Решение № 5143 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1056/2013 г.

Решение № 5143 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1056/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Станчев Иванов от гр. Сливен, бул. "П. Хитов" № 20, вх. Д, ап. 23, чрез процесуалния му представител - адв. Людмила Дякова, против решение № 139 от 11.12.2012 г., постановено по адм. дело № 243/2012 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължение (АУЗД) № РА000621/15.05.2012 г. издаден от главен инспектор в отдел "ДДИ" към Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен, потвърден с решение № НОМ 146/03.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен, с който е установен размера на данък върху превозните средства за лек автомобил "Волга газ 24" с рег. № СН 1295А за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. собственост на жалбоподателя. В касационната жалба са изложени доводи, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Началникът на Отдел "Местни данъци и такси" при община Сливен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Динева в писмения си отговор ангажира становище, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение - правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура, излага мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежно легитимирана страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания в първоинстанционното производство акт за установяване на задължения № РА000621/15.05.2012 г. издаден от главен инспектор в отдел "ДДИ" към Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен, потвърден с решение № НОМ 146/03.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен, е установен размера на данък върху превозните средства за лек автомобил "Волга газ 24" с рег. № СН 1295А за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. собственост на жалбоподателя. Същият по свое желание е спрял автомобила от движение, съгласно представено удостоверение издадено от РДВР Сливен - сектор "ПП" на 23.12.2005 г. Видно от представените по делото писмени доказателства жалбоподателят не е представил документ удостоверяващ прекратяване на регистрация на лек автомобил "Волга газ 24" с рег. № СН 1295А, както и удостоверение за разкомплектуване. Въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията й до 2006 не е приложима в настоящия случай, тъй като не са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки - да бъде прекратена регистрацията за движение и да се представи удостоверение за предаване за разкомплектуване съгласно Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства (Приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г., отменена 25.01.2013 г.) За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Решението е правилно като краен резултат. Спорът, с който е сезиран съдът, е правен и се свежда до преценка за прилагането на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (ред., ДВ, бр. 105/2006 г.) от страна на административния орган. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми касаторът се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава. Съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (в ред., ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Обсъжданата разпоредба, която урежда освобождаването от заплащане на данък върху превозните средства, като материалноправна има действие занапред, считано от влизането й в сила - 01.01.2007 г., т. е. тя се явява приложима за процесните 2007 г. - 2011 г., когато се явява реализиран съответно данъчният състав на посочените чл. 52 и 53 ЗМДТ, в които норми от своя страна са уредени материалноправните предпоставки за възникване на това данъчно задължение, както и съответно неговият носител. Тази правна норма има едно и също съдържание - това, посочено по-горе, като тя в тази редакция има действие за времето от 01.01.2007 (ЗИДЗМДТ, ДВ, бр. 105 от 2006 г.) до 01.01.2010 г. (ЗИДЗМДТ, ДВ, бр. 95 от 2009 г.), което съвпада с процесния период от време и изисква едновременното реализиране на двете условия, за да е налице освобождаване от задължението за заплащане на данък върху превозните средства. В конкретния случай първото условие, а именно собственикът да е върнал свидетелството за регистрация - е налице, тъй видно от доказателствата по делото същото е върнато. Не е изпълнено обаче второто кумулативно условие - да се представи удостоверение за разкомплектоване на лекия автомобил, тъй като такова удостоверение липсва по делото, а и касаторът признава, че такова не е било представено пред съответния административен орган. В тази връзка неправилно съдът е приел, че условие за недължимост на данъка по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е прекратяването на регистрацията на превозното средство, каквото в случая, както беше отбелязано, не е установена. За да се прекрати регистрация на ППС, трябва да се върне регистрационният талон за всяко ППС в КАТ съгласно цитираната норма. От посочените разпоредби е видно, че законодателят е обвързал възникването на данъчното задължение с момента на регистрацията, а освобождаването от данък - с изискванията за връщане на регистрационния талон, а впоследствие и с представянето на удостоверения за разкомплектоване, а не с прекратяването на регистрацията. Неправилният извод на първоинстанционния съд в тази насока обаче не влияе на правилността на решението като краен резултат, доколкото не е изпълнена втората кумулативна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Неоснователно е възражението на касатора относно неприложимостта на Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства (Приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г.), (отменена 25.01.2013 г.) по отношение на неговото МПС. Същото съгласно ЗДвП чл. 149, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП е категория М1 - моторно превозно средство, за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача, е не повече от 8. В чл. 2 на цитираната наредба изчерпателно са изброени моторните превозни средства, за които се прилага, а именно - моторните превозни средства от категориите L2, L4, L5, L5e, М1 и N1 по смисъла на чл. 149, т. 1, букви "в", "ж", "и" и "к", т. 2, буква "а" и т. 3, буква "а" от Закона за движението по пътищата; излезлите от употреба моторни превозни средства от категориите МПС по т. 1; т. е. в наредбата изрично е посочено, че същата се прилага и по отношение на категорията превозни средства, в която попада и превозното средство на касатора. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно по своя резултат, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение