Решение № 13989 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12207/2015 г.

Решение № 13989 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12207/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "И. - 2000" ООД гр. София, представлявано от управителя К. И. А., ЕИК ********, срещу Решение № 4756 от 06.07.2015 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 2571 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2101114342/05.06.2012 г., издаден от Красимира Грозданова Личева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2948/13.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта на установените допълнителни задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за отделните данъчни периоди от 01.04.2011 г. до 31.05.2011 г. и от 01.07.2011 г. до 31.07.2011 г. по фактури, издадени от "Б. П." ЕООД, "С. Б. И." ЕООД И "О. К." ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП сумата от 1320,59 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП моли чрез юрк. Шинев да бъде отхвърлена жалбата, а решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "И. - 2000" ООД срещу Ревизионен акт № 2101114342/05.06.2012 г., издаден от К. Г. Л. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2948/13.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта на установените допълнителни задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.04.2011 г. до 31.05.2011 г. и от 01.07.2011 г. до 31.07.2011 г. по фактури, издадени от "Б. П." ЕООД, "С. Б. И." ЕООД И "О. К." ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ и СТЕ. Приел е, че процесните фактури, издадени от "Б. П." ЕООД, "С. Б. И." ЕООД И "О. К." ЕООД не съответстват на изискванията за данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС, въз основа на който е допустимо да бъде упражнено правото на приспадане на данъка. Фактурите не отговаряли на изискването по чл. 114, ал . 1, т. 9 ЗДДС - да съдържат вида и естеството на услугата, като същите не могат да бъдат изведени и чрез приложените към фактурите протоколи за приемане на СМР. В тази връзка съдът се е позовал на Решение на СЕС от 08 май 2013 г. по дело С - 271/12. На следващо място съдът е изложил и подробни съображения относно липсата на доказване на изпълнението на посочените във фактурите СМР услуги. В подкрепа на този извод било обстоятелството, че представените доказателства за наети работници от доставчиците са опровергани от самите физическите лица. Липсата на персонал водело до извод за невъзможност доставчиците да изпълнят услуги, свързани със СМР. В заключение съдът е посочил, че по делото е останала недоказана и добросъвестността на РЛ като предпоставка за придобиване на правото на приспадане на данъка по фактурите, като в този смисъл се е позовал на Решение от 13.02.2014 г. на СЕС по дело С-18/13. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Предмет на спора по настоящото дело е обстоятелството налице ли са фактури, които да отговарят на изискванията на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС и съответно обективират ли реално осъществени услуги от доставчиците - "Б. П." ЕООД, "С. Б. И." ЕООД И "О. К." ЕООД. На първо място касационната инстанция намира за необосновани изводите на съда, че спорните сделки не отговарят на изискването на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС с позоваване на решение на СЕС по дело С-271/12. Фактурите отговарят на предвидените изисквания на чл. 114, т. 9 ЗДДС, като в съпътстващите ги документи - договори се съдържа подробна информация относно конкретния предмет на услугите. Наред с това следва да се посочи, че всички тези доказателства са представени още в хода на ревизията и приходната администрация няма констатации, че процесните фактури не съдържат данни за предмета на стопанските операции. В случая фактите по настоящия спор не са идентични с фактите по спора предмет на преюдициалното запитване по дело С - 271/12. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за необоснован дадения от първоинстанционния съд отрицателен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесните фактури, издадени от "Б. П." ЕООД, "С. Б. И." ЕООД И "О. К." ЕООД. Налице са съпътстващи фактурите документи - договори и приемо-предавателни протоколи, въз основа на които може да бъде прието, че посочените в тях услуги са реално изпълнени. В подкрепа на този извод са и констатациите на СТЕ. За правомерното начисляване на данъка по спорните фактури е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 8 вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е извършването на услугата. От друга страна сама по себе си неустановеността от страна на получателя на данни за кадровата и материална обезпеченост на изпълнителя не е основание за отказ от право на приспадане, както и не води автоматично до извод за неговата недобросъвестност. Следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига. След като касаторът е доказал действително осъществена престация по доставката, то необосновано съдът е приел за недоказана неговата добросъвестност. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. Отказът на органа по приходите и съда да не признаят право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Обстоятелството, че доставчиците не са намерени на посочените от тях адреси, с което е затруднена и препятствана възможността на приходните органи за събиране на доказателства, не е от кръга предпоставки, водещи до ограничаване на правото на приспадане, нито е допустимо да бъде вменено във вреда на получателя и ревизирано лице, така че негативната последица за него да е отказ от право на приспадане. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Също така според приетото в решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. В тази връзка съдът взе предвид събраните писмени доказателства, както и приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което фактурите са отразени в хронологичните счетоводни регистри на съответните сметки, съобразно осчетоводяването им. Включени са в дневниците за покупки и СД за ДДС за съответните периоди. При това положение в съответствие с цитираната практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира, че фактурите, издадени от "Б. П." ЕООД, "С. Б. И." ЕООД И "О. К." ЕООД обективират наличието на настъпили данъчни събития. Като е приел обратното по отношение на спорните доставки, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции общо в размер на 3820 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,