Решение № 2588 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13760/2009 г.
ВАСII отделение25.02.2010 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
Отменя решение № 54/19.08.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3931/2009 г. и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Лъчезар Иванов Спасов и Диана Христова Спасова, двамата от гр. София против заповед № ДК-02-СО-216/14.11.2007 г. на началника на СРДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "Бунгало", находящ се в имот пл. № 1403, кад. лист № Г-22-12-Г, м. "Ренов дол", яз. Искър, район "Панчарево" - СО. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2588 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13760/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на СРДНСК против решение № 54/19.08.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3931/2009 г., с което е отменена негова заповед № ДК-02-СО-216 от 14.11.2007 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "Бунгало", находящ се в имот пл. № 1403, кад. лист № Г-22-12-Г, м. "Ренов дол", яз. Искър, район "Панчарево" - СО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответниците Лъчезар Иванов Спасов и Диана Христова Спасова не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 34 АПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушения на материалния закон. При двете разглеждания на делото от административния съд е установено, че процесното бунгало е с четири единични бетонови основи в четирите ъгъла с размери 32/50 см и височина над терена 20 см, в които са вбетонирани метални ъглови профили, излизащи 50 см над бетона, а покривът е с гофрирана ламарина. Като неподлежащо на преместване без демонтиране на отделни модули и без нарушаване на целостта му, това бунгало представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. В случая е изградено без строителни книжа, поради което подлежи на премахване като незаконен строеж по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както е разпоредено с оспорената заповед. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставеният констативен акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ от 11.12.2006 г. на длъжностни лица на СРДНСК е връчен по реда на § 4, ал. 1 ДР на ЗУТ поради отсъствие на собствениците на имота, удостоверено в констативен протокол и съобщение с подписите на две длъжностни лица. Отделно от това, актът е връчен и лично на Диана Спасова на 27.12.2006 г. Чрез връчването на съпругата той е сведен и до знанието на собственика на имота и строежа. Дори да се приеме, че връчването му е нередовно по отношение на Лъчезар Спасов, това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не нарушава правата на заинтересуваното лице. Правото му на защита е упражнено с подаване на жалба срещу заповедта, а в съдебното производство не представя доказателства, при събирането и обсъждането на които би се стигнало до постановяване на друг резултат-в случая да не се издава заповед за премахване на строежа. Оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е законосъобразна на изложеното основание за издаването й и при липсата на основания по чл. 146 АПК. Като я е отменил първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,