Решение № 65 от 1.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4171/2013 г.

Решение № 65 от 1.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4171/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК. Постъпила е молба от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 215 от 29.04.2015 г. по т. д. № 4171/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т. о. Ответникът по молбата [фирма], [населено място], поддържа, че е налице очевидна фактическа грешка в решението. Поддържа, че е налице и грешка при изчислението на дължимите разноски, като посоченият в мотивите размер на разноските, които се дължат на ищеца за първата и въззивната инстанция - 1810, 37 лева, е неправилно определен. ВКС на РБ, състав на Първо ТО, констатира, че в постановеното решение е допусната очевидна фактическа грешка, съображенията за което са следните: С решението от 29.04.2015 г. по т. д. № 4171/2013 г. ВКС на РБ е отменил решение № 1249/18.06.2013 г. по в. т. д. № 3833/2012 г. на Софийски апелативен съд, 6-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3782 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 14044/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, в частта, с която Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 30 463, 32 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, като е отхвърлил предявения от [фирма], [населено място], срещу Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 30 463, 32 лева, съставляваща обезщетение за ползване без основание на четири ателиета- ателие № 51, ателие № 52, ателие № 53 и ателие № 54, находящи се във ведомствен жилищен блок № 53, ж. к., , Изгрев", кв. 9, парцел 1 местността, , Д. " по плана на [населено място], за периода от 20.02.2008 г. до 03.11.2009 г., като неоснователен. В мотивите на решението касационният съд е приел, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК същото следва да бъде частично отменено, както в частта, с която е уважен искът по чл. 59 от ЗЗД, така и в частта, с която на [фирма], [населено място], са присъдени разноски за разликата над 1810, 37 лева, като вместо това следва да бъде отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 30 463, 32 лева, съставляваща обезщетение за ползване без основание на четири ателиета- ателие № 51, ателие № 52, ателие № 53 и ателие № 54, находящи се във ведомствен жилищен блок № 53, ж. к., , Изгрев", кв. 9, парцел 1 местността, , Д. " по плана на [населено място], за периода от 20.02.2008 г. до 03.11.2009 г., като неоснователен. Изложеното сочи на допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в непроизнасяне на решение за отмяна на решението на въззивния съд в частта, с която на [фирма], [населено място], са присъдени разноски за разликата над 1810, 37 лева, както и в непосочване в диспозитива на касационното решение на периода, за който е била присъдена законна лихва върху сумата 30 463, 32 лева. Поради това следва да бъде допусната поправка на тази грешка. В настоящото производство не може да бъде изменено решението в частта за разноските, доколкото след поправката на допуснатата фактическа грешка размерът на разноските, посочен в диспозитива на решението следва да съответства на посочения в мотивите размер. Едва след постановяване на решението по чл. 247 от ГПК, за страните ще започне да тече срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в който те могат да поискат изменение на решението в частта за разноските. Воден от изложените съображения и на основание 247, ал. 1, пр. 1 от ГПК Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И: Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 215 от 29.04.2015 г. по т. д. № 4171/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т. о., като след текста "на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 30 463, 32 лева, ведно със законната лихва върху тази сума", добавя "считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която на [фирма], [населено място], са присъдени разноски за разликата над 1810,37 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ". Решението не подлежи на обжалване.