Решение № 16090 от 29.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2017 г.
ВАСII отделение29.12.2017 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 7280/21.11.2016 г. по адм. д. № 2320/2016 г. на Административен съд С.-град. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето съдебно решение. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1276/23.02.2017 г. по адм. д. № 2320/2016 г. на Административен съд С.-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16090 от 29.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Р. П. Л., В. С. П., Е. М. Т., Р. К. Д. и Е. Д. И. чрез техния пълномощник и на началника на РДНСК-Югозападен район чрез представителя му срещу решение № 7280/21.11.2016 г. по адм. д. № 2320/2016 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, както и постановено при незаконосъобразно кредитиране на доказателства. Претендират от съда отмяната му. По делото е постъпила и частна жалба от Н. Й. Т. чрез пълномощниците му срещу определение № 1276/23.02.2017 г. с претенция за отмяната му. Ответниците по касационните жалби-Н. Й. Т. и главния архитект на С. О. чрез пълномощниците си намират касационните жалби за неоснователни. Ответникът етажната собственост на ул. "Х.. С." .№..., гр. С. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и на частната жалба. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Й. Т. срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-12/04.02.2016 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е отменено разрешение за строеж № 319/07.12.2015 г. на главния архитект на Столична община за "вътрешно преустройство и смяна предназначението на апартамент в магазин за цигари, алкохол и захарни изделия" на ул. "Х.. С." .№..., гр. С., издадено на Н. Й. Т., заедно с одобрения/съгласувания инвестиционен проект. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваната заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Предвиденият в чл. 216, ал. 7 ЗУТ 15-дневен срок е инструктивен, а не преклузивен. Разрешението за строеж е обжалвано и не е влязло в сила, поради което обжалваната заповед е валиден, действителен, а не нищожен акт. Съдът е изтъкнал, че заинтересовани според първоинстанционния съд са всички собственици на недвижими имоти в етажната собственост, тъй като се засягат общи части на сградата- промяна вида на фасадите, като на мястото на съществуващите прозорци на жилището се оформят витрини на магазина чрез премахване на подпрозоречните зидове и се осигурява самостоятелен вход. Според съда съгласно чл. 38, ал. 4 ЗУТ за разрешаване на преустройството и промяна на предназначението на жилище е необходимо нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища-непосредствени съседи на преустройствения обект. В случая тази промяна на предназначението не засяга складовите помещения с оглед на техните функции, поради което съгласието на Р. Л. като собственик на мазе № 7, граничещо с мазе № 6 /на титуляра на разрешението за строеж Н. Й. Т./, не е необходимо условие за издаването му. Поради това приетата от административния орган незаконосъобразност на разрешението за строеж поради липсата изрично писмено нотариално заверено съгласие от Р. Л. е неоснователна. Съобразно установеното от съдебно-техническата експертиза, че преустройството не променя антисеизмичната осигуреност на сградата, че не се премахват носещи стени, не се изменя общото натоварване върху хоризонталната конструкция, съдът е приел, че изтъкнатите от административния орган нарушения за сеизмична неосигуреност и липса на данни за запазване на носимоспособността на сградата са неоснователни. Според съда, по отношение на изискващото се по силата на чл. 38, ал. 4 ЗУТ решение на общото събрание на собствениците, по делото е представен такъв от проведено общо събрание на собствениците в етажната собственост на 31.05.2015 г., видно от който общото събрание е дало съгласие Н. Т. да смени предназначението на ап. ... в магазин. Дали отразените в протокола изявления отговарят на действителните такива на собствениците в етажната собственост, както и други въпроси, свързани с провеждането на събранието, не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. В ЗУЕС е предвиден специален ред за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание и законосъобразността на такова решение не може да бъде проверена в настоящето съдебно-административно производство. Така постановеното решение е необосновано, при неустановени релевантни факти и при допуснати съществени процесуални нарушения съгласно обстоятелствената част на касационните жалби. На първо място съдът не е установил кои са непосредствените съседи на преустройствения апартамент № 1 и налице ли са нотариално заверени съгласия от тези собственици, така както изисква разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗУТ. В мотивите на обжалваното решение е прието, че Р. Л. е собственик на мазе № 7, а не на жилище, непосредствен съсед на обекта. В случая обаче съдът не е установил изобщо кои са непосредствените съседни жилища и кои са собствениците им. Непосредствени съседни жилища са и тези, които са над ап. ... като такъв на първия етаж и в тази насока няма направени никакви фактически констатации, още по-малко налице ли са визираните в хипотезиса на нормата на чл. 38, ал. 4 изисквания-нотариално заверено съгласие. На второ място, съдът приема, че се засягат общи части, поради което всички собственици на недвижими имоти в етажната собственост са заинтересовани лица, но не е изложил мотиви завземат ли се общи части и необходимо ли е съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите, така както изисква чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Всъщност съдът не е изяснил коя е приложимата правна хипотеза с оглед издаденото разрешение за строеж- чл. 38, ал. 4 ЗУТ и / или чл. 185, ал. 2 ЗУТ с оглед приетото засягане на общи части на сградата. Двете норми изискват настъпването на различни релевантни факти и съответното им установяване. Следва да се има предвид, че и нормата на чл. 38, ал. 4 и нормата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ изискват решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред. За настъпването на диспозицията на правните норми-законосъобразно преустройство и промяна на предназначението, с или без завземането на общи части, тоест за законосъобразно разрешение за строеж, следва да е осъществен предвиденият в хипотеза на нормите факт-решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред. Този факт подлежи на установяване в съдебно-административното производство, без значение правата на собствениците за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В случая по делото са представени два протокола от общо събрание на една и съща дата и с различно съдържание. И двата протокола са оспорени, разпитани са свидетели, чиито показания се диаметрално противоположни. Поради това фактът на взето по установения ред решение на общото събрание на собствениците не е установен. Той подлежи на установяване с всички допустими доказателства, например изискването на оригиналите. В случая се оспорва валидността, действителността на решения на общото събрание на собствениците, а не само незаконосъобразност на взето и протоколирано решение, подлежащо на отмяна по реда на ЗУЕС. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за установяване на релевантните за спора факти. По частната жалба на Н. Й. Т. срещу определение № 1276/23.02.2017 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане молбата на Н. Й. Т. за допълване на постановеното решение с произнасяне с отделен диспозитив по претенцията за нищожност и е прекратил производството по делото в тази му част. Определението е законосъобразно: По принцип съдът е длъжен да разгледа както валидността, така и унищожаемостта на акта с оглед законовите основания за отмяна. В случаите, в които съдът се е произнесъл по законосъобразността на акта с отмяна или отхвърляне на жалбата, той не следва да се произнася с отделен диспозитив досежно нищожността на акта, тъй като актът вече е приет за валиден. Освен това в случая съдът в мотивите си е обсъдил наведените твърдения за нищожност на обжалваната заповед и е изложил подробни мотиви за нейната действителност. Поради това не дължи произнасяне с допълнително решение, а претенцията за това правилно е приета за процесуално недопустима. Воден от горното и на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,