Решение № 3907 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на община Добрич, срещу Решение 1329 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело 659/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич. С доводи за неговата неправилност като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът М. Д. М., чрез адвокат Илиева, в писмени отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Добрич се е развило по исковата молба на М. Д. М. срещу община Добрич, с която на основание чл. 203, ал. 1 АПК е предявил обективно съединени искове, основани на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на ответника да му предостави апартамент, определен със заповед на кмета на община Добрич, като обезщетение за отчужден недвижим имот, поради невъзможността да го ползва в периода от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г., както за и законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на съдебното решение до изплащането им. С обжалваното решение съдът е уважил предявените искове изцяло като основателни и доказани. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ незаконосъобразно продължително противоправно бездействие на длъжностни лица от община Добрич при осъществяване на административна дейност, реално причинени вреди, в пряка връзка с незаконосъобразното бездействие. Съобразно този резултат е присъдил разноски на ищеца по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него са описани единствено становищата на страните по делото. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Решението съдържа единствено формални изводи. Недопустимо съдът основава решението си на мотивите на друго съдебно решение, при изричното посочване, че същите не следва да бъдат приповтаряни, което решение, макар и постановено между същите страни, е с различен предмет. Без да са обсъдени обстоятелствата, на които се основават предявените искове в исковата молба, подробното възражение на ответника по иска, както и доказателствата на които неговите възражения се основават, съдът се е задоволил в едно изречение да посочи, че в процесния период строежът на определения като обезщетение имот е напреднал значително и той е бил почти завършен, но към датата на предявяване на иска обектът не е предаден на ищеца. Без да извърши дължимата се преценка за наличието на бездействие от страна на длъжностни лица на ответника и на причинена вреда от него съдът е направил неправилен извод, че основният спор между страните е за размера на дължимото се обезщетение, който размер е определен чрез формално позоваване на назначената по делото експертиза. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото не само препятстват, но правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на обжалваното решение. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва а се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение