Решение № 17 от 14.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2162/2018 г.

Решение № 17 от 14.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2162/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Подадена е молба вх. № 1427/12.02.2018 от управителя на "ФМК" ООД –гр. София за отмяна по реда на чл. 303 и следващите ГПК на влязло в сила решение № 172/10.04.2017 по т. д. № 2312/15 на ВКС, Първо т. о.. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: молителят като ответник по КЖ на "Голд Ойл" ООД срещу решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 149/2015 по описа на ПАС е бил лишен от възможност за участие чрез свой представител в процеса пред ВКС, с оглед ненадлежното й представляване в производството пред ВКС. Твърди се, че съставът на ВКС, Първо т. о. неправилно е приел, че "ФМК" ООД –гр. София, по силата на представеното по гр. дело № 149/15 на ПАС/лист 22 пълномощно от 14.04.2015 от страната за осъществяване на правна защита и съдействие в лицето на адв. К. К. от АК-Ловеч, е било надлежно представлявано в производството пред ВКС, доколкото в същото изрично се ограничава процесуалната власт само в рамките на въззивната инстанция. Молбата се поддържа в проведеното отрито заседание. Ответната страна "Голд Ойл"ООД-гр. Харманли изпраща отговор на молбата в законния срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. В проведеното открито заседание излага доводи, че молителят "ФМК" ООД –гр. София, съответно- ответник по касация в производството, завършило с постановяване на решението, което се атакува в настоящото производство, е бил надлежно представляван пред всички съдебни инстанции по силата на пълномощно от управителя на "ФМК" ООД от 21.10.2013 г. приложено към ИМ по първоинстанционното дело /л. 4 от преписката по т. д. № 125/2013 на ОС-Хасково/, с което адв. К. от АК-Ловеч е бил упълномощен да представлява дружеството във всички съдебни инстанции по спора с "Голд Ойл" ООД. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 10.04.2017 г. решение и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Видно от данните по приложените преписки по делата на трите инстанции, управителят на "ФМК" ООД –гр. София, с пълномощно от от 21.10.2013 г., приложено към ИМ по първоинстанционното дело /л. 4 от преписката по т. д. № 125/2013 на ОС-Хасково/, е упълномощил адв. К. К. от АК-Ловеч да представлява дружеството по спора с "Голд Ойл" ООД, без в това пълномощно да фигурира ограничение за инстанционните съдилища, пред които се развива производството. С пълномощно от 14.04.2015, представено по гр. дело № 149/15 на ПАС/лист 22 от страната за осъществяване на правна защита и съдействие в лицето на адв. К. К. от АК-Ловеч не се отменя изрично първото- общо за всички инстанции пълномощно. С допълнителното пълномощно се представя договор за правна помощ и съдействие, с който се уговаря и съответното възнаграждение на адв. К. за представляване на страната в процеса пред въззивната инстанция. Този начин на процедиране, при уреждане на отношенията между доверител и адвокат, е повсеместна, често срещана практика и това не води до съмнения в действието на първоначално представеното пълномощно, по силата на което процесуалният пълномощник на страната разполага с представителна власт в процеса пред всички инстанции, пред които се развива процесът по спора. От така изложеното следва, че липсва основание за отмяна на атакуваното на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с извънредния способ за отмяна съдебно решение. В полза на ответната страна по молбата за отмяна се дължат от страна на молителя разноските по водене на настоящото дело в размер на 1900 лева –платен адвокатски хонорар, съгласно съдържанието на самия договор за правна помощ и представеното платежно нареждане. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд