на § 5, т. 38 от ЗУТ без да я съобрази и с чл. 147, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е извел необоснован фактически и правен извод в нарушение на материалния закон, което налага отмяната на решението в тази насока. След отмяната му следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора с което жалбата на Димитър Петров Йорданов следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като претенцията му за стойност на подобрения и трайни насаждения над размера, определен от административния орган не е установена по основание. При този изход на делото претенцията на касаторките за присъждане на разноските е основателна, поради което ответникът Димитър Петров Йорданов следва да бъде осъден да ги заплати в тяхна полза в размер на 300 лева, по 150 лева за всяка от тях, представляващи възнаграждение за адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, Четвърто отделение,