Решение № 5919 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2009 г.

Решение № 5919 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от адв. Друмева, като пълномощник на Аврам Кирилов Михайлов и от адв. Илиева, като пълномощник на Елена Петкова Ефтимова, против решение № 296 от 28.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1805/2003 г., по описа на Варненския окръжен съд, с което, в производство по чл. 138 ЗТСУ (отм.), проведен и при условията на чл. 41, ал. 3 и чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП, (отм.), е отменена като незаконосъобразна, заповед № Г-87/03.07.1996 г. на кмета на община-Варна, с одобрено изменение на ЗРП и съставения, по чл. 61 ППЗТСУ, ЧКЗСП на част от кв. 162, по плана на 11-ти м. р-н - Варна, обхващащ парцели I-9, II-10, ХI-8, така както е показано на ситуацията, силуетите и разрезите, с червен, черен и син цвят. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, се иска неговата отмяна. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват, вторият от тях - Ефтимова, се представлява от адв. Чолаков. Последният поддържа жалбата по съображения, изложени в нея и писмени бележки. Ответниците в касацията - физически лица, редовно призовани, не се явяват. Постъпил е отговор по жалбата и писмени бележки от адв. Ф. Димитрова, като пълномощник на Цветанка Петрова Стоянова и Данаил Петров Данаилов, Кметът на община - Варна, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно първоинстанционният съд е отменил заповед № Г - 87/03.07.1996 г. на Кмета на Община Варна, с преценката за нейната незаконосъобразност. При изготвянето на решението са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, изразените от страните становища по тях, съответно заключенията на вещите лица, изготвени по назначените за целите на производството експертизи. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по съществото си, същите са основателни, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Цветанка Стоянова, Христо Данаилов и Петър Стоянов, в качеството му на пълномощник на Данаил Данаилов - като съсобственици на имот пл. № 8, срещу горецитираната заповед, приета от съда като незаконосъобразна. Изложените съображения са, че в нея липсват фактически основания за издаването й, (такива не се съдържат и в решенията на ГАГК и ЕСУТ), а от материалноправна страна административният орган не е съобразил, че предвидените по РП граници между имоти № 8 и № 10, не са били реализирани в периода 1931 г. - 1965 г. и при изготвянето на кадастъра през 1965 г. са били измерени и изчертани същите кадастрални граници от 1950 г. В първоначалния (КП от 1950 г.) неточно е отразен имотът на жалбоподателите, който е с площ 270 кв. м., съобразно нот. акт № 154 от 1931 г., (с реално ползване на 207 кв. м.), а имот пл. № 10 е с площ 190 кв. м. по нот. акт № 130/1975 г., по скица - 200 кв. м. На база заключенията на вещите лица по делото, съдът е приел, като вярна и действаща, регулационната линия между двата имота по РП от 1959 г., (като отразяваща действителното положение към момента на придобиването на имота), а не по този от 1965 г., възпроизвеждащ кадастъра от 1950 г., в който парцелите са нанесени без планоснимачни номера, откъдето идват и различията в площите на процесните имоти. Затова и е следвало да се предвидят други граници на застрояване, различни от от приетите в заповедта, както е посочено в единичната експертиза. Решението е неправилно. На първо място, разсъжденията на съда по отношение на кадастралните граници и верните такива, нямат отношение по спора, тъй като кадастралният план не е изменян. Проследявайки съществуващите във времето планове и извеждайки горецитираните изводи, по същество, първоинстанционният съд е провел производство за наличие на грешка в кадастъра, което може да се осъществява в производство, различно от настоящето. В административното производство съдът не следва да установява собственост - кой какво притежава по н. а., какво е действителното положение към момента на придобиването на имота и какво е "следвало да се отрази по първоначалния КП от 1950 г.". Нещо повече, съдът е приел като действаща регулационна граница (от 1959 г.), която не е била реализирана. Процесната заповед е издадена с прокарване на регулационната граница по кадастралната, но такава, каквато е по действащия план към момента на издаването на заповедта. Данните по делото са, че последният РП, одобрен със заповед от 27.06.1985 г. - предмет на изменението, е изготвен въз основа на КП от 1965 г., идентичен с този от 1950 г., отразяващ границите на образуваните самостоятелни парцели, съвпадащи с имотните такива, която заповед, предвид изложеното, неправилно е приета като незаконосъобразна. Освен това, във връзка с осъществяваната проверка на акта следва да се посочи, че начинът на застрояването е въпрос по целесъобразност и се осъществява с оглед градоустройственото виждане на административния орган, а и няма данни КЗСП да е в противоречие със ЗП, проведен в заповедта. Вещите лица са установили, че са спазени нормативите за сключено застрояване в самостоятелните парцели, каквото именно е предвидено в процесния акт. В тази връзка, основателни са и оплакванията за липса на допуснато при издаването на акта съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нейната немотивираност. Отреждането на съществуващите парцели за сключено застрояване в самостоятелните парцели, обуславя приложението на чл. 32, ал. 1, т. т. 1 и 3 ЗТСУ (отм.), - посоченото в заповедта за изменение на плана правно основание, след като комплексното жилищно строителство не е било реализирано, а обществените отношения безспорно са се променили през изминалите години. Затова и съдът действително е подходил формално с преценката за немотивираност, обоснована съобразно общите правила на чл. 15 ЗАП (отм.), без да отчете спецификата на специалния закон и факта, че изменения като обсъжданите, е невъзможно да се осъществят изцяло текстово - те са онагледени графически, но не са обсъдени в цялост. Освен това, в преписката е приложена и обяснителна записка (л. 209) по делото, от която е видно, че проектът е разработен на основание решение по приложения протокол № 6/16-17.06.1996 г. на ГАГК при община Варна, разгледан и приет от Комисията с решение по протокол № 9/07-08.05.1996 г. С оглед гореизложеното, твърдяните касационни основания за отмяна на решението са налице, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 222 АПК,