Решение № 13483 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 716/2012 г.

Решение № 13483 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 716/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 78, ал. 2 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с общественополезна дейност "Германо-българска помощ за животните" гр. Русе срещу решение № 52 от 01.12.2011 г. по адм. дело № 486/2011 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на заповед № 728 от 13.10.2011 г. на орган на ОДБХ - Русе, с която на основание чл. 130, ал. 1, т. 2 от Наредба № 41/10.12.2008 г. на МЗХ е спряна експлоатацията на обект за отглеждане на животни (приют за кучета), считано от 13.10.2011 г. до отстраняване на нередностите. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция по безопасност на храните, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо предвид подадената в срок и от надлежна страна жалба. По същество тя е неоснователна. Съображенията са следните: Обратно на твърденията в жалбата, в съдебното решение са обсъдени както всички възражения и доводи на жалбоподателя, включително и тези за нищожност на оспорената заповед, така и събраните доказателства. Обосновано с доказателствата и установените от тях правнорелевантни факти, по изложените в решението подробни съображения е прието, че възраженията и доводите, които се изтъкват отново в настоящата касационна жалба, са неоснователни. В тази връзка правилно, с оглед заповед № 000-121 от 21.09.2011 г. на директора на ОДБХ - Русе, административният съд е счел, че оспореният акт е издаден при условията на заместване от служител, на когото са възложени функциите на директор на дирекцията, и е валиден административен акт. При заместването служителят, определен за заместник на титуляря, изпълнява съответните правомощия в пълен обем, като върши това от името на последния (ТР № 4 от 2004 г. на ВАС). Поради това оплакването за нищожност на процесната заповед, мотивирано с несъответствието в имената на лицето, от името на което тя е издадена и на лицето, подписало същата, е несъстоятелно. На второ място, доказателствата установяват по несъмнен начин, че заповедта е издадена съобразно изискванията на чл. 34 и чл. 35 от АПК, след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Що се отнася до незапознаването на жалбоподателя с цитираните в оспорената заповед актове, а именно заповед № 666/20.09.2011 г. и жалба № 3418/20.09.2011 г., въз основа на които тя е издадена, предвид тяхното съдържание и предназначение, това не засяга неговите права и интереси, още повече че те са неотносими към релевантните за спора факти и обстоятелства. Определящо за изхода на спора са изложените в съдебното решение съображения относно съдържанието на предписание № 1158/30.03.2011 г., неизпълнението на което е фактическо основание за издаване на заповедта предвид неизвършените СМР с цел изпълнение на изискванията на чл. 105 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. на МЗХ. Това означава, че са несъстоятелни и възраженията на касатора за немотивираност на заповедта и за противоречието й с материалния закон, респективно за неправилност на съдебното решение. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,