Решение № 248 от 25.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 161/2009 г.

Решение № 248 от 25.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 161/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения Р. П. Н. за възобновяване на наказателно дело № 156/2008 г. на Ломски районен съд, по реда на чл. 419 - 426 НПК, регламентиращ извънреден способ за съдебен контрол. В депозираното искане се визират допуснати съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Заявената позиция се аргументира с констатирани пороци в процедурната дейност на първостепенния съд, изразяващи се в приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения от Т. П., граждански иск, без изискуемата се легитимация за налична представителна власт. Очертават се съображения за пренебрегване на процесуалния закон от съдебната инстанция при допускане до разпит на свидетеля В, участвувал в досъдебното производство като разследващ полицай и при преценка на условията, предпоставящи провеждане на очна ставка с осъдения Светослав И. Релевират се и бланкетни оплаквания за дерогиране на императивните предписания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, довели до ангажиране на наказателната отговорност на Р. Н. при недоказаност на обвинението и въз основа на предположения, и обосновали ограничаване на правото му на защита. Предлага се отмяна на влезлия в сила съдебен акт от 21.11.2008 г. на РС-Лом и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, от стадия на съдебното заседание. В съдебно заседание на 19.05.2009 г. осъденият Н. не се явява, редовно уведомен, като законните му права и интереси се охраняват от упълномощен защитник. Договорният адвокат представя писмена защита, декларира че поддържа направеното искане за възобновяване по изложените в него доводи и моли за правоприлагане на чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 21.11.2008 г., по н.о.х.д. № 156/2008 г., Районен съд - Лом е признал Р. П. Н. за виновен в това, че на 06.09.2000 г., в условията на повторност, при предварителен сговор със Светослав И. и след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужда движима вещ - 1брой казан за варене на ракия, на стойност 522.00 лева, от владението на ПК "Наркооп", гр. Лом, без съгласието на ръководството на ЮЛ и с намерение противозаконно да го присвои, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Със същия съдебен акт, при съблюдаване на изискванията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание измежду наложените по н.о.х.д. № 3221/07 г. на Софийски РС, н.о.х.д. № 156/О8 на Бургаски РС и н.о.х.д. № 156/08 г. на Ломски РС - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведена в изпълнение наложената на осъденото лице наказателна санкция по н.о.х.д. № 202/98 г. на РС-Лом - ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода. Присъдата е била предмет на инстанционна проверка и влязла в сила, след постановяване на въззивно решение от 11.02.2009 г. по в.н.о.х.д. № 5/2009 г. на Монтански ОС, с което същата е потвърдена. Депозираното искане на осъдения Н. е допустимо за разглеждане в съдебно производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, но преценено в контекста на визираните оплаквания то е неоснователно. ВКС не констатира релевираните от осъденото лице нарушения в осъществената процесуална и доказателствена дейност на контролираните в пределите на извънредната проверка съдебни инстанции, довели до неправилно приложение на материалния закон и до ангажиране на наказателната отговорност на Р. Н., при недоказаност на обвинителната теза. Процесуалните права на осъдения Н. не са накърнени в съдебната фаза на наказателния процес, чрез приемането за съвместно разглеждане на предявения от ПК "Наркооп"- гр. Лом граждански иск, депозиран от Т. П., без представяне на необходимите доказателства за активна легитимация на юридическото лице. В хода на досъдебното производство разследващите органи са установили всички фактически данни, релевантни за правосубектността на пострадалата кооперация и статута на представляващия я председател Т. П. Очертаните обстоятелства са обективирани в обвинителния акт и предпоставили предявяването на гражданскоправната претенция за причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди, и последващото конституиране на ПК "Наркооп"-Лом, чрез процесуалния представител Т. П. в качеството на граждански ищец, при първоначалното разглеждане на делото. В съдебно заседание на 30.10.2008 г., след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС, I-во н.о. не е констатирана промяна по отношение на активната легитимация на пострадалата организация и представителната власт на Т. П., удостоверени чрез вписване в търговския регистър, поради което и първостепенният съд правилно приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск. Заявените доводи за допуснати процесуални нарушения с непрочитането му по реда на чл. 276, ал. 2 НПК са несериозни и индицират на демонстриран прекомерен юридически формализъм. Гражданскоправната претенция е депозирана устно, с изискуемата се от закона конкретизация по отношение на характера на причинените вреди, и при лимитиране на стойността на претендираното обезщетение и датата, от която същото се дължи, като в присъствие на осъдения и неговия защитник, и след изслушване становищата на страните първостепенният съд се е произнесъл в съответствие с процесуалните предписания. Посочените ясни и точни очертания на гражданския иск по основание и размер, и липсата на съществуващи съмнения досежно приемането му за съвместно разглеждане обосновава категорично заключение, че визираният процесуален пропуск той да бъде прочетен повторно от гражданския ищец, не е от категорията на съществените и не предпоставя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Аргументираната в направеното искане позиция за несъобразени от първостепенния съд процесуални правила на чл. 118, ал. 1 НПК и чл. 143, ал. 1 НПК при допускането до разпит на свидетеля Б провеждането на очна ставка с подсъдимия С не корелира на установения от наказателно-процесуалния кодекс нормативен регламент и събраните доказателствени материали. Видно от приложените към дознание № 1020/2000 г. писмени протоколи, досъдебното производство срещу Р. Н. е водено и приключено от гл. с-т С. Г. Допуснатият и разпитан в хода на съдебното следствие полицейски служител В. Б. е участвувал в оперативните мероприятия по издирване на извършителите на престъплението, което не сочи на абсолютните пречки по чл. 118 НПК за участие в наказателния процес в качеството на свидетел и не препятствува възможността да бъде изслушан от съда. В съответствие с правните предписания на чл. 143 НПК е проведена и очната ставка между подсъдимите И. и Н. Констатираните противоречия в депозираните обяснения относно състоянието на инкриминирания казан и присъствуващите при неговото нарязване лица, е изследвано и преодоляно по предвидения процесуален ред. При упражняване на правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен контрол, ВКС не установи и декларативно заявеното в депозираното искане за възобновяване, дерогиране на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК при реализирания от съдебните инстанции доказателствен анализ. Изводите на РС-Лом и на въззивния съдебен състав по отношение на правнозначимите за съставомерността на престъпната дейност и нейните извършители факти, са направени след обстойно обсъждане и професионална оценка на събраните по делото доказателства, инкорпорирани чрез обясненията на осъдените лица и свидетелските показания на Т. П., П. А., М. А., И. И., М. А., В. Б. и П. Й. Визираните гласни доказателствени източници са интерпретирани при съблюдаване на изискванията на процесуалния закон - обективно, всестранно и пълно, като настоящият състав споделя предложените от съдебните инстанции, убедителни аргументи. Логическа последица от очертаните и доказателствено обезпечени фактически положения е мотивираната обективна и субективна престъпна съставомерност на инкриминираното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК за Р. Н., предпоставяща заключение за правилно приложен материален закон. Юридически обоснована и при съблюдаване на принципите за справедливост е отмерена и наказателната отговорност на осъдения. Наложената наказателна санкция - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода е съобразена с обществената опасност на престъплението, с личността и предходните осъждания на извършителя, и не компрометира целите на индивидуалната и генерална превенция. Релевираните оплаквания на Р. Н. в тази насока са бланкетни и се изчерпват с констатацията, че определеното му наказание е явно несправедливо. В съдебно заседание на 19.05.2009 г. и в представената писмена защита не се предлагат аргументи, допринасящи за изясняване на материализираното в искането волеизявление, като с процесуалното си поведение осъденият и неговият защитник не предпоставят надлежно обсъждане на визираното касационно основание. Изложените съображения категорично мотивират касационната инстанция да приеме, че искането на осъденото лице за възобновяване на н.о.х.д. № 156/2008 г., по описа на РС-Лом и в.н.о.х.д. № 5/2009 г. на Монтански ОС, и отмяна или ревизия на постановените по тях съдебни актове в съответствие с правните предписания на чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение