Решение № 8120 от 26.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация Варна ООД (ВиК Варна), представлявано от управителя В. Вълканов, чрез пълномощника Е. Ралчева юрисконсулт, срещу Решение 1147/21.09.2022 г. на Административен съд Варна (АС Варна) по адм. дело 1338/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на ВиК Варна против решение от 30.05.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 (ОПОС), с което по искане за междинно плащане 6/26.05.2022 г. на стойност 2 888 469,87 лева по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16M1OP002-1.016-0009-C02 за проект Изграждане на ВиК инфраструктурата на обособената територия, обслужвана от ВиК Варна ООД, е верифицирана само сума в размер на 1 771 516,08 лева, а за останалата сума е отказана верификация, и дружеството е осъдено за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон касационни основния по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че извършеният фактически и правен анализ от съда не съответства на относимите доказателства, съдържащи се в преписката, респ. първоинстанционното производство, а правните изводи са постановени при несъобразяване с материалния закон. Прави изложение на относимата правна уредба на производството по верификация и основанията за недопустимост на разходите. Счита, че верификацията се изразява във възстановяване на безвъзмездната помощ, получена при извършеното нарушение или в отказ да се предостави безвъзмездна помощ при извършено нарушение, което има или би имало за последица вреда в бюджета на Съюза, доколкото съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, с настоящо заглавие Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ) разходите следва да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и в този смисъл те са допустими. Сочи, че от своя страна финансовата корекция ще бъде финансовото изражение на извършени в нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право разходи, поради което размерът на финансовата корекция следва да се третира като недопустим разход. Поради това намира, че верификацията на сумата по искане за междинно плащане 6/26.05.2022 г. ще следва да бъде отказана от УО само и единствено, ако кумулативно са налице две условия да е налице акт, с който финансовата корекция е определена по основание и по размер и този акт е влязъл в сила. Намира, че въпреки правилното съждение на съда, че не е в правомощията му да обсъжда законосъобразността на наложените финансови корекции по конкретно посочените в решението на РУО решения на същия орган за определяне на финансови корекции, тъй като са предмет на самостоятелни съдебни производства, съдът е следвало да съобрази, че към момента на произнасянето на органа безспорно липсва стабилен административен акт, който да потвърждава наложената финансова корекция по т. 3, 4, 5 и 6 от акта. Не е изяснено дали тези финансови корекции няма да претърпят промяна в резултат от висящите за тях съдебни производства. По изложените съображения счита, че както органът, така и съдът са приложили неправилно материалния закон, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното решение на РУО на ОПОС. Претендира присъждането на разноски за държавна такса за двете инстанции по представен списък. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н. Данчева-Иванова, САК. Ответникът по касационната жалба ръководителят на УО на ОПОС, в съдебно заседание и представени в него писмени бележки чрез пълномощника Д. Димитров правоспособен юрист, излага становище за нейната неоснователност и иска съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Варна е било решение от 30.05.2022 г. на РУО на ОПОС за резултата от приключилия процес по верификация на искане за междинно плащане 6/26.05.2022 г. по гореописания АДБФП с бенефициер ВиК Варна. С него административният орган е приел общ размер на верифицираната сума преди извършване на финансови корекции от 2 888 469,87 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ (БФП). Тази сума е намалена и не е одобрено възстановяването й на бенефициера със 139 569,37 лв. на основание чл. 75, ал. 1 във вр. чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, поради наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор 35-2021/13.09.2021 г. с ДЗЗД Водопроводи Варна, определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ с Решение от 27.10.2021 г. на РУО на ОПОС (т.1.1. от акта) и поради наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор 36-2021/13.09.2021 г. с ДЗЗД Реконструкция ВиК Варна, определена със същото решение на РУО на ОПОС (т.1.2. от акта). В резултат на извършените финансови корекции е определен общ размер на верифицираната сума от 2 706 213,76 лв. за сметка на БФП. Съгласно т. 2 от акта и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ не е верифицирана сума в размер на 2 093,54 лв. за сметка на БФП по дейност 4. Управление на проекта, дейност 5. Информация и публичност на проекта и дейност 6. Доставка на оборудване за ЗУП от бюджетни редове VІ.15.1. Разходи за организация и управление и информация и комуникация (по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ) водоснабдяване, дейност 4, 5 и 6 и VІ.15.2. Разходи за организация и управление и информация и комуникация (по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ) канализация, Дейност 4, 5 и 6, с които отчетените и съответно включени в искането за плащане разходи надвишават максималния размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи. Органът се е позовал в тази връзка на чл. 56, ал. 3 от Условия за изпълнение на одобрен проект по процедура BG16M1OP002-1.016 Изграждане на ВиК инфраструктура по ОПОС 2014-2020, съгласно който междинни плащания се извършват след верифициране от УО на действително извършени и платени от бенефициента преки разходи и на разходи, изчислени на база единна ставка, с цел потвърждаване на допустимостта им и при наличието на физически и финансов напредък по проекта. С оглед на това, органът е определил максимален размер на тази категория допустими разходи, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи по проекта, в размер на 75% от 2% от верифицираните и признати преки разходи в размер на 3 231 300 лв. (БФП и собствен принос на бенефициера) или 48 469,50 лв. С оглед сумата на верифицираните допустими преки разходи от 2 706 213,76 лв. от БФП, верифицираните непреки разходи за организация и управление под формата на единна ставка по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ са определени в размер на 40 593,20 лв. за сметка на БФП, представляващи 75% от допустимия размер на единната ставка от 2% спрямо посочената сума. В съответствие с размера на верифицираните преки и непреки допустими разходи за сметка на БФП, с оглед представените за верифициране в искането за плащане общи разходи, включващи и собствен принос на бенефициера, органът е определил размера на признатата от УО на ОПОС сума от допустимото собствено финансиране. В резултат на горните изявления е одобрена сума за плащане по искането в размер на 2 746 806,96 лв. В т. 3 до т. 6 на решението, на основание чл. 62, ал. 2 вр. ал. 3, вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕФСУ, вр. чл. 19, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, т. 1, б. в, г и з и чл. 43, ал. 4 вр. чл. 35, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3/22.05.2018 г.), органът е направил изявления за прихващане от одобрената сума за плащане, на главница и лихви по възникнали дългове върху верифицирани и сертифицирани разходи, както следва: По т. 3 главница в размер на 600 971,58 лв. за сметка на БФП и лихви в размер на 11 686,47 лв. към 30.05.2022 г. по Договор 8-2021/17.02.2021 г. с ДЗЗД Хидроам, вследствие Решение от 07.03.2022 г. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 10%, които разходи са верифицирани и сертифицирани по искане за междинно плащане 4/24.09.2021 г.; По т. 4 главница в размер на 201 991,31 лв. за сметка на БФП и лихви в размер на 3 927,93 лв. към 30.05.2022 г. по Договор 9-2021/19.02.2021 г. с ДЗЗД Пчелина 2020, вследствие Решение от 07.03.2022 г. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 5%, които разходи са верифицирани и сертифицирани по искане за междинно плащане 4/24.09.2021 г.; По т. 5 главница в размер на 20 838,69 лв. за сметка на БФП и лихви в размер на 324,19 лв. към 30.05.2022 г. по Договор 25-2021/30.06.2021 г. с ДЗЗД МОНЕКС КАМЕНАР, вследствие Решение от 21.03.2022 г. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 5%, които разходи са верифицирани и сертифицирани по искане за междинно плащане 5/08.12.2021 г.; По т. 6 главница в размер на 132 065,38 лв. за сметка на БФП и лихви в размер на 3 485,33 лв. към 30.05.2022 г. по Договор 1-2021/05.01.2021 г. с ДЗЗД Аква, вследствие Решение от 08.02.2022 г. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 5%, които разходи са верифицирани и сертифицирани по искане за междинно плащане 3/31.03.2021 г. Общият размер на прихванатите дългове е 975 290,88 лв., от които главница в размер на 955 866,96 лв. и лихви в размер на 19 432,92 лв. Окончателно одобрената за плащане сума по искане 6/26.05.2022 г. е в размер на 1 771 516,08 лв. Съдът е извършил служебна справка в деловодната система на АС Варна във връзка с твърдението на жалбоподателя настоящ касатор за оспорването по съдебен ред на горепосочените решения за определяне на финансови корекции. От правна страна, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма и с излагане на фактическите и правни основания, мотивирали органа за издаването му, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът отхвърля довода на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението поради липсата на влязъл в законна сила административен акт, с който на дружеството са наложени финансови корекции, доколкото наложените такива, посочени от административния орган в т. 1, 3, 4, 5 и 6 от решението, са оспорени по съдебен ред и съдебните производства не са приключили към момента на издаване на решението. Установено е, че по оспорването на Решение от 27.10.2021 г. е образувано адм. дело 2445/2021 г. по описа на АС Варна, приключило с Решение 1739/29.12.2021 г., с което жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна, оставено в сила с Решение 7303/20.07.2022 г. по адм. дело 3286/2022 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС); по оспорването на Решение от 07.03.2022 г. е образувано адм. дело 683/2022 г. по описа на АС Варна, което към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение е висящо; висящо е било и производството пред АС - Варна по адм. дело 811/2022 г. по описа съда, образувано по оспорването на Решение от 21.03.2022 г.; по оспорването на Решение от 08.02.2022 г. е образувано адм. дело 410/2022 г. по описа на АС Варна, решението от 22.06.2022 г. по което, е било оспорено пред касационната инстанция, поради което съдът заключава, че производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съдът сочи, че не разполага с правомощия да обсъжда в мотивите си законосъобразността на наложените финансови корекции, тъй като те са предмет на самостоятелни съдебни производства и не са част от предмета на провежданото пред него такова, като същевременно приема, че наличието на висящи дела по оспорване на финансови корекции, не е основание за спиране на по-нататъшното провеждане на съответната процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по аргумент от чл. 27, ал. 4, изр. посл. ЗУСЕФСУ, нито поради това при постановяването на оспореното решение за верификация е допуснато съществено процесуално нарушение или несъобразяване с материалния закон. От първоинстанционния съд е извършен детайлен анализ на изложените от органа фактически и правни основания за постановения отказ от верификация на сумата в размер на 2 093,54 лв. по т. 2 от решението. Съдът сочи, че процентът на единната ставка за финансиране на разходите за организация и управление, съгласно одобреното проектно предложение е изчислен на база Методология за определяне размерите на единна ставка за финансиране на организация и управление на проекти по ОПОС 2014-2020, утвърдена от ръководителя на УО на ОПОС, която в разглеждания случай е определена на 2%. В подадената от бенефициера Таблица за определяне размера на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи по образец, е посочен размер на отчетените допустими преки разходи, включени в искането за плащане (БФП и собствен принос) от 3 397 950 лв., като максималният размер на разходите за организация и управление, които могат да бъдат включени в искането за междинно плащане в случая възлизат на 50 969,25 лв., от които 42 686,74 лв. за сметка на БФП и 8 282,51 лв. собствен принос на бенефициера. Вследствие извършената верификация раземрът на верифицираните/признати за допустими преки разходи, включени в искането за плащане е 3 231 300 лв., от които 2 706 213,76 лв. от БФП и 525 086,24 лв. от собствен принос. Съответно максималният размер на разходите за организация и управление, които могат да бъдат включени в искане за плащане 6 възлизат на 48 469,50 лв., от които 40 593,20 лв. от БФП и 7 876,30 лв. собствен принос. При така установените данни, съдът приема, че неверифицираната сума по т. 2 от решението представлява разликата между включената в искането сума в размер на 42 686,74 лв. за сметка на БФП за непреки разходи на база отчетени от бенефициера преки разходи, и сумата от 40 593,20 лв. за сметка на БФП за непреки разходи, представляваща 75% от допустимия размер на единната ставка от 2%, одобрена от РУО на база верифицираните преки разходи в размер на 2 706 213,76 лв. за сметка на БФП, подлежащи на възстановяване по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. За съответна спрямо размера на верифицираните преки разходи за сметка на собствения принос на бенефициера е приета и сумата на непризнатите непреки разходи за сметка на собствения принос на бенефициера от 406,21 лв. С оглед изложеното, решението в частта по т. 2 е прието за законосъобразно. Така мотивиран, първоинстанционният съд приема, че решението е правилно и законосъобразно, а жалбата на ВиК Варна неоснователна, поради което я отхвърля и осъжда дружеството за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. За прецизност касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в бр. 51 от 01.07.2022 г. на Държавен вестник (ДВ), е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИДЗУСЕСИФ). Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. С §1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИДЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИДЗУСЕСИФ. Доколкото обаче съответствието на индивидуалните административни актове, какъвто е и процесното решение на РУО, с материалния закон се преценява към момента на издаването им, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. С оглед извършеното от РУО на ОПОС позоваване на разпоредбите на Наредба Н-3/22.05.2018 г., издадена от министъра на финансите на основание чл. 7, ал. 4, т. 4 и § 5, т. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ, то приложимата редакция на същата е към ДВ бр. 83/22.10.2019 г. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма с излагане на фактически и правни основания, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като на основание чл. 222, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да ги преповтаря. Единственият довод на касатора в подкрепа на твърдението му за необоснованост на съдебното решение е, че извършеният от съда фактически и правен анализ не съответства на относимите доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство. Този довод е неоснователен, тъй като съдът е приел и анализирал в цялост събраните доказателства, съдържащи се в представената от ответника административна преписка и извършената от съда служебна справка, неоспорени от жалбоподателя, и е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Следва да се посочи, че въпреки обжалването на решението в цялост, касаторът не излага конкретни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон в частта по отношение неверифицираните разходи в размер на 2 093,54 лв. по т. 2 от административния акт. Това е така и въпреки изложените в касационната жалба разсъждения по същността на производството по верификация и основанията за установяване недопустимостта на разходите. Доколкото, обаче, неверифицирането на непреките разходи за организация и управление и информация и публичност, е функция на установените за допустими преки разходи, включени в съответното искане за плащане, то съответствието на извода на съда с материалния закон в тази част е обусловено от съответствието на изводите му със същия в частта от решението, с която е установен размерът на верифицираните преки допустими разходи след извършване на финансовите корекции (т. 1 от акта). Необходимо е също така да се посочи, че в частта по т. 1 и т. 3 до т. 6 от решението на РУО на ОПОС по същество е налице иязвление за извършване на финансова корекция по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, обусловено от различния етап, на който е процедурата по администриране на нередност. В частта по т. 1 от административния акт, органът е посочил като правно основание чл. 75, ал. 1 във вр. чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, а като фактическо издадено от РУО на ОПОС решение от 27.10.2021 г. за определяне на финансова корекция по два договора, сключени от ВиК Варна в изпълнение на проектното предложение. Съгласно чл. 75, ал. 1, изр. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, а съгласно чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от с.з. - чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, като корекцията може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. Финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция само на някое от лимитативно посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ основания. С оглед посочената цел, финансовата корекция е административна мярка, не и санкция за несъответно на приложимата правна норма поведение на бенефициера. Така издаденият акт за определяне на финансова корекция позволява намаляване размера на верифицираните засегнати от нарушението средства със стойността на корекцията. Фактът на издадено по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ решение за определяне на финансова корекция по договорите, конкретни разходи по които са предявени в искане за междинно плащане 6 (фактура 0000000001/06.01.2022 г. по Договор 35-2021/13.09.2021 г. с ДЗЗД Водопроводи Варна и фактура 0000000001/03.12.2021 г. по Договор 36-2021/13.09.2021 г. с ДЗЗД Реконструкции ВиК Варна), не се оспорва. Видно е, че органът се е възползвал от възможността да намали размера на верифицираната сума със стойността на определената финансова корекция. Спорно е дали с оглед посочените по-горе разпоредби, органът е имал право да се възползва от тази възможност, при положение че решението за определяне на финансова корекция не е влязло в законна сила. Противно на разбирането на касатора, финансовата корекция не представлява недопустим разход, тъй като съгласно изричното предписание на закона, същата се извършва само спрямо допустими разходи. Допустимостта на разходите безспорно се установява в производство пред управляващия орган, регламентирано в раздел ІІ Плащания, верифициране и сертифициране на разходи от глава пета Финансово управление и контрол на ЗУСЕФСУ. Това производство, макар и да се нарича производство по верификация както в практиката на управляващите органи, така и в съдебната практика, в действителност обхваща всички действия, извършвани от управляващия орган във връзка с плащане на предвидената за предоставяне с АДБФП безвъзмездна финансова помощ. Аргументи в подкрепа на това разбиране са разпоредбите на чл. 60, ал. 1 ЗУСЕФСУ, съгласно която управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента, и на чл. 62, ал. 1 от с.з., съгласно която междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Т.е. верификацията обхваща част от действията на управляващия орган в производството по разглеждане на междинното или окончателното искане за плащане на бенефициера, чиято цел е потвърждаване (установяване) допустимостта на извършените от него разходи в съответствие с регламентираните в чл. 57 59 ЗУСЕФСУ условия, както сочи и касаторът, и одобряване, респективно изплащане на верифицираните разходи. Верификацията се явява предпоставка за одобряване в пълен или частичен размер на предявеното искане за плащане. С оглед значимостта на обществените отношения, които се регламентират от ЗУСЕФСУ свързани с управлението на средствата от ЕСИФ, и с оглед целта на закона управлението на тези средства на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, законодателят е допуснал предварително изпълнение на решението, с което е определена финансова корекция. Това има предвид и нормата на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, която допуска извършването на корекцията от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи и на която се е позовал административният орган в т. 1 от своето решение. Допустимите разходи са определени в административния акт и не са оспорени от жалбоподателя настоящ касатор. Именно техният размер е намален по смисъла на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 с.з. В контекста на доводите, изложени в касационната жалба, следва да се посочи, че правната стабилност на решението, обективиращо волеизявлението за определяне на финансова корекция, не е релевантен за упражняване правомощието по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ юридически факт. Тъй като на решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ е придадено предварително изпълнение, т.е. ex lege неговите последици са приравнени с последиците на влязъл в сила административен акт, то резултатът от евентуалното негово оспорване не е нито относим, още по-малко преюдициален факт по отношение предпоставките за издаване на акта по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ в хода на производство по чл. 60 и сл. от с.з. (в този смисъл Решение 2553/24.02.2021 г. по адм. дело 10915/2020 г. на ВАС, VII о.; Решение 7924/01.07.2021 г. по адм. дело 4653/2021 г. на ВАС, VII о.; Решение 9262/23.08.2021 г. по адм. дело 3956/2021 г. на ВАС, VII о.; Решение 5107/30.05.2022 г. по адм. дело 1944/2022 г. и други). Правилно във връзка с изложеното съдът приема, че неприключилите съдебни производства по отношение законосъобразността на определените финансови корекции, не водят до неправилно приложение на материалния закон, както се твърди от касатора. Налице е съвпадение между изложените от органа фактически и правни основания, като органът е задължен да коригира размера на верифицираните разходи, които са засегнати от установената нередност чрез извършване на финансовата корекция, което именно е направил и ответникът. Така направеното изявление е в съответствие и с целта на закона да се гарантира, че средствата от ЕСИФ се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност. Макар този извод на съда да е отнесен и към изявленията на органа по т. 3 до т. 6 от решението, настоящата инстанция следва да направи следното уточнение. В т. 3 до т. 6 от акта РУО на ОПОС сочи за правно основание за изявлението си нормите на чл. 62, ал. 2 вр. ал. 3, вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕФСУ вр. чл. 19, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, т. 1, б. в , г и з и чл. 43, ал. 4, вр. чл. 35, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. Коментираната вече разпоредба на чл. 62, ал. 2 ЗУСЕФСУ регламентира условията за извършване на предвидените в АДБФП плащания на безвъзмездна финансова помощ. Ал. 3 на същия член, както и разпоредбата на чл. 19 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. регламентират съдържанието на извършваните от управляващия орган проверки по съдържащите се в съответното искане за плащане документи, поради което не могат да бъдат основание за извършеното от органа изявление. А тъй като по същността си същото е изявление за прихващане, а не отказ от верификация на предявените от бенефициера разходи, то не са относими и посочените от органа основания за недопустимост на разходите по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕФСУ. Както бе посочено и по-горе, извършването на финансова корекция може да стане само спрямо установени за допустими разходи, доколкото представлява отмяна на безвъзмездната финансова помощ или намаляване на размера на допустимите разходи за сметка на същата. Въпреки това, в тази си част решението на органа не е лишено от съответстващо на изложените фактически обстоятелства правно основание. Такова са посочените от органа разпоредби на чл. 43, ал. 4 вр. чл. 35, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата, бенефициентът възстановява предоставената с АДБФП финансова подкрепа, когато е определена индивидуална финансова корекция. Съгласно ал. 2 на същия член, в горните случаи управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. С нормата на чл. 43, ал. 4 от Наредбата се дава възможност на управляващия орган да извърши прихващане от последващо плащане по проекта дължимо след верифициране на разходи по проекта, когато дължимите средства не са възстановени по реда на ал. 1 и 3 т.е. когато вземането на УО по финансовата корекция не е възстановено доброволно от бенефициера в 14-дневен срок от уведомяването за дължимата сума или когато това възстановяване не е извършено чрез намаляване на разпределен лимит по десетразрядния му код в СЕБРА, съгласувано между УО и бенифициера. Посочените разпоредби детайлизират правомощието на управляващия орган по извършване на финансова корекция, решението за определяне на която е издадено след съответно плащане, в съответствие с чл. 75, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗУСЕФСУ. В този случай е налице взаимодействие между производството по верификация (плащане) и производството по администриране на нередност, чрез предвидената възможност за управляващия орган да извърши определената с отделен акт финансова корекция, като я приспадне от заявените за плащане средства след установяване на тяхната допустимост (верифициране). Това е така, тъй като в задължение на УО с оглед вменената на държавата членка отговорност по чл. 143 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013), е не само да разследва нередността и извърши финансова корекция за нея, но и да възстанови дължимите суми. Като корективна мярка на възможните нередности, които засягат финансовите интереси на Съюза, финансовата корекция е въведена в правото на ЕС с разпоредбите на Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Общото правило, съгласно чл. 4, пар. 1 от него гласи, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно, като прилагането на тази мярка, съгласно пар. 2 от същия член, се ограничава до отнемането на получената облага плюс където това е предвидено лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент. Следователно финансовата корекция, определена в тежест на бенефициера, може да предопределя произнасянето на органа в производство по верификация, като в хипотеза на приключило производство по определянето й, това произнасяне може да е в две насоки както извършване на финансова корекция спрямо засегнати от конкретната нередност допустими разходи, включени в искането за плащане, така и извършване на финансова корекция спрямо общо допустимите разходи, включени в искането за плащане, когато е отчетено вземане от управляващия орган, поради определена финансова корекция след плащане на засегнат от нередността разход. И в двата случая, както правилно е приел и съдът, е ирелевантно за законосъобразността на произнасянето на органа влизането в сила на решението, с което е определена финансовата корекция, поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Наличието на акт за определяне на финансова корекция, чието изпълнение не е спряно, се явява фактическото основание за извършване на прихващането, мотивирано в настоящия случай с посочените по-горе разпоредби на Наредба Н-3/22.05.2018 г. Касаторът не излага твърдения, че изпълнението на някое от решенията за определяне на финансова корекция, посочени в т. 3 до т. 6 от административния акт е спряно на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, а сумите, които са прихванати и за които реално е отказано плащане, в общ размер 975 290,88 лв. представляват средства по определена с административен акт финансова корекция, които са вече платени на бенефициера и не са възстановени в полза на оперативната програма доброволно. Поради това и изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението на РУО на ОПОС в тази му част е правилен. По делото не е спорно, че по искане за междинно плащане 6/26.05.2022 г. бенефициерът е предявил за възстановяване допустими разходи за организация и управление, определен чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи в общ размер от 50 969,25 лв. (БФП и собствен принос). По аргумент от чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ размерът на дължимите непреки разходи за организация и управление, които се предоставят под формата на финансиране с единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи, се изчислява след прилагане на определената с АДБФП ставка към верифицираните преки разходи за съответното искане за плащане при спазване на условието по чл. 56, ал. 3 от Условията за изпълнение (УК) на одобрен проект по процедурата. Съгласно т.14.2, подт. 2 от Насоките за кандидатстване по процедурата, процентът на единната ставка при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, на основание Националната методология, както и въз основа на Методология за определяне на размерите на единна ставка за ОПОС 2014 - 2020 г., е определен до 2% от преките допустими разходи по проекта. Инкорпорираното в разглежданата част на оспорения акт волеизявление за намаляване размера на верифицираната сума с 2 093,54 лева за сметка на БФП, съответно непризнаването на съответстващата сума от собствения принос на бенефициера в размер на 406,21 лева, е мотивирано от фактическа страна с констатацията, че максималният размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи е в размер на 75% от 2% от верифицираните преки разходи в размер на 2 706 213,76 лева или 40 593,20 лева. Като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 56, ал. 3 УК и чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Посочената от органа разпоредба на чл. 56, ал. 3 УК регламентира извършването на междинни плащания от УО след верифициране на действително извършени и платени от бенефициента преки разходи и на разходи, изчислени на база единна ставка, с цел потвърждаване на допустимостта им и при наличие на физически и финансов напредък по проекта. Само по себе си тази разпоредба не може да бъде основание за отказ от верификация, тъй като не съдържа условие за допустимост/недопустимост на разхода. Но органът се позовава и на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, съгласно която разходите се считат за допустими, когато попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Утвърдените от РУО документи по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ в процедурата, в резултат на която е сключен административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, изрично регламентират допустимия размер на разходите за организация и управление като процентно съотношение спрямо установените за допустими преки разходи в конкретното искане за плащане, с оглед установената от органа единна ставка на непреките разходи за организация и управление и информация и комуникация до 2%. Доколкото общият размер на верифицираните от УО преки разходи е 2 706 213,76 лв. за сметка на БФП, то правилно органът е достигнал до извода, че допустимите непреки разходи за организация и управление под формата на единна ставка по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ са в размер на 40 593,20 лв. за сметка на БФП, представляващи 75% от допустимия размер на единната ставка до 2% спрямо посочената сума. Или както правилно е приел и съдът, неверифицираната сума от 2 093,54 лв. се явява разликата до размера на включената в искането сума от 42 686,74 лв. за сметка на БФП за непреки разходи на база отчетени от бенефициера преки разходи. При потвърждаване на извода на съда за законосъобразност на решението на РУО на ОПОС в частта по т. 1 от акта, с оглед правилно установения размер на преките допустими разходи, съответен на фактите и на закона е и изводът на органа, потвърден от съда, за размера на непреките разходи, като посочената разлика, доколкото се явява горница на допустимия размер на непреките разходите в конкретното искане за плащане, се явява недопустима на посоченото от органа основание. По изложените съображения, като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд Варна е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК претенцията на ответника за разноски е основателна. Същите съставляват претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева, доколкото материалният интерес по делото надвишава 10 000 лв. Съдът съобразява, че съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, приложим в настоящото производство с оглед разпоредбата на чл. 144 АПК, размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсултска защита не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно последния, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 5 от 2006 г., приета с ПМС 4 от 06.01.2006 г.), възнаграждението за една инстанция по административни дела е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съдът е обвързан от така определените от законодателя граници на възнаграждението, независимо от претенцията на страната, поради което с оглед извършената от процесуалния представител на ответника дейност, определя размер на дължимото възнаграждение за юрисконсултска защита от 200 (двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд