Решение № 56 от 28.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3591/2014 г.

Решение № 56 от 28.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3591/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си –адв. Й. З. е подал касационна жалба против решение № 1633 от 30.07.2014 г. по т. д. № 4167/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 929 от 23.05.2013 г. по т. д. 4313/11 г. на Софийски градски съд, по същество е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО - за преустановяване нарушението на правата на [фирма] – [населено място] върху комбинирана марка PODEM с рег. № 45293 и комбинирана марка ПОДЕМ с рег. № 45950, изразяващо се в поставянето на ответника върху стоките, използването в реклами, в домейн, името www. podem. org., както и в търговските книжа, на знака PODEM, който знак е идентичен или сходен на двете комбинирани марки, без съгласието на ищеца. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По–конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението в обжалваната му част, поради приетото от съда за това, че е погасено правото му върху процесните марки, тъй като от фактическа страна подновяване на регистрацията им е била вписана в Държавния регистър на марките на 26.10.2011 г. по отношение на мрака PODEM и на 31.05.2013 г. по отношение на марката ПОДЕМ. Поддържано е още, че направеното с писмената защита пред въззивната инстанция възражение, съдържащо по изложената причина и неверни данни е въведено след приключване на устните състезания, поради което е налице съществено нарушение не само на процесуалните правила но и на принципите на правото като например – принципа на диспозитивното начало, равенството на страните и принципа на състезателното начало. Посочено е още, че ако съдът служебно е следвало да изследва наличието на валидна регистрация на процесните марки, то същият е следвало служебно да осъществи проверка за този факт, като укаже на страните да ангажират доказателства. Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. А. А. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 911 от 03.12.2015 г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С решението, в частта му предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е разгледал направеното с писмената защита възражение на ответника по иска за липса на предмет на закрила – редовно регистрирана марка към този момент, като го е приел за основателно поради това, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест не е представил доказателства, които да установяват подновяването на регистрацията на процесните марки по реда на чл. 39 ЗМГО. Прието е още, че действието на регистрацията е било прекратено при условията на чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗМГО, с което на основание ал. 3 от същата разпоредба е било погасено правото върху процесните марки. Направен е извод, че правните последици от настъпването на този юридически факт се изразяват в невъзможността да бъде търсена и получена правна закрила на нарушението на абсолютното право, след датата на неговото погасяване. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е приет като релевантен въпроса - " Допустимо ли е с писмената защита пред въззивната инстанция за пръв път да бъдат въведени възражения, свързани с настъпили до приключване на въззивното производство факти и как следва да процедира съдът, с оглед защитата на противната страна в производството". Върховният касационен съд, с оглед така поставения въпрос приема следното: Страните в исковия граждански процес са носители както на процесуалното правоотношение, така и често на материалноправното отношение. В тази връзка предприетите от тях действия в хода на процеса, макар и ориентирани към неговото развитие и приключване могат да бъдат не само процесуалноправни, но и такива, които влияят върху материалното правоотношение – насочени към самото материално право, чиято защита се търси. Поради това и защитата на ответника срещу иска включва процесуалноправни възражения, свързани със самото развитие на процеса в хода на цялостното му времетраене пред съдебните инстанции, с оглед характеристиката на гражданския процес като сложен, смесен и динамичен фактически състав, но те могат да бъдат ориентирани и към съдържанието на търсената в процеса защита т. е. да бъдат материалноправни и като такива, с оглед отношението им към спорното право да бъдат правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи. За разлика от процесуалноправните възражения, чиито срокове за упражняването им са свързани с упражняването на процесуалните права в хода на цялото производство, сроковете за въвеждане на защитните материалноправни възражения, с оглед характера им на пряко рефлектиращи върху спорното право, са ограничени във времето. Така ответникът, под страх от преклузия, следва да изчерпи всичките си възражения, с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК – както главните, така и евентуалните- арг. чл. 133 ГПК. С изтичане на срока по цитираната норма, той губи възможност да релевира възраженията, които е могъл и е трябвало да направи.