Решение № 6476 от 15.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Димитров, Н. Димитрова и Д. Димитров, чрез адв. Петрова като процесуален представител, против решение 4109 от 20.06.2022 г., постановено по адм. дело 3201/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед РА50-541 от 13.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план - изменение на плана за регулация (ПУП ИПР) на УПИ I - за озеленяване и УПИ IX - за хотел и магазини за създаване на нов УПИ I -3166 за хотел, магазини и подземни гаражи в обхвата на поземлени имоти с идентификатори 02659.2193.3166 и 02659.2193.461, изменение на регулационната граница на УПИ VIII - 911, 915, кв. 43а, местност гр. Банкя- център, по внесеното мотивирано предложение със заявление от 08.02.2021 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се незаконосъобразност на извода на съда, че искането и мотивираното предложение не отговарят на изискването на чл. 135 ал. 1 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПР. Касаторите посочват, че са налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което съгласие на всички заинтересовани собственици за процедираното изменение не е необходимо. Излагат съображения за приложението на § 28, ал. 1 ПЗР на Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО), която е специална по отношение на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ, както и за наличие на условията по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като за имота им няма стартирало и висящо отчуждително производство, като срокът за започването му съгласно чл. 208 ЗУТ във вр. с чл. 17, ал. 1 и § 23, ал. 1 ПЗР ЗУЗСО е изтекъл на 28.01.2022 г. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, ведно със законните последици. Ответникът - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Механджиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на настоящите касатори, Административен съд София град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочва, че със заявлението, по което е образувано административното производство и мотивираното предложение е поискано процедиране на промяна в ПУП ПР, изразяваща се в отпадане на вътрешната регулационна линия между УПИ I - за озеленяване и УПИ IX - за хотел, магазини и обединяването им в един общ УПИ I - 3166 за хотел, магазини и подземни гаражи по кадастралните граници на ПИ с идентификатор 02659.2193.3166, както и изменение на границата между УПИ VIII - 911, 915 и УПИ IX за хотел, магазини. Излага съображения, че поради засягането на чужд ПИ 02659.2193.461 (второстепенна улица) е необходимо заявление по чл. 135, ал. 1 ЗУТ от Столична община, каквото не е подавано, а съгласие липсва и от собственика на засегнатия УПИ VIII-911, 915, като се позовава на чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Посочва, че съгласно действащия ПУП, одобрен с решение 64 по протокол 24/30.03.2001 г. и решение 20 по протокол 49/17.03.2003г. на СОС, част от имота на жалбоподателите попада в УПИ I - за озеленяване, като мероприятието е реализирано. Според съда е налице приетото от административния орган неизпълнение на условията за изменение на регулационния план по чл. 134, ал. 2, т. 1 и нарушение на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ. Приема, че действащият ПУП, съгласно който част от ПИ 02659.2193.3166 е отредена за УПИ I - за озеленяване, е влязъл в сила по отношение на него, като правото на заявителя да поиска изменението му на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 възниква с изтичането на срока по чл. 208 ЗУТ във вр. с чл.17, ал. 1 (отм., ДВ. бр.31/10.04.2018 г.) и § 23, ал. 1 ПЗР ЗУЗСО, който към момента на подаване на искането за устройствена процедура (08.02.2021г.) и към момента на постановяване на акта (13.08.2021г.) не е изтекъл. Намира за неспазена и разпоредбата на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. По тези съображения съдът приема оспорения отказ за материално законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед РА50-541 от 13.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано да се разреши изработването на изменение на ПУП ПР на УПИ I - за озеленяване и УПИ IX - за хотел и магазини по внесеното мотивирано предложение със заявление от 08.02.2021 г. Правилно съдът приема, че в случая се касае за разрешение изработването на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, а не за разрешение за изработване на проект за първоначален ПУП. В тази връзка непредставянето на задание по чл. 125, ал. 2 ЗУТ към заявлението до административния орган не може да съставлява основание за постановяване на отказ по направеното искане. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. Според ал. 2 на същата разпоредба, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана ал. 3. До административния орган е отправено искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ - съсобствениК на ПИ с идентификатор 02659.2193.3166 по одобрената през 2012 г. КККР на гр. Банкя, с представена скица предложение към него. Данните по делото сочат, че в хода на съдебното производство по оспорване на формиран мълчалив отказ по искането е постановен изричен такъв, който правилно е приет за предмет на делото. Отказът по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол. Законосъобразен е изводът на съда, че процедурата е предварителна, като административният орган се произнася по подаденото до него искане за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП съобразно скицата - предложение. В обяснителната записка към заявлението е посочено, че предложението за промяна на регулационния план е за образуване на нов УПИ I-3166 за хотел, магазини и подземни гаражи, който се проектира по границите на ПИ 02659.2193.3166, променя се западната граница и на УПИ VIII- 911, 915, кв. 43а, като към новообразувания УПИ се придава част от ПИ с идентификатор 02659.2193.461, която ще бъде закупена. На практика с изменението на регулационния план се иска обединяване на УПИ I - за озеленяване и УПИ IX - за хотел и магазини, като отпадне вътрешната регулационна граница между тях и се образува нов УПИ по кадастралните граници на ПИ 02659.2193.3166, нанесен в КККР на гр. Банкя, собственост на касаторите. На този етап от административното производство заявителят действително не е длъжен да посочи някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, тъй като чл. 135, ал. 1 ЗУТ не поставя такова изискване. Независимо от това обаче, както правилно е прието в обжалваното решение, административният орган е обвързан от направеното до него предложение като обхват и параметри. В случая съобразно изложеното в обяснителната записка и твърденията на жалбоподателите в хода на съдебното производство, искането е за изменение на регулационния план, като регулационните граници на новия УПИ се проектират по кадастралните граници на техния имот по одобрената кадастрална карта. От съдържанието на оспорения отказ е видно, че от ответника е извършена преценка за съответствие на предложението с ОУП на населеното място. Не се спори, че по ОУП на Столична община, приет през 2009 г., имотът попада в устройствена зона "Жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни, специфични изисквания" (Жм2) съгласно т. 6 от приложението към чл. 3, ал.2 ЗУЗСО, с устройствени параметри: плътност на застрояване - до 30 %, интензивност на застрояване (кинт) - до 1.0, минимална озелененена площ - 60 %, максимална кота корниз - 10 м, като поне 50% от озеленената площ е с висока дървесна растителност. В такава зона освен жилищни сгради е допустимо изграждане на административни и делови сгради, хотели, научни и учебни заведения, обекти на социалната инфраструктура, културата, търговията, услугите, подземни и етажни паркинги и гаражи, търговско-складови и безвредни производства, обекти на инженерната инфраструктура и други. Досегашното предназначение на УПИ IX е именно за хотел и магазини, а по действащия ПУП на м. "гр. Банкя - център" за северната част от ПИ 02659.2193.3166 е отреден УПИ I-за озеленяване. Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че съгласно предложението, по което се иска разрешение за изработване на изменение на ПУП- ПР, границите на новия УПИ I-3166 за хотел, магазини и подземни гаражи не съвпадат с кадастралните граници на ПИ с идентификатор 02659.2193.3166, в частта от 18 кв. м, която попада в ПИ с идентификатор 2193.461 - второстепенна улица. От вещото лице е констатирано несъответствие и в имотната граница от изток спрямо ПИ 2393.911 (УПИ VIII-911,915). При тези установявания правилно е прието от съда, че с предложението на заявителя на практика регулационните граници не се привеждат в съответствие с кадастралните по одобрената кадастрална карта, което е достатъчно за постановяване на отказ за допускане изработването на изменение на действащия ПУП с оглед изложените в обяснителната записка обстоятелства, обосноваващи хипотезата по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоначалното искане подлежи на промяна, тъй като административният орган не е обвързан от скицата предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ. Напротив дължимата от ответника преценка е обусловена от отправеното до него предложение. В този смисъл административният орган не е длъжен да дава указания до заявителя съгласно чл. 30 АПК във вр. с чл. 5в ЗУТ, тъй като не се касае за допуснати в заявлението недостатъци, подлежащи на отстраняване по този ред. В случая ответникът е сезиран с искане за разрешаване изменение на ПУП с определени параметри и обхват, по което дължи произнасяне. Действията на органа, предприети във връзка с констатирани недостатъци в заявлението, след като по подаденото до него искане е формиран мълчалив отказ, не се отразяват на законосъобразността на постановения впоследствие изричен такъв. Противно на приетото от административния орган и от съда на този етап от процедурата не е необходимо съгласието на собствениците на засегнатите с изменението имоти, тъй като разпоредбата на чл. 135 ал. 1 ЗУТ не поставя като условие заявлението да бъде подадено от всички заинтересовани лица. Отделно от това чл. 15, ал. 3 във вр. с ал. 5 ЗУТ е неприложим по отношение на Столична община, доколкото по направеното предложение южната регулационна граница се предвижда да остане по действащия план. Настоящият състав споделя доводите на касаторите, че неправилно административният орган мотивира отказа си с неизпълнение на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ във вр. с чл. 17, ал. 1, т.1 (отм.) и § 23, ал. 1 ПЗР ЗУЗСО, тъй като 15-годишният срок за започване на отчуждителното производство по отношение на частта от имота, за която е отреден УПИ I - за озеленяване, не е изтекъл. Не се спори, че действащият за него ПУП е този от 2001 г., което е посочено в оспорената заповед и се потвърждава от заключението на съдебно-техническата експертиза. По делото е установено, че за този имот няма стартирало и висящо отчуждително производство. Действително към датата на постановяване на оспорения отказ срокът по цитираните разпоредби от ЗУЗСО не е изтекъл, но към момента на приключване на устните състезания по делото това е факт, който макар и констатиран от съда, не е съобразен на основание чл. 142, ал. 2 АПК. В допълнение следва да се отбележи, че след подаване на касационната жалба срещу обжалваното решение е постановено решение 10 от 26.07.2022 г. по конст. дело 21/2021 г. на Конституционния съд на РБ, с което § 23 ПЗР ЗУЗСО е обявен за противоконституционен. С решение 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело 5/2019 г. е прието, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства (каквото е настоящето), противоконституционният закон не се прилага. Ето защо, след като § 23 ПЗР ЗУЗСО е неприложим, то и преценката на административния орган относно неизтичането на срока за отчуждаване на частта от ПИ 02659.2193.3166, попадаща в УПИ I, в контекста на хипотезата по чл. 134, ал.2, т. 1 ЗУТ, е незаконосъобразен. Това обаче не се отразява на правилността на крайното заключение за липса на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на каквото почива направеното предложение. Предвид обстоятелството, че имотът е на територията на Столична община приложим в случая е ЗУЗСО, който е специален спрямо ЗУТ. Теренът, за който е отреден УПИ I, е предвиден за озеленяване с влезлия в сила ПУП от 2001 г., преди влизане в сила на ЗУЗСО. Незаконосъъобразно отказът е мотивиран с § 28, ал. 1 ЗУЗСО. Според цитираната разпоредба влезлите в сила или одобрените до влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, с които поземлени имоти, попадащи в устройствени зони извън посочените в чл. 10, ал. 2 и ал. 3, са предназначени за озеленени площи за широко обществено ползване, могат да се изменят, ако не са приложени, за привеждането им в съответствие с предвижданията на действащия общ устройствен план. От анализа на нормата следва, че влязъл в сила ПУП е допустимо да се измени, ако не е приложен по отношение на отделни имоти, непопадащи в устройствените зони по чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. По делото е установено, че процесният УПИ I не е в обхвата на изброените в нормата устройствени зони, а е самостоятелен терен за озеленяване, което позволява да се приведе в съответствие с предвижданията на ОУП, след като действащият ПУП не е приложен по смисъла на § 22, ал. 1, б. в ЗУТ. В случая отчуждително производство за УПИ I не е започнало и проведено, но правилно от органа и съда е съобразено, че в него е реализирано озеленяване с дървета, розариум, затревени площи и асфалтови алеи. В тази връзка преотреждането му за хотел и магазини, каквото е предназначението на УПИ IX, също собственост на касаторите, е недопустимо съгласно чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО, тъй като самостоятелни терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и 3, както и предназначението на поземлени имоти, попадащи в тях, може да се променя само в устройствена зона или в самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2, съответно в предназначение, допустимо само в тези зони и терени. Предвид изложеното не са налице сочените от касаторите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община такива в раззмер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение