Решение № 14544 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2012 г.

Решение № 14544 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Митьо Илиев Петров от с. Змейово, община Стара Загора, против заповед № РД-09-1082 от 17.11.2011 г., издадена от на министъра на земеделието и храните. С оспорената заповед са отнети индивидуалните млечни квоти за директни продажби на производителите на краве мляко, които са прекратили дейността си по производство и предлагане директно на крайни потребители на краве мляко и млечни продукти от краве мляко и не са подали годишни декларации за квотния период 01.04.2010 - 31.03.2011 г. след официално уведомление съгласно списък - Приложение I, представляваща неразделна част от заповедта, и са върнати в националния млечен резерв за директни продажби общо количество 23 770 668 кг. Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е издадена в установената съгласно чл. 59 от АПК форма. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата с писмени бележки, представени чрез упълномощен юрк. Ивета Стояновска - Николчева, която пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от адресат на акта в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, съобразно приложения пощенски плик с дата на изпращане 19.01.2012 г. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваната заповед № РД-09-1082/17.11.2011 г. е издадена от министъра на земеделието и храните и с нея на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и във връзка с чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти във връзка с чл. 71, § 1 и чл. 72, § 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, са отнети индивидуалните млечни квоти за директни продажби на производителите на краве мляко, които са прекратили дейността си по производство и предлагане директно на крайни потребители на краве мляко и млечни продукти от краве мляко и не са подали годишни декларации за квотния период 01 април 2010 - 31 март 2011 г. след официално уведомление съгласно списък - Приложение I, неразделна част от настоящата заповед, като са върнати в националния млечен резерв за директни продажби общо количество 23 770 668 кг. В заповедта е отразено, че влиза в сила от квотния период 01 април 2011 - 31 март 2012 г. В цитираното приложение под № 4377 е вписан жалбоподателят Митьо Илиев Петров. Настоящият съдебен състав констатира, че процесната заповед е подписана от заместник-министъра Цветан Димитров. По делото е приложена и приета като доказателство заповед № РД-09-1075/16.11.2011 г., с която министърът на земеделието и храните е възложил на заместник-министъра Цветан Димитров да го замества на дата 17.11.2011 г., от което следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган при условията на заместване. Съдът счита, че обжалваната заповед е издадена в предвидената в закона писмена форма и е надлежно мотивирана с приложения към нея списък и с приложеното към преписката писмо изх. № 02-0409/2168 от 31.08.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Конкретният случай попада в приложното поле на Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, издадена от министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 108/19.12.2007 г.). По силата на § 9 от ПЗР на Наредбата същата се издава на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и въвежда разпоредбите на Регламент (ЕО) на Съвета № 1788/2003 относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти и на Регламент (ЕО) на Комисията 595/2004, определящ подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) на Съвета 1788/2003. Съобразно чл. 43, ал. 1 от същата наредба производител, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, подава в ОД на ДФЗ по постоянно местоживеене годишна декларация за извършените директни продажби. Декларацията по образец, одобрен от изпълнителния директор на Разплащателната агенция, се подава след приключване на квотния период в срок до 15 май - чл. 43, ал. 2 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. Посочената наредба регламентира, че производител, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, който не е извършвал директни продажби през отчетния квотен период, също следва да подаде декларация за това обстоятелство до ОД на ДФЗ в срока по ал. 2. Като правно основание за издаване на заповедта е вписан чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г., според който когато декларацията не е подадена до 1 юли, референтното количество за директни продажби на съответния производител се прехвърля към националния резерв тридесет дни, след като държавата-членка е изпратила предизвестие. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е представил годишна декларация за директни продажби в срока по чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004, възпроизведен в чл. 43, ал. 2 от Наредба № 23/13.12.2007 г. Спорният по делото въпрос е дали ДФЗ - РА е изпълнила изискването на чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 да уведоми производителя за задължението му да подаде такава декларация. Административният орган твърди, че ДФЗ - РА е изпратила уведомителни писма до всички производители на краве мляко, регистрирани в регистъра по чл. 15 от Наредба № 23/13.12.2007 г., като тези, които не са ги получили, са изключени от списъка-приложение към процесната заповед. Въпреки дадените указания в съдебно заседание, проведено на 23.04.2012 г. за ответника да окомплектова административната преписка и да я представи в цялост, от страна на министъра на земеделието и храните не е представено доказателство за надлежно уведомяване на жалбоподателя, че при направените проверки за установяване на легитимността на годишната му данъчна декларация за директни продажби и трансферни количества през годината, е установено забавяне на подаването на декларацията за реализираните количества за директни продажби за периода 2010/2011 и не му е указано да подаде декларация в Областната дирекция, отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане". Оттук следва изводът на съда, че не е налице редовно уведомяване до жалбоподателя в горния смисъл, от което следва, че административният орган, независимо, че не е спазил изискванията на чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004, е включил лицето в списъка на лицата, на които се отнема индивидуалната млечна квота, след като са уведомени по реда на чл. 11, § 4. Този пропуск съставлява съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и е основание за отмяна на заповедта в обжалваната й част. По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена, в частта й по отношение на производителя Митьо Илиев Петров, защото е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Заповедта влиза в сила от квотния период 01 април 2011 - 31 март 2012 г., поради което към момента на произнасяне от настоящата инстанция вече е безпредметно да се дават указания на административния орган за изпълнение на изискването по чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004, поради което делото следва да му бъде върнато като преписка единствено, за да заличи лицето от списъка - Приложение I към заповед № РД-09-1082/17.11.2011 г. На основание на горното и на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение