Решение № 7285 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Бъчваров, против решение 148 от 12.02.2024 г., постановено по адм. д. 194/2023 г. по описа на Административен съд Силистра. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че макар Община Тутракан да е разполагала с оперативна самостоятелност да определи критериите за подбор, които са необходими за установяване на възможността на участниците да изпълнят процесната поръчка, съгласно чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, юридическата правоспособност, придобивана след успешно завършен професионален стаж и положен изпит по ЗСВ, е необходима единствено за осъществяване на процесуално представителство пред съдилищата. Изразява съгласие с факта, че една от изрично разписаните дейности за изпълнение на обществената поръчка е изготвяне на различни документи и анализиране на факти с правно значение и приложимото по отношение на тях право, както и други практически знания и умения, касационният жалбоподател счита, че за изпълнението на тези дейности не се изискват умения, резултат от придобиването на юридическа правоспособност. Твърди, че с поставеното изискване относно експерта юрист в екипа специалисти за изпълнение на поръчката, възложителят е нарушил изискванията на чл. 59 ал. 2 ЗОП, което е с финансов ефект и възпиращо действие по отношение на икономическите оператори, имащи в екипите си юристи, които не притежават Удостоверение за юридическа правоспособност, а завършването на академичното образование от студентите по тази специалност и дипломирането им, са достатъчни условия да получат право да упражняват юридическа професия, съответно да получат изискуемия три годишен професионален опит. Касационният жалбоподател претендира отмяна на първоинстанционния съдебен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът - Община Тутракан, представлявана от кмета, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Р. Великова, която с писмен отговор пледира за нейната неоснователност и за потвърждаване съдебното решение като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че решението за налагане на финансова корекция, в което се твърди, че е поставено ограничително изискване, имащо възпиращ ефект, с условието експертът юрист в консултантския екип на изпълнителя на обществената поръчка да има и Удостоверение за юридическа правоспособност, е несъответно на закона. Според участващия по делото прокурор съдът обосновано е съобразил, че в процесния случай е приложимо Решение на Съда на Европейския съюз от 31.03.2022 г. по дело С-195/21, в чиято т. 51 е коментирано положение, при което въведено изискване за притежавани определени качества, респ. документи за наличието на такива, е оправдано от предмета на поръчката и остава пропорционално на този предмет. Предлага обжалваното решение да се остави в сила, тъй като липсват касационни основания по чл. 209 АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 148 от 12.02.2024 г., по жалба на Община Тутракан, е отменено решение 03-РД/3795 от 10.08.2023 г., издадено от Ръководителя на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., който е и заместник- изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с което е наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите разходи по Договор за възлагане на обществена поръчка, сключен с избран изпълнител ДЗЗД Смарт Адвайзърс София на стойност 48 900.00 лева без ДДС. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Силистра е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при условията на делегирани правомощия с представения договор по чл. 2д, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и заповед 03-РД/3089/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на нормативно определената с чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ форма на акта, но не съдържа мотиви досежно определения конкретен размер на финансовата корекция и е несъответен на закона. В мотивите на оспореното съдебно решение е отразено, че поставеното от Община Тутракан изискване в обявлението и документацията на обществената поръчка с предмет: Консултантски услуги за управлението на проект 19/07/2/0/00709 Реконструкция и/или рехабилитация на общински пътища на територията на Община Тутракан, включително съоръженията и принадлежностите към тях участникът да разполага с експерт юрист, който да е със завършено висше образование, ОКС магистър и Удостоверение за юридическа правоспособност, както и да има 3 години общ професионален опит, не е имало възпиращ ефект по отношение икономическите оператори, тъй като оферти са били подадени от 6 участника. Първостепенният съд е анализирал разпоредбите на относимата към момента на провеждане на обществената поръчка Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на виеше образование по специалността Право и професионална квалификация юрист /Обн. ДВ, бр. 35/2017г., отм. ДВ, бр.50/2020 г./, действащата наредба, регулацията на чл. 294 и чл. 300, ал. 2 от Закона за съдебната власт и изискванията на Наредба 1 от 1.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност. В тази връзка е приел, че завършилите висше образование по специалността Право придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант- юристи и полагане на изпит за придобитите по време на стажа практически знания и умения, включително способността да се анализират фактите с правно значение и приложимото право, както и познанията по професионална юридическа етика. Обосновал е, че целта на професионалния стаж е стажант-юристите да придобият практически знания и умения в конкретно избраната област на правото, като задължително участват в изготвянето на проекти на актове и документи, свързани с предмета на дейност на съответната професия, т.е. на всяка професия, в която се изисква юридическо образование /нотариус, съдебен изпълни­тел, юрисконсулт и т.н./, без значение дали същата е свързана с осъществяване на процесуално представителство пред органи на съдебната власт или не. Според съда дейностите, включени в предмета на процесната обществената поръча неизбежно изискват спорната правоспособност от експерта юрист, доколкото предполагат висока професионална квалификация, която не може да бъде постигната без обсъдените условия на Наредба 1/2019 г., а същевременно изискуемият професионален опит от 3 години се свързва с правоспособността. Въведеното от бенефициера /и възложител/ изискване за притежаване на Удостоверение за юридическа правоспособност, е преценено от съда като необходимо, относимо и пропорционално на предмета на обществената поръчка, включително при съобразяване на т. 51 от Решение на Съда на Евро­пейския съюз от 31.03.2022 г. по дело С-195/21. Решаващите изводи на съда са, че макар да са установени вярно главните факти в производството, същите са неправилно преценени като нарушение на чл. 2 ал. 2 и чл. 59, ал. ЗОП, поради което липсва и нередност съгласно чл. 70, ал.1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Едновременно с това, първостепенният съд е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие и с нормативната цел, която може да бъде изведена от чл. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ - да се гарантира изпълнението на задълженията на държавата, произтичащи от правото на ЕС, във връзка с управлението и законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Съдът точно е установил, че процесната обществена поръчка с предмет: Консултантски услуги за управлението на проект 19/07/2/0/00709 Реконструкция и/или рехабилитация на об­щински пътища на територията на Община Тутракан, включително съоръженията и принадлежностите към тях е проведена като открита процедура по чл. 18, ал.1, т. 1 ЗОП, в изпълнение на сключен между ДФЗ и Община Тутракан Договор 19/07/2/0/00709 от 13.12.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 5 783 077.09 лева, редуцирана на 5 546 494.45 лева с последващи анекси. С Решение ПО-08-07 от 28.02.2019 г. на възложителя за откриване на процедурата са били одобрени обявлението и документация за участие, като с Изисквания и указания за подготовка на офертата, реда и условията за провеждане на открита процедура за възлагане на ОП, в част I, Раздел 3. Критерии за подбор е въведено условие участникът да разполага с персонал с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, включително спорното изискване за експерт юрист, който да е със завършено висше образование, ОКС магистър и Удостоверение за юридическа правоспособност, както и да притежава 3 години общ професионален опит. В част II, Раздел 3.Цели, обхват и нормативни изисквания, т. 3.3.Обхват на услугите, са включени дейности по съставяне на кореспонденция с ДФЗ по всякакви въпроси, свързани с изпълнение на проекта, вкл. относно изменения на договора, съгласуване на ОП и възражения по финансовите корекции; съблюдаване за спазването на нормативните актове в областта на ОП, проверка за законосъобразност на съдържанието на документите по проекта, както и сключването и изменението на договорите; идентифициране и докладване своевременно на възложителя за констатирани нередности при изпълне­нието на проекта, както и за случаи, в които може да се предполагаме са налице нередности/измами. Съгласно дефиницията, съдържаща се в § 2, т. 41 ДР на ЗОП, професионалната компетентност е наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. Безспорно възложителят има оперативна самостоятелност да постави определени изисквания към участниците, но която не е безгранична. Тази оперативна самостоятелност е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП. Възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем. С оглед на това границите на неговата оперативна самостоятелност при определяне на критериите за подбор са от една страна, определени в чл. 59, ал. 1 ЗОП като сфера, до която се отнасят, а от друга страна - в чл. 59, ал. 2 ЗОП, като съдържание с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и от трета страна с оглед на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Горното изисква преценката за законосъобразност на критериите за подбор, а с оглед на това и за наличието на нарушение, да бъде направена при отчитане на тези изисквания за упражняване на правото на възложителя да определи критерии за подбор, които да му гарантират в най-пълна степен искания начин на изпълнение на поръчката. В конкретния случай тази преценка е обоснована именно с обхвата на консултантската дейност, която ще бъде осъществявана от експерта юрист. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, очертаният обхват на дейностите предполага както добра теоретична подготовка на експерта юрист, която е придобил в рамките на семестриалното си обучение за придобиване на ОКС магистър, така и практически умения при изготвяне на документи с правно значение /договори, възражения, жалби/, включително съблюдаване на процесуалните срокове за това. В тази връзка обосновано първостепенният съд е приел, че съгласно приложимата нормативна уредба ЗСВ, Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на виеше образование по специалността Право и про­фесионална квалификация юрист /Обн. ДВ, бр. 35/2017 г., отм. ДВ, бр. 50/2020 г./ завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит, като целта на стажа е стажант-юристите да се запознаят практически с основните функции и с организацията на работата на професиите, за които се изисква юридическо образование, и да участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение. Практически знания и умения се придобиват във връзка с осъществяването на всяка юридическа професия, независимо дали същата предполага или не процесуално представителство. В подкрепа на изложеното са и разпоредбите на чл. 26, ал. 1, изречение второ, чл. 28, ал. 1, изречение първо и чл. 29, ал. 1 от Наредба 1 от 1.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност, според които изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се състои от две части решаване на тест и решаване на казус, като чрез теста се проверяват придобитите по време на стажа практически знания и умения по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и свързаните с тях актове, а чрез решаване на казус се проверяват уменията на кандидатите да анализират фактите с правно значение, както и да прилагат на практика теоретичните знания. Цитираните норми опровергават извода касатора, че така посочените стаж и изпит по ЗСВ за придобиване на юридическа правоспособност са необходими единствено с оглед възможността на юриста да бъде процесуален представител. Първостепенният съд обосновано е преценил законосъобразността на спорното изискване с оглед приложимото към конкретния казус Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 31 март 2022 г. по дело С-195/21 г., в което съдът е решил следното: "Член 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365 на Комисията от 18 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет.". В случая безспорно консултантските услуги, които ще бъдат изпълнявани в рамките на процесната обществената поръчка не могат да бъдат качествено предоставени единствено чрез придобита ОКС магистър по специалността право, доколкото предполагат специфични знания и практически умения в областта на обществените поръчки, управлението на средствата от Европейските фондове при споделено управление, както и облигационното право. Правилен е изводът на първостепенния съд, че след като не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, то не може да се констатира и наличие на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, която да има за резултат частична отмяна на предоставената безвъзмездна финансова помощ. В конкретната хипотеза, съдът като е отменил оспореното решение за налагане на финансова корекция, е постановил законосъобразно и правилно решение което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които, предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, се определят в размер на 200 лева, съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,