Решение № 9995 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2015 г.

Решение № 9995 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, срещу решение № 2256/03.04.2015 г. на административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 11408 по описа за 2014 г. С решението е прогласен за нищожен ревизионен акт № 2101305002/20.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1727/26.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. С., с който са определени публични задължения на П. Г. А. по реда на ЗДДФЛ за ревизирани години от 2007 г. до 2010 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в началния текст на ревизионния акт № 2101305002/13.01.2014 г. се съдържа израз, който не съответства на правомерното образуване на ревизията чрез възлагането й от компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и че това несъответствие се дължи на грешка, която е техническа (механично възпроизвеждане на текст от друг акт), а не като порок на самото волеизявление. Касаторът счита, че тази грешка в окончателния акт дава основание да се приеме, че редовно протеклото ревизионно производство е завършило с акт, който не може да бъде обвързан с производството образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) под № 1301468/20.02.2013 г., изменена със ЗВР № 1305002/03.06.2013 г. издадена от К. Г. М.. Навежда доводи, че производството образувано с цитирана ЗВР е недовършено и административната преписка е върната на органа по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, за издаване на РА в съответствие с ЗВР № 1301468/20.02.2013 г., изменена със ЗВР № 1305002/03.06.2013 г. М. В. административен съд да отмени обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - П. Г. А. дава становище за неоснователност на касационата жалба в писмен отговор от 01.06.2015 г. по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и правилността на съдебното решение на основание по чл. 209, т. 3 от АПК и след служебна проверка според чл. 218 от кодекса прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. Установено е по делото, че след отмяна на РА № 2101110951/09.08.2012 г., с решение № 274/11.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" преписката е върната за нова ревизия с указания. Във връзка с решението е издаден РА № 2101305002/13.01.2014 г. С решение № 940/27.05.2014 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. преписката е върната за издаване на нов РА, който да е в съответствие със ЗВР № 1301468/20.02.2013 г. Първоинстанционният съд е възприел извода, че тези действия на решаващия орган не се базират на конкретна правна норма и в случай, че е констатирал, че РА не е издаден от компетентен орган е следвало да се прогласи за нищожен, а не да връща преписката за издаване на нов РА. Решаващият състав е посочил, че оспореният РА № 2101305002/20.06.2014 г. не е отменен, нито обявен за нищожен и се явява трети по ред. Съдът е отбелязал, че при наличието на два РА, издадени по отношение на едно и също лице на еднакво правно основание, но от различни органи по приходите, вторият акт следва да се приеме за нищожен, като издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК регламентира изричната забрана за повторно връщане на преписката за нова ревизия. В процесния случай на касаторът са извършени три ревизии, което е недопустимо, тъй като е забранено от закона. В чл. 155, ал. 4 от ДОПК законодателят е предвидил случаите, в които решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК може да отмени ревизионния акт и да върне преписката за нова ревизия, а това са строго изброените в тази разпоредба хипотези: при непълнота на доказателствата или при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при ревизията, които не могат да бъдат отменени в производството по обжалване на ревизионния акт. В процесния случай приходните органи не са се съобразили с тази забрана, с което е допуснато нарушение на чл. 155, ал. 5 от ДОПК. Законодателят в тази разпоредба не уточнява, респ. не разграничава причините за отмяна (тежестта на порока) - дали заради материалната незаконосъобразност на акта или поради неговата нищожност. В случая приходните органи при неспазване на забраната по чл. 155, ал. 5 от ДОПК са извършили три ревизии на касатора, а съдът правилно е обявил оспорения пред него ревизионен акт като нищожен, тъй като той наистина се явява трети по ред. С оглед изложеното, решението на административен съд - С. - град се явява правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,