Решение № 9264 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2017 г.

Решение № 9264 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. Д. М. изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. С., чрез процесуалния си представител, адв. Чаворски, срещу решение № 2031/27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 10239/2015 г. от Административен съд - С. град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Редовно призован за съдебно заседание касационния жалбоподател се явява лично и с процесуалния си представител, адв. Чаворски, който поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответната страна - Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, не изразява становище по подадената касационна жалба. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че Е. Д. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. С. е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието ( ГДО) за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в действия и бездействия свързани с пребиваването му в помещението за временен престой и изолация в сградата на Софийския районен съд, (СРС) където ищецът е конвоиран от служители на ГДО за съдебно заседание в качеството му на подсъдим за времето от 08.00 ч. до 11.30 ч. на 18.06.2015 г. за сумата от 20 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума. Неимуществените вреди на М. били причинени от изключително лошите хигиенни и битови условия на ареста на СРС, който бил под земята. От тези мизерни условия на ищеца му станало лошо, като това имал психическо разстройство, депресия и цял месец след това не можел да се храни и имал болки в стомаха. За установяване на фактите по делото съдът е събрал писмени ( служебна бележка от ГДО, здравен картон от сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода") и свидетелски показания на св. М. П.. Съдът, тълкувайки разпоредбата на чл. 391, ал. 3 от Закона за съдебната власт, уреждаща правомощията на Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието е изложил мотиви, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник. Мотивирал се е, че в чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС е посочено, че областните служби "Изпълнение на наказанията" обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите, поради което условията в арестите не са в предмет на дейност на посочения ответник Главна дирекция "Охрана", а попадат в дейността на друг орган, юридическо лице към министъра на правосъдието. В заключение административният съд приел по същество, че исковата молба на М. е неоснователна. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Това процесуално нарушение от своя страна е довело до неизясненост на спора от фактическа страна, което води и до постановяване на съдебното решение и в противоречие с материалния закон и принципа на обективната истина в административния процес (чл. 7 от АПК). Съгласно чл. 203 и сл. АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Според чл. 284 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Доколкото нормата на чл. 284 ЗИНЗС урежда безвиновна, обективна отговорност на държавата по отношение на лишените от свобода и задържани под стража, чиито права по чл. 3 ЕКПЧ, респ. по чл. 3 ЗИНЗС са нарушени, то служебното начало, уредено в АПК налага съдът да прояви процесуална активност, вкл. по отношение конституиране на ответника по иска. Това засилено служебно начало не позволява съдът да проведе цялото исково производство по отношение на ненадлежен ответник, тъй като отговорността по чл. 284 ЗИНЗС в материалноправен аспект не е на ответника / както това е при гражданскоправните спорове/, а е на държавата. Ето защо ответникът, посочен по чл. 285 ЗИНЗС, както и според чл. 205 АПК е само процесуален субституент на държавата. Както в разпореждането (л. 30 от адм. дело 10239/2015 г.) от 27.07.2016 г., с което указва на касатора да посочи ответника, да конкретизира вредите по вид и размер, да посочи доказателства и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, така и в определение от 21.10.2016 г., (л. 34 от същото дело) с което е насрочил делото в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд не е указал на Е. М. надлежния ответник по така предявения иск за причинени неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В проведените по делото две открити съдебни заседания на 21.12.2016 г. и на 08.03.2017 г. (л. 51 и л. 65), административният съд, за установяване на фактическата обстановка е допуснал изслушването на свидетелски показания, но не указал на ищеца, че иска е предявен срещу ненадлежен ответник по делото. Като не е сторил това, неизяснени остават както наличието или липсата на твърдяното от ищеца неправомерно фактическо действие на служители на ГДИН, така и твърдяната от ищеца причинно-следствена връзка межди претърпените от него неимуществени вреди и неосъществяването на административен контрол, вследствие на който са причинени твърдените вреди. След като е приел, че Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието е ненадлежен ответник съдът е следвало да прекрати производството, но не и да разглежда иска по същество и със сила на пресъдено нещо да изключи отговорността на държавата, отхвърляйки исковата претенция. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид гореизложеното касационната жалба е основателна, а атакуваното с нея съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията . Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение