Решение № 3110 от 18.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13713/2015 г.

Решение № 3110 от 18.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13713/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова чл. 42, ал. 6 ЗЗТ Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите чрез процесуалният представител гл. юрк. Кючюкова против решение № 10260 от 6.10.2015 г. по адм. дело № 13439/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците Любомир Тончев, Антон Пенчев и Иван Цеков, чрез адв. Ножарова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен отказа, обективиран в писмо изх. № 94-00-178 от 30.07.2013 г. на министъра на околната среда и водите за актуализиране площта на защитена територия, природна забележителност по реда на чл. 42, ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗЗТ, и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението на Любомир Тончев, Антон Пенчев и Иван Цеков с вх. № 94-00-178/29.03.2013 г. Прието е за установено по безспорен начин, че е налице необходимост от по-точни измервания, свързани с актуализиране на площта на защитената територия, което не е обвързано с нанасяне границите на имота на жалбоподателите. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване СТЕ, сочеща на наличен картен материал от 1984 г. и ЛУП, изчертан на ръка и възможно "огрешени" данни за границата с около 2-3м. до 5м. разстояние на терена. Възприето е като компетентно и обосновано заключението на вещото лице в частта, визираща, че трасиране на границата на защитените територии само въз основа на разминаващи се в мащаб и начин на изчертаване картни материали може да се извърши с точност най-много от около 5 м. на терена, а от комбинираната скица /ЛУП от 1984 г., графичната част на заповедта от 1984 г. на КОПС и извадка от КВС/ е установено разминаване, както и попадане на част от територията на ПИ № 67800.1.253 извън границите на защитената територия /изчертана с плътна жълта линия и жълта защриховка по данни от скица към заповедта от 1984 г./. Прието е също, че след 1984 г. не са издавани заповеди на МОСВ, с които в процедура по чл. 42 ЗЗТ да са извършвани корекции в границите на защитените територии, т.е. границите на защитената територия се определят по заповедта от 1984 г., тъй като представеното споразумение от 2004 г. между МОСВ и МЗ не представлява акт с правно основание чл. 42, ал. 5 ЗЗТ. Прието е също, че основния мотив, залегнал в процесния отказ, а именно, че имот № 67800.1.253 попада изцяло в границите на защитената територия, е опроверган по категоричен начин от СТЕ, което е основание за отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне, тъй като единствено в правомощието на МОСВ е да определя границите на защитената територия - налице са предпоставки за актуализиране на границите на защитената територия чрез по-точни измервания, с оглед установената липса на точен картен материал. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Въпросът за допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в сила определение № 13685 от 17.11.2014 г. по адм. д. № 13099/2014 г. на Върховният административен съд, петчленен състав, поради което доводите за вида на производството по чл. 42, ал. 6 във вр. с ал. 5 ЗЗТ и "оперативната самостоятелност" на адм. орган не следва да се обсъждат. Безспорно е установено от приетата СТЕ, кредитирана от съда по реда на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, че пясъчните дюни между къмпинг "Златна рибка" и "Градина" са били обявени за защитена територия със заповед № 2109/20.12.1984 г. на Комитет за опазване на природната среда /КОПС/. Безспорно е че дюните са природна забележителност и по силата на чл. 23, ал. 1 ЗЗТ, като собствениците на имоти, каквито са заявителите Любомир Тончев, Антон Пенчев и Иван Цеков са задължени по чл. 11 ЗЗТ да спазват определени ограничения -режими, установени от закона, заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. Това налага ясно и точно очертаване на границите на този вид територии, и то по начин, даващ възможност на собствениците да определят чрез нарочно трасиране защитената територия, засягаща имота им. Именно с оглед на това е визирана и възможността за актуализиране площта на защитената територия по реда и при условията на чл. 42, ал. 6 ЗЗТ - когато корекциите произтичат от по-точни замервания и актуализацията не е свързана с промяна на определените граници. В този смисъл и с оглед констатациите на вещото лице за разминаванията в наличния картен материал, изводът на тричленният състав за обоснованост на искането по чл. 42, ал. 6 ЗЗТ и незаконосъобразност на процесния отказ е правилен и не накърнява предоставената от ЗЗТ оперативна самостоятелност на органа, а напротив - сочи на отстраняване на порок с оглед създаване правна сигурност за точното местоположение на границите на защитената територия. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалният представител на ответниците се явява основателна, но тъй като разноски не са направени пред настоящата инстанция, не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10260 от 6.10.2015 г. по адм. дело № 13439/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно.