Решение № 12082 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2020 г.

Решение № 12082 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Д. Кунчева, А. Чапевова, А. Чапевова, С. Горанова, П. Чапевов и Я. Стоянова, чрез адв. В. Грънчева и на "Ри старт" ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. В. Бакалова и адв. С. Атанасов, срещу Решение № 2040/25.11.2019 г. по адм. д. № 153/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касаторите против Решение № БС-9-ОС-П от 19.12.2018 г. за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост на инвестиционно предложение "Изграждане на сграда за отдих в поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КК на гр. Созопол, местност "Каваци", на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/- Бургас. Касаторите Д. Кунчева, А. Чапевова, А. Чапевова, С. Горанова, П. Чапевов и Я. Стоянова навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочват, че ако делото не бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, следва същото да се отмени като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като съответно бъде отменен изцяло като незаконосъобразен издаденият административен акт. Легитимирайки се като съсобственици на поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр. Созопол, местност "Каваците", касаторите заявяват, че решението на РИОСВ- Бургас е издадено в противоречие със Закона за билогичното разнообразие /ЗБР/, защото имотът не попада в границите на природна забележителност "Пясъчни дюни в местност "Каваците", нито в границите на защитена зона по Натура 2000, с предмет на опазване на пясъчни дюни с код 2130/сиви дюни/. Твърдят, че административният орган игнорира изцяло фактите и е бил длъжен да им предостави възможност да се запознаят със съдържанието на Констативен протокол № 013239- ПД-6-7 от 28.08.2018 г. и приложеното към него експертното становище на Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН /ИБЕИ-БАН/, което не е сторил. От своя страна, първоинстанционният съд също е пренебрегнал факта, че за процесния имот не е проведена процедура по установяване на пясъчни дюни, уредена в чл. 6 от ЗУЧК, както и че по цифровата информация, вкл. модели за разпространение на дюнни природни местообитания по Черноморското крайбрежие, в имота няма пясъчни дюни. По делото е приета съдебно- екологична експертиза, заключението по която съдът, според касаторите, е приел абсолютно безкритично, считайки, че са налице пясъчни дюни, формирани от насипване на пясъци в резултат от фактора вятър, но без да бъдат отчетени останалите определящи фактори, а именно: море и суша. Основен аргумент в тезата на касаторите е обстоятелството, че за процесния имот ПИ с идентификатор 67800.54.30 няма изработена и приета специализирана карта за обекти по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК, т. е. липсва основание за иницииране на изменение на кадастралната карта и регистри по реда на чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК. Развити са и съображения, засягащи преценката за почвения субстрат, растителните видове, характера на терена, като се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е отхвърлил искането за допускане на нова експертиза с участието на фитоцеолог, геоморфолог и геолог. Молбата към съда е делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, а алтернативно- да бъде отменено решението като неправилно и съответно да бъде отменен като незаконосъобразен издаденият административен акт. Претендират се разноски. Касаторът "Ри старт" ЕООД счита обжалваното решение за неправилно- постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага съображения в подкрепа на тезата, че липсва материалноправната предпоставка на чл. 31, ал. 25 от ЗБР за прекратяване на започнатата процедура по оценка за съвместимост, а решаващият съд е приложил неправилно материалния закон, като не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай е приложим § 25, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗУЧК/обн. ДВ, бр. 27/2013 г. /. Освен това намира, че решението е постановено в противоречие с чл. 6 от ЗУЧК, тъй като наличието на пясъчни дюни ще бъде безспорно установено едва след завършване на процедурата, уредена в чл. 6, ал. 6 и ал. 10 от закона, а именно чрез иницииране от министъра на туризма на производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Глава шеста от ЗКИР, въз основа на приета специализирана карта. Твърди, че решението е необосновано поради приемането като компетентно, изчерпателно и мотивирано на заключението по съдебно- екологичната експертиза, но което заключение, според дружеството, е в явно противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Подчертано е, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, недопускайки комплексна експертиза с участието на вещо лице геоморфолог. Искането е да бъде отменено решението и върнато делото за разглеждане от друг състав на съда или отменено изцяло и решено по същество, като бъде уважена жалбата на дружеството. Ответникът – директорът на РИОСВ- гр. Бургас, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание, но в депозирано писмено становище оспорва касационните жалби, излагайки подробни аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срок от страни с правен интерес от оспорването срещу съдебното решение, което е неблагоприятно за тях. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С процесното Решение № БС-9-ОС-П от 19.12.2018 г., издадено от директора на РИОСВ- Бургас, е прекратена започналата процедура по оценка за съвместимост на инвестиционно предложение "Изграждане на сграда за отдих в поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КК на гр. Созопол, община Созопол, област Бургас. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил по делото следното: На 20.12.2017 г. в РИОСВ- Бургас е постъпило уведомление за инвестиционно предложение: изграждане на сграда за отдих в поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр. Созопол, местност "Каваци", собственост на жалбоподателите, съобразно действащия ОУП на община Созопол. В уведомлението се сочи, че се предвижда стартиране на процедура за изготвяне и одобряване на ПУП - ПРЗ за имота, смяна на статута на земята и процедура за издаване на разрешение за строеж като по време на строителството няма да се използват терени извън площадката на инвестиционното предложение, а използваните природни ресурси ще са строителни и инертни материали. Посочено е, че се предвижда поставяне на ограда, която ще се изгради по границите на имота с височина на плътната част до 0. 6 м. и на прозирната част - 2 м., а водоснабдяването и ел. захранването на имота ще се изпълни чрез свързване към съществуващата инфраструктура. Към инвестиционното предложение е приложена скица на поземления имот с № 15-587579/22.11.2017 г., СГКК Бургас и становище изх. № 5-94-М-171(1)/12.12.2017 г. на главния архитект на община Созопол, от което се установява, че по действащия ОУП на гр. Созопол поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр. Созопол, местност "Каваци" попада частично в охранителна зона "А" и частично в охранителна зона "Б" от ЗУЧК и в устройствена зона за курорт и допълващи дейности - ОК4/11 с отреждане за изграждане на сгради за отдих и курорт. Посочени са параметрите на застрояване за тези охранителни зони. На 13.02.2018 г., по повод подадено заявление от РИОСВ- Бургас, е издадено удостоверение от началника на СГКК- Бургас, изх. № 25-18427, че за поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр. Созопол, няма изработени и приети специализирани карти за обекти по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК. Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е възлагала обследване за наличие на такива обекти. В СГКК- Бургас не се съхраняват специализирани карти, съобразно които поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 се засяга от обекти по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 ЗУЧК. Предвид писмо със запитване от РИОСВ- Бургас, са определени двама експерти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, за извършване на проверка за картиране на дюнни природни местообитания в местността "Каваците", землището на гр. Созопол. Проверката за наличие на дюни е извършена на място, на 28.08.2018 г., в няколко поземлени имота, в това число и в поземлен имот с идентификатор 67800.54.30, от главен експерт "Натура 2000" и началник отдел "БРЗТЗ", РИОСВ- Бургас, съвместно с проф. д-р И. Апостолова и главен асистент д-р Д. Сопотлиева от ИБЕИ при БАН. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 013239- ПД-6-7/28.08.2018 г. от служителите на РИОСВ- Бургас, към който е приложено становище на експертите от ИБЕИ при БАН. Установява се от съставения констативен протокол, че цялата площ на поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр. Созопол представлява пясъчни дюни. В становището се сочи, че имот с идентификатор № 67800.54.30 частично граничи с паркинг на къмпинг "Каваци" и като цяло попада върху добре оформена дюна, южната страна на която е друг имот, граничещ с пътя към паркинга. На север дюната се развива в заравнена територия. Средната височина на дюната в имота е приблизително 3-4 м, като според експертите и даденото от тях определение за тип на дюната, тя попада в категорията "сива дюна". Основание за тази оценка експертите сочат наличието на типичните представители на сивите дюни като мъхове, лишеи, храсти и др. растения, сред които и три защитени вида. С оглед установяванията в този констативен протокол и експертното становище на специалистите от ИБЕИ при БАН, на основание чл. 31, ал. 25 от Закона за биологичното разнообразие, директорът на РИОСВ- Бургас е издал Решение № БС-9-ОС-П от 19.12.2018 г. Административен съд- Бургас е отхвърлил жалбите, приемайки, с оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест, че жалбоподателите не са ангажирали доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган и че след като в процесния имот попадат пясъчни дюни, административният орган е приложил правилно материалния закон, издавайки процесното решение за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост за инвестиционно предложение "Изграждане на сграда за отдих в поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КК на гр. Созопол, местност "Каваци". Върховният административен съд споделя изводите на първостепенния съд като намира, че обжалваното решение на директора на РИОСВ, с което е прекратена процедурата по оценка за съвместимост на инвестиционното предложение, е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, след подадено уведомление по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (НУРИОВОС). Оспореният акт отговаря на изискванията за форма, спазени са административнопроизводствените правила, актът е съответен на материалния закон и целта на закона. Така постановеното решение на директора на РИОСВ-Бургас е правилно, тъй като са били налице основания за недопустимост на исканата процедура по оценка за съвместимост за инвестиционното предложение предвид представения Констативен протокол № 013239- ПД-6-7/28.08.2018 г. с приложен доклад от експертна оценка на БАН. Правилно съдът е съобразил, че съгласно разпоредбата на нормата на чл. 31, ал. 25 ЗБР, компетентният орган прекратява процедурата, когато установи, че планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение засягат поземлени имоти в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон. Следва да се посочи, че цитираната разпоредба не въвежда изискване относно вида и размера на установените в конкретен имот дюни. При наличие на дюни, органът е бил задължен да издаде процесното решение, както е и сторил. За да бъде изяснен основният спор по делото, съдът, на основание чл. 171, ал. 2 АПК, е допуснал и извършването на съдебно-екологична експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение след извършен оглед на процесния поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 КККР на гр. Созопол, местност "Каваци". в присъствие на представители на страните и вещо лице-геодезист. Съгласно чл. 6, ал. 6 във връзка чл. 6, ал. 4, т. 4 и чл. 6, ал. 7 ЗУЧК, границите на пясъчните дюни се определят чрез преки геодезични измервания и едва след това, въз основа на така определените граници, се изработват специализирани карти, регистър и информационна система, отразяват се в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на ЗКИР. Според чл. 6, ал. 4, т. 4 ЗУЧК, пясъчните дюни са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна. Ето защо, от решаващо значение е заключението по направената експертиза. За да установи повърхността на процесния имот от геоложка гледна точка, вещото лице е извършило полеви наблюдения и проучвания чрез вземане на теренни проби от три произволно избрани участъка по дължина на процесния имот в направление запад-изток, съответно от западната, средната и източната част на имота. Вещото лице е посочило, че има продължителни наблюдения върху общата ситуация на терена в местността "Каваците" от 1990 г. и е провеждало специализирани професионални ботанически, фитоценологични и общоекологични наблюдения в района на процесния имот ежегодно, от 2014 г., като прави извод, че в имота са установени характеризиращи и диагностични за дюнни местообитания растителни видове. Сочи още, че анализът на геодезическото проучване, извършено по делото и седиментоложките данни от други проучавия в местността "Каваците" потвърждават тезата, че установеният в процесния имот пясъчен субстрат е с морски произход, който е преотложен, вследствие дейността на вятъра. Направен е подробен и задълбочен анализ на установените в процесния имот растителни видове, като се установяват такива, характерни за дюнните образувания, а в съдебно заседание е направено изявление, че комплексът от установените видове не би могъл да се срещне на друго място, освен върху дюни. Не е налице съществено процесуално нарушение от страна на административния съд с оглед оставяне без уважение на искането за назначаване на комплексна експертиза, тъй като такава следва да бъде назначена след обосновано оспорване на първоначалната експертиза, каквото не е било проведено по делото. Тя може да се назначи и когато представеното вероятностно заключение не е обосновано; или експертът не е могъл да отговори на всички въпроси; или когато използваните средства и способи изискват критична оценка на резултатите от повече специалисти. Данни за наличието на такива хипотези по делото няма, още повече, че при назначаването на вещото лице- еколог за изготвяне на съдебно- екологичната експертиза по зададени от страните въпроси, жалбоподателите не са оспорили неговите знания по преценка на обстоятелството дали са налице пясъчни дюни в процесния имот, а са сторили това едва при запознаване със заключението. Заключението е правилно кредитирано от съда като изключително подробно и аргументирано, подкрепено с данни и пространствени отношения, представени в табличен вид и визуализирани чрез снимков материал. Съдебно-екологичната експертиза почива на задълбочен и научно-обоснован анализ на данните, фактите и обстоятелствата по случая, като дава научно-обосновани изводи и прогнози относно имота с идентификатор 67800.54.30 по КК на гр. Созопол, местност "Каваци", който при провеждането на възстановителни мероприятия и достатъчно дълъг период за естествено възстановяване би могъл да се разглежда като потенциална територия за развитието на Южните черноморски стабилизирани дюни с код 2130*. Освен това не е опровергана и материалната доказателствена сила на Констативен протокол № 013239- ПД-6-7/28.08.2018 г., който е официален свидетелстващ документ, удостоверил изявление на лице, на което органът на държавната власт е предоставил определена удостоверителна функция и който е издаден в рамките на предоставената му от закона компетентност. Протоколът е предоставен на страните с приложеното Решение № 1/14.01.2019 г. по реда на Закона за достъп до обществената информация, въпреки обратното им твърдение. Съгласно преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие/ обн. в ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм. с ДВ, бр. 40 от 2014 г. / и по – точно в § 25, ал. 3, до отразяване на границите на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7, съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти и издаването на разрешения за строеж се извършват след писмено становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат пясъчни дюни. Предвид тази разпоредба, не е от значение каква част от поземления имот попада в дюнни местообитания, както и какъв е техният вид. Същественото в случая е, че процесният имот, както е обективирано и в констативния протокол, частично е зает от пясъчни дюни, които от своя страна изграждат и Поддържан резерват "Пясъчна лилия". По отношение наведените възражения в касационната жалба за несъответствие на протоколите от 16.06.2013 г., 13.06.2013 г. и № 2/14.10.2014 г. за определяне на място на местоположението и вида на дюните, разположени извън обхвата на морските плажове, ведно с доклада, изготвен от проф. д. -р Апостолова и гл. ас. Сопотлиева от БАН и констативния протокол, следва да се отбележи, че в първите процесният имот не е бил предмет на проверка, както се установява и от приложеното в касационното производство Писмо, изх. № 25-18427-13.02.2018 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър-гр. Бургас. В резултат на проведеното административно производство, директорът на РИОСВ Бургас е приел, че дейностите, свързани с реализация на инвестиционното предложение не попадат в позициите на Приложения № 1 и № 2, съответно към чл. 92 и чл. 93 от Закона за опазване на околната среда и не подлежат на регламентираните с Глава шеста от закона процедури по преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на въздействието върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или оценка на въздействието върху околната среда. Предвид изложеното, правилен е решаващият извод на административния съд, че инвестиционното предложение - изграждане на сграда за отдих в поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр. Созопол, къмпинг "Каваци", собственост на жалбоподателите, не попада в случаите по чл. 17а ЗБР и в него са налични пясъчни дюни, което е законосъобразно е мотивирало административния орган да прекрати процедурата за оценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитени зони. Съдът е изложил обстойни и обосновани мотиви в тази насока, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло и не счита за необходимо да приповтаря. Останалите оплаквания в касационните жалби са били наведени още в жалбите до първоинстанционния съд, на които последният е отговорил изчерпателно, мотивирно и обосновано в съдебния си акт, а изводите му се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направените искания от ответника по касация за присъждане на разноски по делото, то касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на РИОСВ- Бургас сума в размер на по 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за првната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия в производството.а Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,