Решение № 14292 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2020 г.

Решение № 14292 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Варна при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение № 559 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 2081/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта с която по жалба на "ДК Ритейл Албена" ЕООД, е отменен Ревизионен акт № Р-03000318003983-091-001/13.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 11/24.04.2019 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Варна, в частта на отказано право на данъчен кредит по ЗДДС по доставки от "Калиман карибе" ООД за данъчни периоди, както следва: д. п. м. 06/2016 г. общо в размер на 138, 78 лв., м. 11/2016 г. общо в размер на минус 92, 28 лв.; д. п. м. 08/2017 г. в размер на 90, 00 лв. и д. п. м. 11/2017 г. в размер на 45, 00 лв. и са начислени съответните лихви, както и в частта на определени задължения за КД по ЗКПО за 2017 г. в размер на 4 493, 42 лв. и лихва в размер на 320, 81 лв.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че с оглед постановения диспозитив на решението в отменителната му част по ЗДДС не ставало ясно по кои фактури се произнесъл съда след като за м. 06.2016 г., м. 08.2017 г. и м. 11.2017 г. не бил постановен отказ на право на данъчен кредит по доставки от "Калиман карибе" ООД, а за м. 11.2016 г. поради кредитни известия била намалена данъчната основа и данъчния кредит за ползване. Твърди се, че неправилно в частта по ЗКПО съдът се позовал на заключение по назначена ССчЕ, без да изложи собствени мотиви по отношение на документално доказаните разходи от страна на жалбоподателя, както и без да им осигури възможност да се запознаят с представените доказателства.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на ревизионния акт, в съответната му част. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът по жалбата - "ДК Ритейл Албена" ЕООД, не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество, касационната жалба е основателна.

С решението, в оспорената му част, АС – Варна е отменил Ревизионен акт № Р-03000318003983-091-001/13.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 11/24.04.2019 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Варна, в частта на отказано право на данъчен кредит по ЗДДС по доставки от "Калиман карибе" ООД за данъчни периоди, както следва: д. п. м. 06/2016 г. общо в размер на 138, 78 лв. (47, 78 +91, 00); м. 11/2016 г. общо в размер на минус 92, 28 лв.; д. п. м. 08/2017 г. в размер на 90, 00 лв. и д. п. м. 11/2017 г. в размер на 45, 00 лв. и са начислени съответните лихви, както и в частта на определени задължения за КД по ЗКПО за 2017 г. в размер на 4 493, 42 лв. и лихва в размер на 320, 81 лв.

За да постанови този резултат, АС – Варна е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон, в отменената му част.

1. В частта по ЗДДС: С РА в отменената му част не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от "Калиман карибе" ООД за данъчни периоди, както следва: д. п. м. 06/2016 г. общо в размер на 138, 78 лв. (47, 78 +91, 00); м. 11/2016 г. общо в размер на минус 92, 28 лв.; д. п. м. 08/2017 г. в размер на 90, 00 лв. и д. п. м. 11/2017 г. в размер на 45, 00 лв. и са начислени съответните лихви.

За да отмени РА в тази му част, съдът е приел, че констатациите на органите по приходи за нереални доставки не са правилни. От приложените по делото фактури, съдът е приел, че същите съдържат всички необходими реквизити, съгласно чл. 6 от ЗСч., както и подпис на длъжностно лице "стоката приета, дата и подпис". Посочен бил и магазин за доставяне на стоката – "Алдо супермаркет", "Албена 1". Освен това се установило от заключение по назначена ССчЕ, че "Калиман Карибе" ООД разполага с нает склад, МПС, което доказва материална обезпеченост на доставчика за извършване на доставките. Също така от направения на доставчика одит, без забележки в частта относно доставките към РЛ следвало, че стоките, които е продавал този доставчик - основно цигари, са обективирани в реални фактури. GPS системата на автомобила на доставчика "Калиман Карибе" ЕООД, макар да не може да служи пряко за целите на ССЕ, била индиция за осъществен транспорт към обекта на жалбоподателя. Прието е и заплащането на закупените стоки, От счетоводството на доставчика "Калиман Карибе" ЕООД, се установявало заплащането на закупените стоки, извършено от "Алдо Финанс" ЕООД, свързано лице с жалбоподателя, по банков път. При безспорни данни за реално плащане на фактурите по банков път, подпис на получател на стоката, обект на получаване - магазин "Алдо маркет", Албена 1, посочена дата на получаване на стоката, съдът приел, че доставките от "Калиман Карибе" ЕООД, са реални.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че с оглед постановения диспозитив на решението в отменителната му част по ЗДДС не ставало ясно по кои фактури се произнесъл съда след като за м. 06.2016 г., м. 08.2017 г. и м. 11.2017 г. не бил постановен отказ на право на данъчен кредит по доставки от "Калиман карибе" ООД, а за м. 11.2016 г. поради кредитни известия била намалена данъчната основа и данъчния кредит за ползване.

В случая съдът се е произнесъл изцяло по РА, в потвърдената част с Решение № 11/24.04.2019 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Варна, относно отказано право на данъчен кредит по ЗДДС по доставки от "Калиман карибе" ООД за данъчни периоди, както следва: д. п. м. 06/2016 г. общо в размер на 138, 78 лв., м. 11/2016 г. общо в размер на минус 92, 28 лв.; д. п. м. 08/2017 г. в размер на 90, 00 лв. и д. п. м. 11/2017 г. в размер на 45, 00 лв. и са начислени съответните лихви.

При липса на други доводи, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че неправилно е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Калиман карибе" ООД, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

1. В частта по ЗКПО: По делото не е било спорно, че в хода на ревизията от РЛ не са представени никакви първични счетоводни документи и регистри, нито дори справка за налични дълготрайни материални активи, сгради и други, поради което органите по приходите са определили данъчна основа за облагане, въз основа на извършен анализ на данните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ОПР за 2017 г., дневниците за продажби през 2017 г. и данните по Декларация № 6 за наетите за периода лица, с оглед на което са доначислили корпоративен данък в размер на 13 489, 75 лв. и съответните лихви за просрочие от 963, 10 лв.

За да отмени РА в частта на определени задължения за КД по ЗКПО за 2017 г. в размер на 4 493, 42 лв. и лихва в размер на 320, 81 лв., административния съд се е позовал на втори вариант от допълнителната ССЕ, т. е. с изключването на сумата 76 600, 04 лв., приета в хода на ревизията, като други разходи, които не са документално обосновани разходи. Съдът е установил, от съдържанието на РД и РА, че органите по приходи не са включили никакви разходи. Съдът обаче приел, че следва да се признаят като разходи: "разходи за персонал" общо 48 661, 24 лв., в т. ч. разходи за възнаграждения в размер на 41 098, 59 лв. и разходи за осигуровки в размер на 7 562, 65 лв., защото жалбоподателят представил на експертизата първични счетоводни документи: "Разчетно-платежна ведомост", за начислени и заплатени трудови възнаграждения с положени подписи, които касаят само трудови възнаграждения за 1 бр. управител и 1. бр. консултант по управление. Приел е, че тези суми са декларирани пред ТД НАП Варна, дължимите осигуровки са платени, защото ревизиращият екип ги е видял в програмата СУП на НАП. Освен това от ТД НАП Варна е приложена справка за актуално състояние на всички трудови договори на жалбоподателя, според която има регистрирани две лица с код по НКПД 24216008 и 11207023. Това обуславя реалност на разходите за заплати и осигуровки, които следвало да бъдат признати като разход, а и са декларирани в ГДД за 2017 г. Според втори вариант на допълнителната ССЕ, който съдът кредитирал, жалбоподателят дължи КД за 2017 г. - 8 996, ЗЗ лв. и лихви за периода 1.04.2018 г. до 13.12.2018 г. – 642, 29 лв. Над останалата сума РА е отменен.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че неправилно съдът се позовал на заключение по назначена ССчЕ, без да изложи собствени мотиви по отношение на документално доказаните разходи от страна на жалбоподателя и без да им осигури възможност да се запознаят с представените доказателства.

Първоинстанционният съд е изложил собствени мотиви по отношение на документално доказаните разходи от страна на жалбоподателя, като е приел, че следва да се признаят разходи за заплати и осигуровки, които касаят само трудови възнаграждения за 1 бр. управител и 1. бр. консултант по управление, след като от ТД НАП Варна е приложена справка за актуално състояние на всички трудови договори на РЛ, според която има регистрирани две лица с код по НКПД 24216008 и 11207023 и след като тези суми са декларирани пред ТД на НАП Варна и дължимите осигуровки са платени. В този смисъл фактите които съдът е приел за установени се основават на доказателства, налични при ответника и приети с неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ, поради което доводите за нарушено право на защита са неоснователни.

Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение