Решение № 5725 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2015 г.

Решение № 5725 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на [община] срещу Решение № 2967/30.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2087/2010 г. по описа на Административен съд В. и частна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството против определение № 1058/17.03.2015 г., постановено по същото дело. [община] обжалва решението в частта му, с която са уважени предявените против нея искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди за сума в размер на 54 000 лева и неимуществени вреди за сума в размер на 6000 лева с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като счита същото за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му. Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ обжалва определение № 1058/17.03.2015 г., с което е допълнено Решение № 2967/30.12.2014 г. постановено по делото, на основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Претендира се отмяната му, като се иска да се присъди дължимото се юрисконсултско възнаграждение в пълен размер. Ответникът И. И. И. чрез пълномощника си по делото взема писмено становище за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваните съдебни актове. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на [община] и частична основателност на частната жалба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Жалбите са подадени в законоустановените срокове, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на И. И. против [община] и МРРБ, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държава и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 450 000 лева за периода 2007 - 2009 г. и неимуществени вреди в размер на 40 000 лева за същия период, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. на главния архитект на [община], с което са разрешени строително монтажни работи за строеж "Укрепване на свлачище в местност "С. Н. ", в рамките на което ще се реализират следните съоръжения: пилотна конструкция № 1 и 2; шахта № 1, 2, 3 и 4; хоризонтални сондажни дренажи към шахтите и зауствания на изтичалата на шахтите; технологични пътища ...". От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото във връзка с доводите им, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателни и доказани предявените от И. против [община] обективно съединени искове: за причинени имуществени вреди в размер на 54 000 лева и за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 лева, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В останалата им част до претендираните размери от 450 000 лв., съответно 40 000 лева предявените искове са отхвърлени. С решението е прекратено производството по делото против МРРБ, в която чу част, както и в частта, с която предявените искове са отхвърлени решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице нищожен административен акт, разрешение за строеж, прогласен за такъв с влязло в сила съдебно решение, от който са причинени претендираните имуществени и неимуществени вреди, в уважения с решението размер, в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът приема следното: Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищцата, за която е доказателствената тежест, е установила наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск за имуществени вреди, във възприетия от първоинстанционния съд размер. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на разрешение за строеж № 133/ГИ от 04.10.2005 г. на главния архитект на [община], с което са разрешени строително монтажни работи за строеж "Укрепване на свлачище в местност "С. Н. ", в изпълнение на което е реализирана шахта № 2, попадаща изцяло в имот, собствен на ищцата. Към момента на изграждане на шахтата и в периода, за който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди имота, съгласно заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството попада в зона ЖВ - зони за обитаване и вилен отдих. От заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи е установено, че с изграждането на шахтата използването на имота по предназначение е невъзможно, с оглед мястото и обема на извършеното строителство. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба на [община], че предявеният срещу нея иск е неоснователен и недоказан. Налице е прогласен за нищожен административен акт на главния архитект на общината, въз основа на който е изградено геозащитно съоръжение в имота на жалбоподателката, което съоръжение я лишава от възможността да го ползва в периода, предмет на исковата молба. Неправомерно накърненото право на собственост, довело до невъзможност за ползване на собствения на И. имот, произтичащо пряко от изпълнението на нищожния административен акт, основава търсеното обезщетение. Неоснователно е твърдяното, че предявеният иск не е установен по размер. При установеното задължение за обезвреда, неговият размер подлежи на установяване при приложението на чл. 162 от ГПК, като се държи сметка за предназначението на имота в процесния период, както е сторено и в случая. Именно от заключението на експертизата по делото се основава размера на причинените на ищцата вреди, в който размер правилно с обжалваното решение е уважен и предявеният иск. Като правилно в тази му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При установената по делото фактическа обстановка при неправилно приложение на закона е извода на първоинстанционния съд за основателност и доказаност за претърпени от прогласения за нищожен административен акт неимуществени вреди от ищцата, основани в исковата молба като страдания и тревоги, произтичащи и от липсата на действия от институциите, от които зависи провеждането на отчуждително производство. Ако и да е доказана в случая първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, наличие на отменен по установения ред акт, то не може да бъдат изведени останалите, изискуеми се от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като на обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. В случая обезщетението се основава в исковата молба на прогласения за нищожен административен акт и на последващо бездействие на органи и длъжностни лица. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи твърдяните за причинени страдания и тревоги. Представени са доказателства, от които се установява сезиране на административни органи във връзка с нищожния акт, но не и такива, установяващи тяхното бездействие да е рефлектирало върху състоянието на ищцата по посочения в исковата молба начин. Показанията на разпитания по делото свидетел са твърде общи, а и като цяло неотносими към изложеното като обстоятелства, основаващи претенцията в исковата молба. Неправилно първоинстанционният съд е приел основателност на предявения иск в размер на 6000 лева, поради което решението в тази му част следва да бъде отменено, а предявеният от И. И. срещу [община] иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди отхвърлен и в тази му част. Неоснователна е частната жалба на МРРБ против определението на първоинстанционния съд, с което са му присъдени разноски в размер на 300 лева. В съдебно заседание процесуалният представител на министерството е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като не е посочил претендиран размер, на какво го основава, не е представил и списък по чл. 80 от ГПК. При установеното по делото, че това не е сторено в установения от закона срок, до последното заседание в съответната инстанция, а едва в молбата, съдържаща искане за допълване на решението, с което е прекратено производството против частният жалбоподател, искането пред настоящата инстанция за изменението му е неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение