Решение № 2332 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11834/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение28.02.2024 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 541/11.10.2023 г., постановено по адм. дело 359/2023 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, 4-ти състав.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Бригада ЕООД, представлявано от управителя А. Тафраджиев, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], [номер], сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща направени разноски в производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА /п/ МИРА РАЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. З. Захариева, срещу решение 541/11.10.2023 г., постановено по адм. дело 359/2023 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, 4-ти състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Направено е възражение за прекомерността на евентуално претендираните от ответната страна, разноски за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът Бригада ЕООД, със седалище гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. М. Пешева, в депозирано по делото писмено становище и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Бригада ЕООД срещу уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 03/13/030522/16433/01/09.12.2022 г. и 02/13/030522/16433/01/09.12.2022 г., с изх. 01-2600/879/21.02.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на посочено основание чл. 20, т. 2, чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 19, ал. 2 и ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 18 и същевременно чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/, за отчетен период 01.11.2022 г. 30.11.2022 г. на горепосоченото дружество е отказана финансова помощ в размер съответно на общо 632.76 лв. без ДДС по схема Училищно мляко и на общо 352.39 лв. без ДДС по схема Училищен плод . В резултат съвкупната преценка на данните от събраните пред първата инстанция доказателства, в това число цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, съдът приема за установено от фактическа страна, че финансовата помощ е отказана на Бригада ЕООД в размер на 606.36 лв. без ДДС по схема Училищно мляко и на 320.47 лв. без ДДС по схема Училищен плод , поради констатирана от административния орган разлика между, от една страна, подадените деца и ученици в представените заявки за плащане / 03/13/030522/16433/01/09.12.2022 г. и 02/13/030522/16433/01/09.12.2022 г./ и, от друга страна, броя на децата в четири учебни заведения /Детска градина /ДГ/ Слънчо , ДГ Приказни герои , ДГ Малина Тодорова и ДГ община Якоруда/ в периода от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г., който /брой/ е установен от органа въз основа на данните от представените, в отговор на негови запитвания, две писма с вх. 01-0400/10073#2/12.01.2023 г. от РУО-Пазарджик и писмо с вх. 01-0400/620#1/10.01.2023 г. от РУО-Благоевград. По данни от цитираните писма на РУО, броят на децата по целева група от Министерство на образованието в ДГ Слънчо е 247 при посочени в част ІІ от заявките за плащане 260 деца, за ДГ Приказни герои е 156 при посочени в част ІІ от заявките 160 деца, за ДГ Малина Тодорова броят на децата по целева група е 100 при посочени в част ІІ от заявките 126 деца, и за ДГ община Якоруда броят на децата по целева група е 302 при посочени в част ІІ от заявките 310 деца. Във връзка с тези констатации административният орган приема, че е налице основанието по чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата и така мотивиран издава оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт, с който, наред с частично отказаната финансова помощ поради установената разлика в броя на подадените деца, допълнително редуцира заявената от дружеството финансова помощ в размер на 26.40 лв. без ДДС по схема Училищно мляко и на 7.84 лв. без ДДС по схема Училищен плод в резултат на констатирани от него несъответствия, по време на извършена проверка на място, преди плащане по заявките. При тази фактическа установеност, административният съд формира извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо в частите му, в които заявената финансова помощ, е частично отказана в горепосочения размер до двете схеми, тъй като преценява, че актът не е мотивиран и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число и на правилото по чл. 18, ал. 6 от Наредбата. По тези обобщени мотиви и установени отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, административният съд постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който отменя процесното уведомително писмо в частта, в която финансовата помощ е редуцирана, изпраща преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявките за плащане съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона, и осъжда фонда да заплати на Бригада ЕООД сумата от 450 лв., представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания, обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразността на уведомителното писмо в частта, в която е извършена редукцията, който се възприема от касационната инстанция. Съдебният състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение, че при издаването на уведомително писмо с изх. 01-2600/879/21.02.2023 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число и на правилото, предвидено в чл. 18, ал. 6 от Наредбата, които намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото решение и към които препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 от Наредбата продуктите по схемите се предоставят на следните групи деца и ученици, посещаващи редовно учебни заведения, а именно деца от І до подготвителна група включително, в детските градини без децата, които се обучават в център за специална образователна подкрепа, и децата от подготвителна група и учениците от І до ІV клас включително в училищата, без децата и учениците, които се обучават в център за специална образователна подкрепа. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата одобрените заявители /какъвто е безспорно настоящият ответник/ могат да искат възстановяване на разходите за доставка на продукти, отговарящи на изискванията на чл. 9, 10, 11 и 11а. За целта, по аргумент от чл. 18, ал. 1 и ал. 3, т. 3, б. а и б. б от Наредбата, одобрените заявители подават в областна дирекция на ДФЗ по тяхното седалище заявки за плащане, към които в оригинал или заверено копие прилагат подписан и подпечатан от директора на учебното заведение документ /част ІІ от заявките/, който е приложение към заявката за плащане и включва информация за отчетения период, както следва действително извършените доставки и количествата на доставените продукти, конвенционално или биологично произведени, и броя деца и/или ученици по чл. 8, записани в съответното учебно заведение. Съобразно чл. 19, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредбата ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а, или когато ползвателят на помощта е представил документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително документи, представени при или по повод кандидатстването му за одобрение по схемите. Така описаната нормативна уредба, обсъдена в контекста на фактическата установеност по делото, в това число и от конкретното съдържание, ведно с мотивите, на атакувания пред първата инстанция акт, навежда на извода, че в случая не са налице предпоставките по чл. 19, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредбата, обуславящи административният орган да постанови частичен отказ от заплащане на заявената от Бригада ЕООД финансова помощ за предоставените по схемите през отчетения период продукти. Противно, обаче, на изтъкнатите в обжалваното първоинстанционно решение мотиви, касационният съдебен състав счита, че процесното уведомително писмо е издадено в установената форма и е мотивирано, тъй като несъмнено съдържа доводи, подкрепящи застъпената теза, но конкретно изложените от административния орган фактически основания не кореспондират с посочените в акта правни основания, като наред с това, не се установяват и от данните от приобщените по делото доказателства. При това и неясната редакция на чл. 8 от Наредбата по отношение на включените в целевата група деца, обозначени като посещаващи редовно учебните заведения /но без уточнение в тази разпоредба от нормативния акт, дали се касае за записани през отчетния период деца или за реално посещавалите учебните заведения деца през този период/ и същевременно изричното изискване, въведено в чл. 18, ал. 3, т. 3, б. б от Наредбата, в част ІІ от заявката за плащане да бъде посочен броят на записаните в учебните заведения деца и/или ученици по чл. 8 от същия нормативен акт, както и липсата на уточнение в получените от двете РУО писма дали указаният брой на децата по целева група се отнася до броя записани или до броя на реално посетилите през отчетения период деца, съставът счита, че в случая не може да бъде формиран извода, че посочените в колона 6 от част ІІ от заявките за плащане брой деца в ДГ Слънчо , ДГ Приказни герои , ДГ Малина Тодорова и ДГ община Якоруда не съответстват на действително записаните в тези учебни заведения деца през м. ноември 2022 г., а оттам и че подадените заявки за плащане съдържат в тази им част неистинска или невярна информация. Извод в противоположния смисъл не се налага от получените от административния орган и цитирани в процесния акт писма на РУО-Пазарджик и РУО-Благоевград, от които не може да се установи дали се отнасят до записаните или до реално посещавалите четирите учебни заведения деца, а още по-малко може да се извлече от съдържанието на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт, в който органът се е позовал най-общо на констатираната от него разлика в подадените деца, без, обаче, да уточни какъв именно смисъл влага в това понятие. При липсата на данни, сочещи наличието на която и да било от предпоставките по чл. 19, ал. 3 от Наредбата за частичен отказ от финансиране, в частност на визираното от административния орган основание по т. 4 от същата разпоредба, процесното уведомително писмо се явява необосновано, а оттам и материално незаконосъобразно, в частта за осъществената от органа редукция. По изложените съображения атакуваното решение на административния съд е правилно и при липсата на установени други негови пороци, съставляващи основания за отмяната му по чл. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила, при отчитане на направената корекция в мотивите. При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, е основателна. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на предоставената от пълномощника процесуална защита, възражението за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение, своевременно направено от процесуалния представител на касатора, съставът преценява като неоснователно. Затова ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Бригада ЕООД сумата от 1 000 лв., представляваща претендирани от дружеството разноски за платено възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция, в установен от съда размер съобразно представените по делото доказателства /договор за правна защита и съдействие от 03.11.2023 г. и платежен документ/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,