Решение № 12922 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6029/2016 г.

Решение № 12922 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6029/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Г. М. и А. С. М.,, от с. И., С., чрез техния пълномощник срещу решение № 1808/17.03.2016 г. по адм. д. № 9701/2015 г. на Административен съд С. - град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община в писмен отговор чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № РД-30-163/29.07.2015 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж "външна масивна тоалетна" като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Процесната постройка е строеж, същата е постройка на допълващо застрояване и не е допустима по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Процесната постройка е изградена през 1972 г., като за имота тогава е действал само регулационен план, а застроителен такъв не е бил одобрен. По делото не се спори, че за изграждането й няма строителни книжа. При действащия към момента на изграждането на постройка ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./ за изграждането й е необходимо разрешение за строеж, без значение наличието или не на застроителен план-аргумент § 188 ППЗПИНМ. Съдът е изяснил и въпроса дали процесната постройка отговаря на правилата и нормите, действали по време на извършването й или при действието на настоящия ЗУТ, тоест изяснил е въпроса за търпимостта на незаконния строеж. Тогава са действали Строителните правила и норми за изграждане на населените места, утвърдени на основание ЗПИНМ през 1959 г. и отменени с ДВ, бр. 69/1977 г. Те постановяват, че строеж като процесния следва да е изграден в самата сграда. Като временен строеж същият би могъл да се разположи на най-малко на 3 метра от регулационната линия към съседите, а в случая се намира на разстояние 1.10 - 1.40 м от вътрешната регулационна линия със съседния парцел и не е изграден като временен, а като постоянен. Неспазването на това отстояние сочи, че строежът не е бил допустим по правилата и нормативите на строителните правила и норми по горецитираните такива, тоест не е допустим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. С оглед времеизграждането му строежът не е допустим и по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Предвид изложеното касае се за незаконен и нетърпим строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Предвид изложеното, като е приел оспорения пред него индивидуален административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение е материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,