Решение № 12638 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2015 г.

Решение № 12638 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Независим обществен контрол" срещу решение № 4540/29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 9427/2014 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-06-04/15.09.2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-С. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Много подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на РИОСВ-С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът "Н. Л. Д."АД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът "Л. И. - П., М. и партньори"АД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 4540/29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 9427/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Сдружение "Независим обществен контрол" против Решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-06-04/15.09.2014 г. на директора на РИОСВ-С. Решаващият съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено то компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и законосъобразно. Решението на Административен съд С. - град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Законосъобразно е заключението, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 94, ал. 2 и чл. 96 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) директорът на РИОСВ - С. е овластен да вземане на решения по оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционни предложения, посочени в приложение № 2. В случая инвестиционното предложение е попада в приложение 2 и подлежи на оценка на въздействие върху околната среда. Правилен е и изводът, че са спазени изисквания на закона относно формата на акта - решението е в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 99, ал. 3 от ЗООС. Изводът на първоинстанционния съдебен състав, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също следва да бъде споделен. При последователен и задълбочен анализ АССГ е обосновал извод, че са осъществени всички необходими етапи от процедурата по издаване на оспореното решение, регламентирани в Наредбата за условията и реда за извършването на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). Касационната жалба е изключително подробна, но на практика възпроизведа доводи и аргументи, които са били предмет на обсъждане от решаващият съд и по тях са изложени от АССГ подробни мотиви, които се споделят от настоящият касационен състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни, защото не обуславят касационни основания за отмяна на съдебното решение. Аргументирано е и заключението на административния съд, че оспореното решение на директора на РИОСВ - С. е постановено в съответствие с изискванията на относимите материалноправни разпоредби. Изводите на АССГ са обосновани с приетите по делото основно и допълнително заключения на комплексна експертиза с вещи лица биолог-еколог, хидрогеолог и хидробиолог. В касационната жалба са изложени множество възражения относно заключенията на вещите лица, които не подлежат на обсъждане пред настоящата инстанция, която няма правомощия за установяване на фактически обстоятелства по спора (чл. 220 от АПК). Изрично следва да бъде посочено, че жалбоподателят не е оспорил по съответния процесуален ред приетите по делото заключения на вещите лица, които са подкрепени и със събраните по делото писмени доказателства, поради което правилно са кредитирани от решаващият съд при установяване на фактическата обстановка по спора. На практика останалите възраженията на касационния жалбоподател са твърде общи, декларативни и не се основават на конкретни, подкрепени с доказателства факти и същевременно се опровергават от събраните по делото доказателства, които решаващият съд е обсъдил в изпълнение на задължението си за служебна проверка за действителността и законосъобразността на оспорения акт. Настоящият касационен състав не установи допуснати нарушения на международното и общностното право, които да не са констатирани от АССГ. Изрично следва да бъде посочено, че предмет на касационното производство е действителността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното съдебно решение, а не оспорения административен акт. Доводите в касационната жалба, които възпроизвеждат съдържанието на първоначалната жалба срещу административния акт, са разгледани и обсъдени от първата инстанция без да са допуснати нарушения на закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на съда е в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото доказателства за уведомяване на компетентния орган и на засегнатото население за инвестиционното предложение, проведените със специализирани дирекции и ведомства консултации, мотивират извода на съда, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът за съответствие на административния акт с материалния закон е направен след анализ на събраните доказателства и заключенията на вещите лица. На тази база са направени изводите, че решението на директора на РИОСВ - С. е взето при съобразяване на критериите, предвидени в закона, което обосновава и крайното заключение за липса на основания за отмяна на оспорения административен акт При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, като съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК на страните са дадени указания в този смисъл и им е дадена възможност да ангажират допълнителни доказателства. Решението е постановено след обсъждане и анализ на всички събрани доказателства и съдържа съображения по всички направени от страна на жалбоподателите релевантни възражения. Изводите на съда са мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е поставен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По тези съображения решението на Административен съд С. - град следва да бъде оставено в сила, включително в частта за разноските. С оглед изхода на спора, направените искания, представените доказателства за направени разноски и липса на възражение за прекомерност Сдружение "Независим обществен живот" следва да бъде осъден да заплати на останалите страни по делото направените от тя разноски както следва 700 лв. на РИОСВ-С. и 3000 лв. на "Н. Л. Д."АД. "Л. И. - П., М. и партньори"АД не претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат определяни. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,