Решение № 4790 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8384/2016 г.

Решение № 4790 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8384/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ди енд Ди инвест" ООД със седалище в град С. Загора против решение № 129 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 386/2015 г. на Административен съд - С. З. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 9.07.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и са присъдени разноски. Твърди се наличие на две от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита за недоказана тезата на дружеството, че частичното припокриване на парцелите се дължи на некоректни указания, дадени при подаване на заявлението за подпомагане. Приема, че уведомителното писмо противоречи на материалния закон, тъй като несъответствието между границите на заявените и референтните парцели не съставлява намаление на площта по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Ди енд Ди инвест" ООД против уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 9.07.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него на посочените правни основания и във връзка с изложените факти е отказана финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони за кампания 2012 г. и е прекратен поетият ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". Възразява, че при издаване на писмото административният орган не е отчел обстоятелството, че липсата на пълно географско припокриване се дължи на липса на дадени разяснения и указания от администрацията при очертаване на парцелите при подаване на заявлението за подпомагане за 2012 г. Поради това приема, че по отношение на бенефициента не важат правилата на чл. 51 от Регламент № 1698/2005 г. На второ място твърди, че е поел ангажимент върху един блок с трайно фиксирани граници, поради което не би могло да се стигне до твърдяното изместване от 87.39%. Счита, че отказът от подпомагане и прекратяването на поетия ангажимент противоречат на целта на закона. Последно възразява за погасяване по давност на правото на административния орган да прекрати ангажимента. Съдът е изяснил изцяло фактите по делото. За целта е приел административната преписка и е приложил воденото предходно дело между същите страни за същата кампания и по същото направление, приключило с обявяване на издаденото уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 14.05.2013 г. за нищожно, поради липса на компетентност на издателя му с влязло в сила решение на Върховния административен съд по адм. дело № 9371/2014 г. По искане на жалбоподателя е допуснал, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, представила основно и допълнително заключение. Разпитал е, като свидетел и служител от Общинска служба "Земеделие" - С. З. за процедурата по очертаване на площите по направления СЕПП и Мярка 214 АЕП за кампания 2012 г. Анализирал е в съвкупност писмените и гласни доказателства и двете заключения и е направил подробни фактически установявания, по които страните не спорят в касационното производство. Въз основа на тях е извършил служебен контрол за законосъобразност, като е проверил акта на всички отменителни основания по чл. 146 АПК. Приел е наличие на материална компетентност на издателя му; спазване на задължителната форма и на административно-производствените правила. Основният акцент в правната обосновка е върху твърдяните нарушения на материалния закон. За целта е анализирал поетия от дружеството ангажимент през предходната 2011 г. и правните основания по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. за прекратяването му - одобрената площ да не е намалена с повече от 10% и поне 90% да се припокриват географски с площта, за която е поет агроекологичния ангажимент. Разгледал е първоначално заявените и съответно одобрени за подпомагане по мярка 214 площи и тези, заявени през 2012 г. и е съобразил заключението на вещото лице, че процентът на географското припокриване е този, определен и от административния орган - 87.39%. Специално е обсъдил основното възражение на жалбоподателя за подвеждане от администрацията при очертаване на парцелите при подаване на заявлението. В тази връзка е съобразил подписаните от управителя на дружеството заявления при кандидатстване, установяващи предварителното му информиране за изискванията по мярката, за която кандидатства и за която е одобрен. В тази връзка е счел за недоказани и неоснователни твърденията му за неправилно приложение на материалния закон, както и за несъответствие на уведомителното писмо с целта на закона. При установената липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди на първо място, че уведомителното писмо не е мотивирано, тъй като не е ясно по какъв начин е констатирана разликата между одобрените и заявени за подпомагане през 2012 г. площи. Възражението е неоснователно. В оспорения административен акт са посочени конкретните фактически основания, въз основа на които е издаден. Констатирано е несъответствие в размер на 87.39% в одобрените и заявени площи при направени административни проверки, включващи автоматично географско сравнение по заявените данни с тези, залегнали в ИСАК. Точните данни при сравнението, формиращи фиксирания процент са нагледно показани в табличен вид в Приложение № 1 - неразделна част от уведомителното писмо. В него съвсем ясно по номера и площи са вписани в лявата третина от таблицата одобрените парцели по мярка 214 при поемането на ангажимента; в средната част от таблицата са показани заявените такива за кампания 2012 г. отново по номера и площ. В дясната една трета от приложението за всеки един е отразена точната площ на пресичане. В най-долния ред от таблицата е извършено и сумирането на площите: одобрени 76.66 ха; заявени за 2012 г. 70.55 ха; площ на пресичане - 66.99 ха. В приложението в текстови вид е пояснен начинът на определяне на процента, като математически алгоритъм и получената стойност при прилагането му. Така описаните фактически обстоятелства позволяват, както на бенефициента, така и на последващите органи, упражняващи контрол за законосъобразност, да проверят наличието, респективно тяхната липса. На следващо място в административния акт се съдържат и правните основания за отказа от финансиране и прекратяването на ангажимента - установеното наличие на хипотезата на чл. 24, ал. 2 от наредбата води до прилагане на санкцията на чл. 18, ал. 3, т. 3. На второ място в касационната жалба се повтаря доводът за липса на умишлени действия от страна на управителя на дружеството при очертаване на парцелите. Поради това дружеството смята, че в случая не следва да се прилага чл. 51, т. 1 от Регламент 1698/2005 г., предвиждащ отказ или намаляване на плащане, тъй като не е налице въведеното в него условие - установено действие или пропуск на заявителя. Позовава се на неизпълнение на задълженията на администрацията, определени в чл. 6, ал. 1 и чл. 10а, ал. 4 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Възраженията се опровергават от данните по делото. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 задължава служителите на общинските служби по земеделие да оказват помощ на кандидатите при попълване на заявленията. Изпълнението на тези задължения е установено от показанията на разпитаната свидетелка, която подробно е пояснила пред съда и представителите на страните процедурата по изчертаване на площите по направление СЕПП и Мярка 214 за кампания 2012 г. От тях е установено, че кандидатите са разполагали с две възможности - да откопират заявените през 2011 г. парцели по начина, по който тогава са били заявявани или да ги очертаят по начина, по който те са залегнали в допустимия слой. Заявителите са тези, които решават кой от двата начина да използват. Касационният жалбоподател смята, че ако му е било разяснено предварително, че може да откопира парцелите по начина, по който са били заявени и одобрени през 2011 г., не би се стигнало до занижения процент на географско припокриване. Подобно възражение обаче не държи сметка и изкуствено отделя специалните изисквания, относими към мярка 214 от общите изисквания, на които трябва да отговарят заявените по нея парцели. Нормативният акт, който урежда условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ е Наредба № 5/2010 г. в приложимата й редакция. Тя се прилага и по отношение на мярка 214 с подмярка "Биологично земеделие" - чл. 1, ал. 2, т. 4, б."а". С. О. условия за допустимост по чл. 8, ал. 1 от нея - допустима за подпомагане по тази подмярка е частта от използваната земеделска площ, която се поддържа в добро земеделско състояние. А съгласно ал. 2 на разпоредбата тя се включва в системата за идентификация на земеделските парцели, като специализиран слой на площи в добро земеделско състояние. В тази връзка е създаден нов чл. 16а - ДВ. бр. 21/2012 г. от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" се създава, за да се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане и за да улесни земеделските стопани при заявяване на парцелите за подпомагане. А съгласно чл. 16г, ал. 4 одобреният специализиран слой се използва от РА при приема на заявления за подпомагане през следващата година. Така анализираната нормативна уредба показва, че заявените от бенефициента парцели е следвало на първо място да отговарят на общите условия за допустимост, а след това и на специалните такива, уредени в Наредба № 11/2009 г. Ето защо при подаването на общо заявление за регистрация 2012 г. на 17.04.2012 г., в което са заявени четири мерки: СЕПП, НДП, НР2 и Агроекологични плащания очертаването е извършено на основата на изготвения за кампанията допустим слой. Приложеният на л. 139 от делото документ, установяващ липса на несъответствия при резултатите от автоматичната проверка е доказателство, че очертаните парцели са съответствали на общите условия. Впоследствие при административната проверка на специалните такива е установен по-ниският процент на географско припокриване, станал причина за прекратяване на ангажимента и отказ за подпомагане. Ето защо е неоснователно и възражението за допуснато нарушение от администрацията на задължението по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., задължаваща служителите да оказват помощ на кандидатите при идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на правилото на чл. 10а, ал. 4 от Наредба № 5/2009 г., тъй като представителят на бенефициента не бил уведомен чрез уведомително писмо за установеното несъответствие при извършената административна проверка. Данните по делото сочат, че с нарочно писмо от 27.02.2013 г., управителят на дружеството е известен за получения при административната проверка в ИСАК резултат във връзка с географското припокриване с прилагане на Приложение № 1. На управителя е указана възможността при несъгласие с констатациите да направи възражения и да представи доказателства. Законово необосновано е и становището на прокурора в настоящото производство, че несъответствието на границите на референтните и заявените за 2012 г. парцели, не представлява намаляване на площта, която се обработва по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. В него се допуска смешение между двете отрицателни предпоставки, въведени в цитираната разпоредба. За да се продължи изплащането на субсидиите при поетия ангажимент по мярка 214 е необходимо наличието на две предпоставки при условията на кумулация: да не е намалена одобрената вече площ с повече от 10% и всяка година минимум 90% от заявената за годината площ да се припокрива географски с площта, за която той е поет. Извършеното в случая намаление на площта попада в толеранса от 10% по първото условие, но надхвърля допустимия процент по второто условие. А това съставлява основание по чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата наредба за прекратяването му. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната страна, ще следва да й се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение