Решение № 6815 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14330/2009 г.

Решение № 6815 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14330/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, срещу решение № 84 от 7.08.2009 г. по адм. дело № 195 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Ловеч, втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Васил Иванов Милев от гр. Луковит не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 84 от 7.08.2009 г. по адм. дело № 195 от 2008 г. Административният съд - гр. Ловеч, втори състав, е отменил решение № 18 от 14.08.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, и потвърденото с него разпореждане № ПР-300 от 30.06.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч. Така постановеното решение не страда от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, посочени в касационната жалба. През първите спорни периоди - от 4.07.1969 г. до 7.02.1972 г. и от 1.10.1973 г. до 31.12.1973 г., Васил Иванов Милев от гр. Луковит е работил към ДСО "Гражданско строителство", Стройуправление - гр. Ловеч, като електроженист, видно от трудовата му книжка. Аргументите на пенсионния орган са, че лицето фигурира в разплащателните ведомости за процесните периоди, но в тях не е посочено какви длъжности е заемало. Както бе посочено по-горе в мотивите, длъжността е посочена в трудовата книжка, а съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Тази книжка е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като е издадена от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Предвид изложеното правилен и законосъобразен е изводът на съда, че посоченият труд на жалбоподателя по първоначалното дело попада в записа на чл. 26 от ПКТП (отм.), тъй като се касае до строително-монтажен работник, зает непосредствено в обектите на строително-монтажната дейност. Този извод се налага категорично от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при преценката на които не е допуснато процесуално нарушение. От трудовата книжка се установява, че през периода от 8.02.1972 г. до 31.08.1973 г. Васил Иванов Милев от гр. Луковит е работил към Държавния керамичен завод - гр. Луковит. В цитирания официален документ не е отразено прекъсване на трудовия стаж. Тезата на административния орган е, че за месеците януари, февруари и март 1973 г. в разплащателните ведомости на предприятието лицето не фигурира и няма данни за положен осигурителен стаж. Изводите на съда, че тази хипотеза не е налице, намират подкрепа в трудовата книжка, чиято доказателствена сила бе обсъдена по-горе в настоящите мотиви, в свидетелските показания и в заключението на вещото лице. От всички тях става ясно, че и в оспорвания период Милев е продължил да работи на посоченото място. При преценката на доказателствата в тяхната съвкупност съдът не е допуснал процесуални нарушения, като е обсъдил всички тях и е изградил обосновани изводи за фактическата обстановка. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС един от валидните документи за установяване на трудов стаж е трудовата книжка. Обстоятелството относно невписването в разплащателната ведомост в конкретния случай влияе неблагоприятно на размера на осигурителния доход за този период. Работниците по подовите настилки и покрития попадат в записа на чл. 66и от ПКТП (отм.), чийто текст правилно е приложен от първоинстанционния съд. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,