Решение № 6112 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2016 г.

Решение № 6112 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. П., срещу решение № 169 от 21.06.2016 г. по адм. д. № 543/2015 г. на Административния съд-С. З. С него е отменено уведомителното му писмо за извършената оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2014 г. Преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, а ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За обосноваване на релевираните доводи касаторът в настоящото производство твърди, че по делото е безспорно установено, че контролиращото лице не е въвело до 30 октомври данните за извършената проверка през текущата година в електронната система по чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Писмо за корекции на подадено заявление е подадено едва на 17.12.2014 г. Корекция не е била извършена, поради което парцелите, заявени за подпомагане са били отчетени като наддекларирани. По изложените съображения моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на направените разноски при първоинстанционното разглеждане на спора и юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касация оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Счета решение за обосновано и законосъобразно, поради което не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд -Ст. Загора е бил сезиран с жалба, подадена от П. И. Щ. от гр. Ч., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. с изх. № 02-240-6500/7075 от 15.10.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, за кампания 2014 г. С него е уведомен, че за заявеното агроекологично плащане по мярка "Биологично растениевъдство" с код АП 06 е декларирал площ 0,1 ха и за код АП 07 е декларирал площ в размер 5,72 ха, като след извършената административна проверка по реда на чл. 37 ЗПЗП е било установено, че не е спазил базовите изисквания. Поради това и на основание т. 6 от Методиката за намаление при неспазване на базовите изисквания по съответните направления по мярка агроекологични плащания (АЕП), утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложението само "Наредба № 11", от министъра на земеделието и храните със заповед № РД 09-508 от 24.07.2014 г. и изменена със заповед № РД 09-746 от 20.11.2014 г., площта на парцелите се счита за наддекларирана. На основание чл. 16 от Регламент 65/2011 процентното съотношение между декларираната и установената площ е над 50%, поради което оторизираната сума е в размер на 0 лева и му е наложена санкция за бъдещ период по АЕП с код АП06 в размер на 23,47 лв. и за АП07 - в размер на 2796,79 лв. Съдът е приел подадената жалба за процесуално допустима и като я е разгледал по същество е приел, че тя е основателна, поради което е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че контролиращото лице "А - Серт "Европейска организация по сертифициране" АД, с която П. Щ. е бил сключил договор на основание чл. 31 от Наредба № 11, според изискванията на чл. 37, ал. 1, е подало заявление за редакция на въведени данни в системата по чл. 68, ал. 1, преди да му бъде отнет лиценза, но тези данни не са били въведени в електронната система на ДФЗ. Земеделският стопанин и жалбоподател е изпълнил всички изисквания на Наредба № 11, но по причини независещи от него, в електронната система корекцията не е била въведена, поради което на него неправилно не му е била оторизирана сума по посочените кодове за АЕП, поради това е и отменил уведомителното писмо като незаконосъобразно. Отделно от това съдът е изложил и мотиви, според които при издаване на уведомителното писмо е било допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, защото в уведомителното писмо не е била посочена причината за неплащане, а тя се е установила едва в хода на съдебното следствие, след приемане на писмените доказателства и заключението на вещото лице. Както за съда, а така също и за жалбоподателя от уведомителното писмо не са могли да се установят фактическите основания въз основа на които е отказана оторизация. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът изключително прецизно е описал събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които е обсъдил ведно със заключението на приетата без оспорване експертиза. Въз основа на тях е извел обосновани изводи, че П. Щ. е сключил договор с контролиращо лице, което не е въвело данните в електронния регистър по чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11, поддържан от ДФЗ в срок до 30 октомври. Въпреки това по делото е било представено заявление за редакция на въведени данни в "Системата за въвеждане на данни от външни институции" с дата 17.12.2014 г. Към нето има и приложение, в което са описани парцелите на П. Щ., ведно с кодовете на отглежданите култури към 9 юни на 2014 г. Включително и отбелязване на спазване изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и 889/2008. Вярно е обстоятелството, че на контролиращото лице не е било продължено разрешението за извършване на сертификация на продукти, но това е станало едва със заповед № РД 09-91 от 13.02.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Правилни са изводите на съда, че заявлението за редакция е подадено преди тази дата - на 17.12.2014 г., когато на третото контролиращо лице не е бил отнет лиценза. Поради това правилни са и изводите на съда, че П. Щ. няма връзка с действията и обстоятелствата по подаването на данните, както и по отнемането на лиценза. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Според чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 ДФЗ създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат данни за състоянието на парцелите към последната дата за подаване на заявление за подпомагане за съответната година, съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Тези данни се въвеждат в "Системата за въвеждане на данни от външни институции", като срокът за въвеждането им за контролиращите лица е 30 октомври. Данните се изпращат в Министерството на земеделието и храните. При допусната техническа грешка от страна на външните институции, отстраняването й може да се извърши до 31 декември на текущата година, според чл. 68, ал. 5, т. 1, б. "а" от Наредба № 11. Министерството на земеделието и храните одобрява или отхвърля постъпилите заявления, като одобрените заявления се изпращат в ДФЗ. ДФЗ предприема необходимите действия с оглед извършване на одобрените от МЗХ корекции, според чл. 68, ал. 5, т. 3. С. П. Щ. е сключил договор с контролиращо лице, което е било лицензирано към момента на сключване на договора. Контролиращото лице е извършило контрол върху заявените парцели към 9 юни на 2014 г. Обстоятелството, че не е подало в срок данните към "Системата за въвеждане на данни от външни институции" не може да се вмени във вина на земеделския стопанин, от когото не зависи въвеждането на данните. Следва да се подчертае, че в заявлението за редакция на въведените данни, на 20.01.2015 г. длъжностното лице към Министерството на земеделието и храните е разрешило извършването на редакцията извън срока по чл. 68, ал. 2 от Наредба № 11. За редакцията е изпратено писмо с изх. № 13-284 от 20.01.2015 г. от и. д. директор на Дирекция "Развитие на селските райони" към МЗХ до заместник-изпълнителния директор на ДФЗ- лист 251 от делото. Обстоятелството, че редакцията не е била нанесена също не може да се вмени във вина на земеделския стопанин. Всъщност бездействието на ДФЗ да извърши редакцията на данните е причина при административната проверка да се установят данни, които не съвпадат с обективната действителност. Поради това правилно съдът е отменил уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. По изложените съображения съдебното решение е обосновано и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение