Решение № 7715 от 11.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Вел Кам ЕООД, чрез адвокат Н. Калистратов обжалва решение 4443/30.06.2022 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 7801/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт 22221520002592-091-001/08.01.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София в обжалваната част относно отказано право на данъчен кредит за м.03.2020 г. в размер на 255 250 лева и съответните лихви от 19 074.37 лева и относно начислени лихви в размер за м.12.2019 г. в размер на 6 527.79 лева. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразност. Конкретните оплаквания са за противоречие на решението с доказателствата по делото. Касаторът счита, че от събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно счетоводна експертиза, е доказано реалното извършване на транспортни услуги, предмет на спорната фактура, издадена от Администриране и защита на лични данни ООД. В тази връзка излага подробни съображения по представените при ревизията и в хода на административното производство доказателства относно реализиране на превоза чрез предходни доставки от БМ Технолоджи ЕООД и три дружества превозвачи СН Инвест 17 ЕООД, Термо Софтуер Инженеринг ЕООД и Колор Тех Инженеринг ЕООД. Ревизираното дружество твърди, че съгласно представените приемо предавателни протоколи товародателят Траш Енерджи ЕООД му е предал товарите (биомаса и нискокалорийни горива), които впоследствие отново с приемо предавателни протоколи са предадени от него на Администриране и защита на лични данни ЕООД, а от него и на поддоставчиците му (стр. 4). Счита обстоятелството, че МПС, посочени в пътните листове и в кантарните бележки не са собственост на доставчиците за ирелевантно за признаване на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. В тази връзка твърди, че в производството по административно обжалване на ревизионния акт са представени договори за наем, сключени между СН Инвест 17 ЕООД, Термо Софтуер Инженеринг ЕООД и Колор Тех Инженеринг ЕООД, които са описани на стр. 8 от решението на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, но са игнорирани от съда при постановяване на обжалваното решение. По делото липсват доказателства, включително и дали дружествата собственици на МПС са регистрирани по ЗДДС лица, поради което неправилно органите по приходите и съдът се позовават на липсата на декларирани фактури за наем в информационната система на НАП. Касаторът твърди, че в производството пред решаващия орган е представил доказателства, че нискокалоричното енергийно гориво е натоварено в обогатителната инсталация, находяща се в гр. Твърдица и е разтоварено на площадката на Дайнинг енерджи ЕООД, гр. Гълъбово, а биомасата е натоварена в мина Черно море гр. Поморие и е разтоварена в ТЕЦ Сливен. Неправилно съдът се е позовал и на обстоятелството, че измерването на товарите е извършено на кантара на Траш Енерджи ЕООД, където са съставени и кантарните бележки, независимо, че товаренето е било другаде, в различни обекти. Сочи, че този начин на измерване цели да се избегнат кражби и загуби на стока по пътя, като счита, че няма пречка приемането на стоките да се извършва на кантара на клиента едновременно с предаването им на този клиент. По отношение на начислената лихва за забава в данъчен период м.12.2019 г., касаторът посочва, че е за късното отразяване в отчетните регистри на 14 фактури, издадени към същия клиент Траш енерджи ЕООД за същите транспортни услуги, по които на ревизираното лице е отказано правото на данъчен кредит. В тази връзка излага съображения за нарушение на принципа за данъчен неутралитет на ДДС. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената част. Претендира разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София, чрез гл. юрк. Н. Горанов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт 22221520002592-091-001/08.01.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, с който на Вел Кам ЕООД е начислена лихва за забава за данъчен период м.12.2019 г. в размер на 6 527.79 лева и е отказано право на данъчен кредит в размер на 255 250 лева и съответните лихви от 19 074.37 лева за данъчен период м.03.2020 г. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че ревизионният акт е издаден в срока по чл. 109 ДОПК, от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал.2 ДОПК, при спазване на предвидената в чл.120, ал. 1 ДОПК форма и е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи на неговите издатели. Съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизията не са констатирани. По материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит за данъчен период м.03.2020 г. съдът е посочил, че съгласно националния данъчен закон - чл. 68, ал. 1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1, чл. 25, ал. 2, чл. 9, ал.1 чл. 71, т.1 от ЗДДС и постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директивата 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Доставката е доказана само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни насрещни престации. В конкретния случай съдът е установил, че с ревизионния акт не е признато право на данъчен кредит в размер на 255 250 лева по фактура 0 11/27.12.2019 г. издадена от Администриране и защита на лични данни ЕООД за плащане по договор за транспортни услуги. Към фактурата е приложена сметка опис приложение 1, в която са описани следните товари по количество и стойност: биомаса 37007,81 т. х 9,90 = 366377,32 лева по 8 броя месечни приемо - предавателни протоколи (ППП) за периода от м.02.2019 г. до м.09.2019 г. и нискокалорично енергийно гориво (НКЕГ) 106705,48 т. х 8,40 = 896 326,3 лева по 6 броя месечни приемо - предавателни протоколи (ППП) за м.02.2019г. и за периодите от м.04.2019г. до м.08.2019г. общо 1 262 703,35 лева, сума за забава - 13546,65 лева, обща сума 1 276 250,00 лева, ДДС 255 250,00 лв. или обща стойност с ДДС - 1 531 500,00 лева. От заключението на вещото лице съдът е установил, че фактурираните от Колор - Тех Инженеринг ЕООД, СН Инвест 17 ЕООД и Термо Софтуер Инженеринг ЕООД на БМ Технолоджи ЕООД, от БМ Технолоджи ЕООД /предходен доставчик/ на Администриране и защита на лични данни ООД и от Администриране и защита на лични данни ООД /пряк доставчик/ на жалбоподателя Вел Кам ЕООД транспортни услуги (превози на товари) в количествено отношение съответстват по между си. Съответствието се запазва и при фактурираните транспортни услуги (превози на товари) от Вел Кам ЕООД на Траш Енерджи ЕООД /последващ/. По фактури и съпътстващи документи се касае за превози на товари общо в размер на 143 713,29 т., в т.ч. биомаса - 37 007,81 т. и нискокалорично енергийно гориво (НКЕГ) 106 705,48 т. В хода на ревизията е установено, че МПС, посочени в пътните листове са собственост на трети лица, различни от дружествата превозвачи. Съдът е посочил, че относно собствеността на МПС, с които са превозени стоките по делото са представени фактури, договори и описи на МПС, както следва: По фактура 41/27.12.2019 г., издадена от СН ИНВЕСТ 17 ЕООД е представен договор от 18.01.2019 г., сключен между БМ ТЕХНОЛОДЖИ ЕООД и СН ИНВЕСТ 17 ЕООД, както и приложение - опис, в който са посочени регистрационните номера на товарните автомобили, тяхната марка и модел; сметка от 11.12.2019 г., в която са описани превозените видове товари, количеството, единична и обща цена. В приложението, опис към договора е посочено, че МПС принадлежат на ВЕЛ ЛЕС ЕООД, ЛЕНД ЕООД, ПЪТИЩА ПАЗАРДЖИК ЕООД и ТРАНСПОРТ ЕНД СПЕДИШЪН БЪЛГАРИЯ ЕООД. По фактура 26/27.12.2019 г., издадена от ТЕРМО СОФТУЕР ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД е представен договор от 14.01.2019 г., сключен между БМ ТЕХНОЛОДЖИ ЕООД, опис към него, в който са посочени товарните автомобили и сметка от 11.12.2019 г., в която са описани превозените стоки, тяхното количество и цена. В приложението - опис към договора е отбелязано, че съответните МПС принадлежат на ЕТ СЛАВЕР-Ц. ТОДОРОВА, ИВО 87 К ЕООД и ЛАЗЕР ЛОДЖИСТИК ЕООД. По фактура 142/27.12.2019 г., издадена от КОЛОР- ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД е представен договор от 18.01.2019 г., сключен между БМ ТЕХНОЛОДЖИ ЕООД и КОЛОР - ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, опис към договора на товарните автомобили и сметка от 11.12.2019 г., в която са посочени превозените стоки, тяхното количество и цена. В приложението - опис към договора е отбелязано, че съответните МПС принадлежат на АУТОСПЕД ООД и КРАСТРАНС 2008 ЕООД. Съдът е отбелязал, че не са посочени всички собственици на МПС, описани в пътните листове. От служебна проверка в информационната система на НАП е установено, че посочените собственици на МПС не са издавали фактури за транспортни услуги или за отдаване под наем на товарни автомобили на СН ИНВЕСТ 17 ЕООД, ТЕРМО СОФТУЕР ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, КОЛОР- ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД. Според представените декларации (на управителя на АЗЛД ЕООД) нискокалоричното енергийно гориво е натоварвано в обогатителна инсталация, находяща се в гр. Твърдица и е разтоварено на площадка на ДАЙНИНГ ЕНЕРДЖИ ЕООД, находяща се в гр. Гълъбово. Биомасата е натоварена в мина Черно море, гр. Поморие и е разтоварена в Топлофикация Сливен. По отношение на кантарните бележки съдът е установил, че са издадени от ТРАШ ЕНЕРДЖИ ЕООД, въпреки че според пътните листове, стоките са товарени и разтоварвани в обекти, собственост на трети лица. Съдът е обсъдил писмените обяснения на А. Москов управител на АЗЛД ЕООД, според които той е съставил и подписал пътните листове, тъй като е осъществявал ежедневна проверка на ремаркетата за плътност и е приемал камионите, като през това време е пребивавал в град Сливен. Приел е, че тези твърдения не кореспондират с местоположението на товарните пунктове, посочени в представените документи в гр. Поморие и гр. Твърдица, както и на разтоварния пункт в гр. Гълъбово. По отношение на гражданските договори, представени с жалбата по административен ред, сключени от СН ИНВЕСТ 17 ЕООД, ТЕРМО СОФТУЕР ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, КОЛОР- ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД с 13 физически лица за извършване на превоз на биомаса и нискокалорично гориво, с конкретно посочени МПС, съдът е приел, че правилно не са кредитирани от решаващия орган, тъй като изплатените по тези договори възнаграждения не са декларирани по реда на чл. 73 ЗДДФЛ. В обобщение съдът е приел, че договор, фактура, приемо - предавателен протоколи, пътни листове и данни за плащане сами по себе си не доказват реалност на доставката. Представените пътни листове, според съда, не доказват реално извършен превоз на стоки по посочените в тях маршрути от конкретното дружество. В мотивите си съдът е цитирал решението на Съда на ЕС по дело С-643/11, според което правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и е обосновал краен извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактура 11/01.03.2020 г., издадена от Администриране и защита на личните данни ООД в размер на 255 250.00 лева за данъчен период м.03.2020 г. По отношение на начислената лихва за забава за данъчен период м.12.2019 г. в решението е установено, че издадените от Вел Кам ЕООД на ТРАШ ЕНЕРДЖИ ЕООД 14 фактури през този период, са отразени в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за данъчен период м.03.2020 г. За неспазване на изискването по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на ДДС, съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 175 от ДОПК е начислена лихва за забава в размер на 6 527,79 лева, поради което е отхвърлил жалбата и в тази част. Решението валидно, допустимо и правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т.3 АПК за неговата отмяна. Първоинстанционният съдът е установил релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. По отношение на отказа на правото на данъчен кредит за данъчен период м.03.2020 г.: Предмет на доставката, по фактура 0 11/27.12.2019 г. издадена от Администриране и защита на лични данни ЕООД, по която на Вел Кам ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит са транспортни услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и по-конкретно услуги за автомобилен превоз на товари. Съгласно чл. 25, ал. 2 във връзка с ал. 6, т. 1 от ЗДДС и чл. 68, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие при този вид доставки, което поражда изискуемост на ДДС и правото на приспадане на данъчен кредит, възникват към момента на извършването им. Това е и правопораждащият юридически факт, който подлежи на доказване в случаи като процесния, когато е налице спор относно реалното осъществяване на доставките на услуги. Съгласно общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай доказването следва да обхване всички съществени елементи от изпълнението на договора за автомобилен превоз на товари. Съгласно легалната дефиниция на чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. По силата на чл. 379 ТЗ особените правила за отделните видове превози се уреждат в отделни закони. Автомобилният транспорт е уреден в Закона за автомобилните превози (ЗАП). Съгласно чл. 49 от ЗАП с договора за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средства до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. От посочената дефиниция следва, че основното задължение на превозвача по договора е да извърши превоза, като реализира чрез съответното превозно средство преместването на товара от мястото на предаването му от товародателя до местоназначението. Изпълнението на превозния договор завършва с предаване на товара от превозвача на товародателя или на трето лице получател, посочено в превозните документи. Това са и основните факти, които подлежат на доказване във връзка с осъществяването на превоза. В случая представените по делото писмени доказателства договори за възлагане на транспортни услуги, приложение опис към договорите, сметки (протоколи), фактури, приемо предавателни протоколи между превозвачите, пътни листове, съставени от АЗЛД ЕООД, кантарни бележки за внос на Траш Енерджи ЕООД, опис сметки и заключението на съдебно счетоводна експертиза, не установяват извършването на автомобилен превоз на товари - биомаса и нискокалорично енергийно гориво съответно от гр. Поморие и гр. Твърдица до уговореното местоназначение съответно в град Сливен и гр. Гълъбово. По делото не е доказано предаване на товарите (биомаса и нискокалорично енергийно гориво) от товародателя (изпращач) на сочените в документите превозвачи чрез натоварването им на моторни превозни средства (МПС) в съответния товарен пункт, както и предаването на товарите от превозвачите в уговореното местоназначение, на конкретен получател. Съгласно чл. 50 от ЗАП договорът за превоз се установява с товарителница. В случая за процесните превози на биомаса и нискокалорично енергийно гориво (НКЕГ) не са съставени товарителници. На основание чл. 50, ал. 2 ЗАП неиздаването на товарителници не засяга действителността на сключените договори за превоз, но е от значение за доказване изпълнението им, което е релевантно за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. От представените договори за транспортни услуги, и издадените фактури, по делото е установено, че Траш Енерджи ЕООД възлага на Вел Кам ЕООД в качеството му на превозвач, превоз на товари биомаса от товарен пункт мина Черно море, гр. Поморие до разтоварен пункт площадка Топлофикация Сливен, гр. Сливен и на нискокалорично енергийно гориво (НКЕГ) от товарен пункт гр. Твърдица до разтоварен пункт гр. Гълъбово. По този договор ревизираното лице е издало на възложителя 14 фактури за транспорт на биомаса за всеки месец в периода м.02 09.2019 г. и на нискокалорично енергийно гориво (НКЕГ) за периода м.02.2019 г. и от м.04-08.2019 г. Не е спорно по делото, че Вел Кам ЕООД е възложило превоза на същите товари от същите товарни пунктове до същото местоназначение и в същите периоди на Администриране и защита на лични данни ЕООД (АЗЛД ЕООД) с управител А. Москов, което е издало и спорната фактура 0..11/27.12.2019 г. с предмет плащане по договор за транспортни услуги. АЗЛД ЕООД е превъзложил превоза на БМ Технолоджи ЕООД, което от своя страна е възложило превоза на три други дружества СН ИНВЕСТ 17 ЕООД, ТЕРМО СОФТУЕР ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, КОЛОР - ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, за които се твърди, че са осъществили превоза с наети МПС и шофьори по граждански договори. По делото не са налице доказателства за предаване на товарите на превозвачите СН ИНВЕСТ 17 ЕООД, ТЕРМО СОФТУЕР ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, КОЛОР - ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД от конкретен товародател чрез натоварването им на посочените в пътните листове и кантарните бележки МПС. Налице са сметки (протоколи) за транспортирани количества биомаса и НКЕГ между всяко от тези три дружества и БМ Технолоджи ЕООД, подробно описани в заключението на съдебно счетоводната експертиза. Данни за предаване на товарите от товародател на превозвач се съдържат в приемо предавателните протоколи, подписани между Траш Енерджи ЕООД и Вел Кам ЕООД по договора за транспортна услуга от 06.01.2019 г. Според тези протоколи товародателя предава на превозвача конкретни количества товари. Превозвач по договора с Траш Енерджи ЕООД е Вел Кам ЕООД. Следователно товарите са предадени от възложителя на превоза Траш Енерджи ЕООД като товародател на ревизираното дружество - превозвач. По този начин са оформени и приемо предавателните протоколи, според които товарите се предават от Вел Кам ЕООД възложител на превоза на превозвача и пряк доставчик АЗЛД ЕООД. В сметките (протоколи) подписани между АЗЛД ЕООД и БМ Технолоджи ЕООД, както и в сметките (протоколи) за транспортирани количества товари подписани между БМ Технолоджи ЕООД и СН ИНВЕСТ 17 ЕООД, ТЕРМО СОФТУЕР ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, КОЛОР - ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД липсват данни за предаване на товарите. Твърдението на касационния жалбоподател, че в производството пред решаващия орган е представил доказателства, че нискокалоричното енергийно гориво е натоварено в обогатителната инсталация, находяща се в гр. Твърдица и е разтоварено на площадката на Дайнинг енерджи ЕООД, гр. Гълъбово, а биомасата е натоварена в мина Черно море гр. Поморие и е разтоварена в ТЕЦ Сливен, не се подкрепя от доказателствата по делото. Представена е единствено декларация от управителя на АЗЛД ЕООД (л.153, п.6/24), според която товарите са натоварени и разтоварени на посочените места, но тази декларация не се подкрепя от другите доказателства, за предаване на товарите. Липсват доказателства за разтоварване на МПС и предаване на товарите на конкретен получател от превозвач. За това обстоятелство не са представени приемо - предавателни протоколи. Предаване на товарите не се установява и от представите по делото пътни листове и кантарни бележки. Пътните листове са съставени от прекия доставчик АЗЛД ЕООД, който твърди и представя доказателства, че е превъзложил превоза на БМ Технолоджи ЕООД. В пътните листове за превоз на биомаса е посочен маршрут Бургас Сливен, който не съответства на уговорения в договорите за превоз. Кантарните бележки за внос в склад на Траш Енерджи ЕООД също не удостоверяват превоза и предаването на товарите, тъй като не са подписани от шофьорите на СН ИНВЕСТ 17 ЕООД, ТЕРМО СОФТУЕР ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, КОЛОР - ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, за които се твърди, че са осъществили превоза с посоченото в тях МПС. В хода на административното обжалване не са представени договори за наем на МПС, сключени от посочените три дружества, както се твърди в касационната жалба. Представени са приложения описи към договорите, сключени от БМ Технолоджи ЕООД с СН ИНВЕСТ 17 ЕООД, ТЕРМО СОФТУЕР ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, КОЛОР - ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, в които е посочено, че превозите следва да се осъществят с конкретни МПС, наети от конкретни наемодатели. Тези доказателства не установяват наличието на наемно правоотношение по отношение на МПС, с които се твърди, че са изпълнени превозите. Не собствеността на МПС или основанието за ползването им от превозвачите, е от значение за осъществяването на доставите, а натоварването на стоките на посочените МПС, което не е установено по делото. Правилно съдът е приел, че според кантарните бележки товарите са получени в склад на Траш Енерджи ЕООД, което не отговаря на местоназначението на превозите им. Доводите в касационната жалба, че няма пречка приемането на стоките да се извършва на кантара на клиента едновременно с предаването им на този клиент са в противоречие с предмета на превозните договори и представените сметки (протоколи) и приемо предавателни протоколи, които предвиждат превозването им да е на други места. Представените по делото протоколи (таблици), според които получател на товарите е Траш Енерджи ЕООД, а изпращач - Вел Кам ЕООД, не представляват годно доказателство за изпълнение на превозните услуги, тъй като не кореспондират с посочените по-горе доказателства. Приемо предавателните протоколи между превозвачите не удостоверяват превозването на стоките от товарни пунктове до посочените разтоварни пунктове. Заключението на вещото лице е установило съответствие между фактурираните транспортни услуги в количествено отношение, не и по отношение на другите елементи от изпълнението на превоза, включително натоварване и разтоварване на стоките. При липса на доказателства за осъществяване на всички съществени елементи от изпълнението на превозния договор, не може да се приеме, че е доказано извършването на транспортните услуги по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. С оглед на изложеното законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 9, ал.1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит за м.03.2020 г. Решението е правилно и в частта, в която е отхвърлена жалбата относно начислените лихви за забава за данъчен период м.12.2019 г. Съгласно чл. 86, ал.1 ЗДДС издадените от задълженото лице фактури следва да бъдат включени отчетните регистри по ЗДДС в периода, през който са издадени. В случая безспорно е установено издаването на 14-те фактури от Вел Кам ЕООД в данъчен период м.12.2019 г. и включването им в отчетните регистри по ЗДДС в по-късен период през м.03.2020 г. Доводите в касационната жалба, че лихви не се дължат, тъй като предмет на 14-те фактури са същите транспортни услуги, за които на ревизираното лице се отказва правото на приспадане, са в противоречие с решението на Съда на ЕС по дело С-643/11, според което чл. 203 от Директива за ДДС следва да се тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. В ревизионния акт е посочено изрично, че данъкът по посочените 14 фактури е дължим на основание чл. 85 ЗДДС, която транспонира в националния закон нормата на чл. 203 от Директивата. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на Вел Кам ЕООД е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 15 884.08 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,