Решение № 8999 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2022 г.

Решение № 8999 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2022 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу Решение № 736/10.02.2022 г. по адм. д. № 3524/21 г. на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е обявено за нищожно Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. за определяне, считано от 1.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /Мвтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи /ВЕЦ/ с инсталирана мощност под 10 Мегавата, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива /ЗВАЕИБ /отм/. В касационната жалба и в съдебно заседание представителя на касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Кей Джи Инвест Холдинг" ЕООД, чрез процесуалният си представител в подробен писмен отговор обосновават становище за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и искат от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Според него в обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и същото е обосновано и правилно, постановено при спазване на производствените правила и при напълно изяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка, допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение № 5129/23.07.2019 г. по адм. д. № 4506/19 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 492/14.01.2021 г. по адм. д. № 13432/19 г. на Върховен административен съд, трето отделение и като е констатирал това обстоятелство, е приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която всички актове и действия на административен орган, които са извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение са нищожни. След подробен анализ на доказателствата и приложимия материален закон съдът е установил, че със съдебните мотиви по тълкуване и прилагане на закона са били дадени задължителни указания на административния орган да не прилага незаконосъобразен критерий и да не въвежда диференциация по отношение на ВЕЦ според това дали те са "съществуващи" или "нови" към момента, от който започва да тече законовия срок за задължително изкупуване на произведена електрическа енергия от възобновяеми източници. В този смисъл са и мотивите на оспорения административен акт, изложени на стр. 10 и позоваващи се на срока на експлоатация на ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт спрямо срока за задължително изкупуване от 15 години съгласно параграф 3 от ПЗР на ЗВАЕИБ /отм/. Според първоинстанционния съд обстоятелството, че административния орган е изброил ВЕЦ, въведени в експлоатация преди приемането на ЗВАЕИБ в мотивите на акта и е препратил към тях в разпоредителната му част, не променя волеизявлението, което е идентично по съдържание с предходното обявено от съда за нищожно. Съгласно указанията на ВАС, няма нормативно установен критерий при определянето на преференциални цени за обособяване на отделна група производители на електрическа енергия, формирана по времеви признак. Първоинстанционния съд е приел в мотивите, че въпреки, че в оспорения административен акт административния орган се е позовал на Решение № 5129/23.07.2019 г. по адм. д. № 4506/19 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 492/14.01.21 г. на ВАС по адм. д. № 13432/19 г. и на Решение № 13785/12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12851/17 г., той не е изпълнил указанията на съда в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Съдебното решение обвързва страните по делото по отношение на разпоредените права, изведени от установените факти, в случая по отношение на установената материалноправна незаконосъобразност на времевия критерий за определяне на преференциална цена на отделна група ВЕЦ. КЕВР е обвързана от дадените указания по прилагане и тълкуване на закона и не може да извърши никакви други действия освен разпоредените и със съдебното решение. Съдът е счел, че ВАС със съдебното решение, с което потвърждава първоинстанционното решение на АССГ е приел, че критерият е материално незаконосъобразен и като е определила преференциални цени по този критерий, КЕВР е постановила акт в противоречие с дадените съдебни указания. При тези данни съдът е приел, че определянето на преференциална цена на отделна група ВЕЦ на база на извън нормативно установен времеви критерий, както е в настоящия случай в обжалвания административен акт, е в противоречие с влязло в сила съдебно решение със задължителни указания, поради което на основание чл. 177, ал. 2 от АПК той е нищожен. Тези изводи на съда са правилни. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка АССГ е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи. Обосновано и правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил указанията на съда, дадени с влязло в сила решение № 5129/23.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 4506/19 г. на АССГ, потвърдено с решение № 492/14.01.21 г. по адм. д. № 13432/19 г. на Върховния административен съд. С тези съдебни актове са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - да не се прилага материално незаконосъобразен критерий, свързан с датата на въвеждане в експлоатация на ВЕЦ при определянето на преференциални цени, които указания не са зачетени от административния орган при разглеждането на преписката след връщането й от съда на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. Правилни са направените от съда изводи, че при новото разглеждане на преписката от КЕВР е постановен идентичен по съдържание акт с предходния отменен от съда - Решение № Ц-14 от 3.04.2019 г. Безспорно по делото е, че със съдебно решение на АССГ, потвърдено с решение на ВАС е установена материална незаконосъобразност на критерия определяне на преференциална цена "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2017 г., "съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт, по смисъла на параграф 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАИБ. И "ВЕЦ под 10 Мвт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на ЗВАИБ". Правилно административния съд е оценил обстоятелството, че КЕВР е изброил ВЕЦ, въведени в експлоатация преди приемането на ЗВАЕИБ в мотивите на акта и е препратил към тях в разпоредителната му част, което обаче не променя волеизявлението, тъй като то е идентично по съдържание с предходното, обявено от съда за нищожно. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение, с което се отменя административния акт има действие по отношение на всички, поради което административния орган не може да извършва никакви други действия, освен разпоредените му със съдебното решение. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - Решение № 8349/12.06.2013 г. по адм. д. № 6707/13 г. на ВАС, четвърто отделение. Неоснователно е и оплакването, обосновано в касационната жалба от КЕВР, че определяне на преференциална цена по-висока от 112, 48 лв. за Мвтч би довело до нерегламентирана държавна помощ и нарушаване на чл. 107 от ДФЕС. Преференциалните цени за изкупуване на ВЕИ енергия не представляват държавна помощ, когато за тях не се заплаща със средства от бюджета, т. е. не е налице основната предпоставка съгласно чл. 107 от ДФЕС. Държавата е изпълнила задължението си и е нотифицирала националния план пред Европейската комисия в установения в Директива 2009/28/ЕО срок, като преференциалната цена съставлява мярка за насърчаване, произтичаща именно от европейска директива. Съответно не е налице и решение на Европейската комисия, установяващо несъвместимост на мярката с ДФЕС. Съдът споделя и становището на първоинстанционния съд, че преписката не следва да се връща на административния орган за ново произнасяне. Изложените от съда подробни мотиви в тази връзка намират опора в закона. Безспорно се касае за изтекъл вече регулаторен период и за няколко постановени в тази връзка незаконосъобразни/нищожни/ административни актове на КЕВР, които ясно показват невъзможността на регулатора да обособи ВЕЦ с различни хидроенергийни характеристики в отделна група без да прилага провъзгласения за незаконосъобразен времеви критерий. В допълнение е необходимо да се отбележи, че в случая не се касае за изземване на функциите на КЕВР/чл. 10 от ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ/, тъй като комисията сама е определила цени за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от различни групи централи, които са влезли в сила с оглед на което би следвало да се извърши преразпределение и ВЕЦ-овете да бъдат категоризирани единствено спрямо хидроенергийните им параметри, без да се прилага установения за незаконосъобразен времеви критерий. Това преразпределение не следва да се извършва от КЕВР, а то би станало по естествен начин при липсата на незаконосъобразно групиране на база хидроенергийните характеристика на всеки един ВЕЦ. В тази връзка частната жалба на КЕВР също е неоснователна. Определение № 2401/23.03.2022 г. на АССГ е правилно, тъй като в него е обсъдено и другото оплакване в частната жалба, а именно, че не е взето предвид възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Това е така, тъй като от стр. 3 от определението е видно, че АССГ е обсъдил и взел предвид направеното възражение и е намалил наполовина претендираните и изплатени от жалбоподателя разноски, които действия настоящия състав споделя напълно. Мотиви в тази връзка са изложени и на последните две страници от обжалваното съдебно решение. От анализа на изложеното дотук следва единствения правилен извод, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъда оставено в сила. При този изход на делото разноски не се дължат на касационния жалбоподател, а ответника по касационната жалба е представил доказателства пред настоящата инстанция за извършени по делото разноски, в размер на 60 000 лв., които следва да му се присъдят. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на тези разноски за неоснователно предвид голямата правна и фактическа сложност на делото. Правната материя, регламентираща правоотношенията в областта на енергетиката е изключително обемиста и сложна, съдебната практика на съдилищата по нея в някои случаи и противоречива и всичко това изисква полагането на високо квалифициран по обем и качество труд за защита на интересите на клиента на адвоката. По изложените съображения Върховния административен съд, трето отделение,