Решение № 858 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13765/2010 г.

Решение № 858 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13765/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентина Атанасова Добрянова, гр. София, по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез проц. представител адв. Лидия Фиткова и частна жалба на Министъра на правосъдието, чрез проз. представител ст. ю. к. Любомир Димов против Решение № 10452/16.08.2010 г., постановено по адм. д. № 14371/2009 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение в частта му за отхвърляне на съединен иск за обезщетение по първата жалба, цялото решение - по втората жалба и Определение № 11114/29.09.2010 г. по същото дело досежно разноските по частната жалба. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска съответната отмяна на съдебните актове. Писмени възражения по втората касационна жалба и по частната жалба са депозирани в законовия срок от Добрянова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и определението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. По същество - двете касационни и частната жалби са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валентина Атанасова Добрянова против Заповед № ЛС-05-54 от 16.10.2009 г. на Министъра на правосъдието, с която на осн. чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 3 и 5 вр. чл. 21 и чл. 28, ал. 1 и на осн. чл. 97 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител на жалбоподателката, държавен служител на длъжност главен експерт в отдел "Обществени поръчки" на Дирекция "Инвестиции, обществени поръчки, управление на собствеността и стопанските дейности" в Министерството на правосъдието, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е отменил Заповедта, прекратил е производството по искането за възстановяване на Добрянова на заеманата длъжност и е отхвърлил иска й за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от деня на уволнението до окончателното изплащане. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че изводите от процесната заповед са необосновани, тъй като не почиват на обективни доказателства и не релевират осъществено нарушение по чл. 21 и чл. 28, ал. 1 ЗДСл. Прието е и, че не се доказва по категоричен начин осъществяването на "нерегламентирани" контакти между жалбоподателката и фирмата, по чийто сигнал е образувано дисциплинарното производство като единствено изявленията на заинтересуваните от изхода на делото страни не е достатъчно да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност спрямо служителя. Наред с това решаващият съд правилно е констатирал, че действията и бездействията, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, не са индивидуализирани съобразно изискванията на чл. 97, т. 4 ЗДСл по отношение на дата, място и обстоятелства, при които са осъществени, като това неизпълнение на процесуалната норма съставлява опорочаване на заповедта, препятствайки правото на защита на държавния служител. Във втората част на диспозитива на съдебния акт решаващият съд е прекратил производството по искането на жалбоподателката за възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди заповедта длъжност като е приел, че разпоредбата на чл. 122 ЗДСл урежда фактическия състав в това отношение и възстановяването е действие, зависещо от волята на държавния служител след отмяната на заповедта за уволнение. В третата част на диспозитива на атакуваното решение е отхвърлен съединеният иск за обезщетение за неимуществени вреди като е приел, че претенцията е недоказана. С определение от 29.09.2010 г. съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК по направените разноски. В молбата, инициирала това производство са претендирани 1110 лв., от които решаващият съд е уважил 300 лв., направени такива за един адвокат. Касационната и частната жалби на Министъра на правосъдието са неоснователни. Решението на ВАС в тази част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Направените от съда правни изводи за нарушение на чл. 37, т. 4 и т. 5 ЗДСл са верни и обосновани. Действително в процесната заповед липсват описание на извършените от уволнената нарушения, дата и място на извършване, обстоятелства, при които са осъществени и доказателства, които ги потвърждават. Не са посочени виновно нарушените служебни задължения. Неоснователни са твърденията за необоснованост на съдебния акт. Определение № 11114 също е правилно и неоснователни са доводите на частния жалбоподател в тази връзка. Налични по делото са доказателства за осъществената адвокатска защита - л. 270 от делото и същите доказателства са приети от решаващия съд с протокола от 8.02.2010 г., неоспорени от страните. Правилен е и уваженият размер във връзка с крайния постановен резултат. Касационната жалба на Добрянова досежно отхвърлителния диспозитив по съединения иск за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна. Правилно съдът е приел, че така представените и приети доказателства не установяват по категоричен начин понесените от касатора вреди. Правилно е прието е също, че липсва причинна връзка между доказателствата и незаконосъобразния акт, предмет на производството. Не е приета като годно доказателствено средство представената психиатрична консултация. Този извод на съда е правилен. Макар и изготвена от две вещи лица от списъка на съда, същата не е годно доказателствено средство. Такова би била назначена от съда съдебнопсихиатрична експертиза, за каквато няма направено искане. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби и частната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав,