Решение № 253 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2010 г.

Решение № 253 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1283 от 23.06.2010 г. по административно дело № 859 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, е: 1) отхвърлена жалбата на ЕТ "АИППИМП - д-р Красимир Златев" гр. Варна, представляван от Красимир Пенчев Златев, срещу писмена покана № 29-05-7298/11.12.2009 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер на 270 лв. и законоустановената лихва от 10.02 лв.; 2) осъден е ЕТ "АИППИМП - д-р Красимир Златев" гр. Варна, представляван от Красимир Пенчев Златев, да заплати на РЗОК - Варна сумата от 150 лв. за разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "АИППИМП - д-р Красимир Златев" гр. Варна (действащ чрез повереника си адвокат Биляна Дякова). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и развива съображения за незаконосъобразност на писмената покана по смисъла на чл. 146, т. т. 1, 3 и 4 от АПК (липса на компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби), поради което претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на друго за отмяна на акта на Директора на РЗОК - Варна. Ответникът по касация - Директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна, с писмено възражение, подадено от надлежно упълномощения юрисконсулт Петя Иванова-Сотирова, релевира доводи за правилност на атакуваното съдебно решение и неоснователност на подадената срещу него касационна жалба, поради което моли последната да се отхвърли, а съдебният акт да се остави в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приобщения по надлежния ред към делото доказателствен материал и заключението на вещото лице по възложената му съдебна експертиза, и в резултат на подробно изследване на процедурата, предхождаща издаването на писмената покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, първоинстанционният съд е формулирал съответен извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Както обосновано е посочено в мотивите на проверяваното решение, писмената покана е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. именно директорът на РЗОК е компетентен да издава актове, с които да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в случай на констатирани по съответния законен ред нарушения от тяхна страна на разпоредбите на НРД и на индивидуалния договор, както и да удържа неоснователно получените суми в резултат на тези нарушения. Неоснователността на получените от лечебното заведение суми, по повод на които е издадена оспорената писмена покана, е констатирана в резултат на извършена в съответствие със законовите изисквания медицинска проверка. Издадена е заповед № РД-09-862 от 18.09.2009 г. на директора на РЗОК - Варна, с която е възложено извършването на медицинска тематична проверка по изпълнението на индивидуалните договори на ЛЗ на ПИМП за 2009 г. и 2008 г. относно дейността по диспансерно наблюдение на хронично болни ЗЗОЛ, възложена на поименно посочени лекари-контрольори, длъжностни лица на РЗОК - Варна, като точно и ясно са описани пределите на тази проверка. При извършване на проверката е констатирано несъответствие по отношение на обема на оказаната медицинска помощ, а видно от чл. 74, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, контролът, свързан с оказването на медицинска помощ, се осъществява от лекари-контрольори, които имат право да проверяват вида и обема на оказаната медицинска помощ. В този смисъл неоснователно е касационното оплакване за некомпетентност на лицата, извършили проверката. Проверяваните документи по естеството си не са финансови, защото представляват амбулаторни листи, които съгласно т. 171.1 от Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г., са първични медицински документи. След като в процесният казус се касае за медицински документи, тяхната проверка е от компетентността на лекари-контрольори, а не на финансови инспектори. За направените констатации проверяващите са съставили медицински протокол № 1-148-Т от 6.10.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № 1-149-Т от 6.10.2009 г. съгласно изискванията на чл. 234, ал. 1 от НРД 2006 г. Варненският административен съд, видно от данните по делото, вярно е установил от фактическа страна, че през процесният период (март - май 2009 г.) д-р Златев е извършил 45 диспансерни прегледа в повече от максималния брой диспансерни прегледи, който НЗОК е поела задължение да плаща, за които неоснователно е получил сума в размер на 270 лв. Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. (обн. ДВ бр. 8/2009 г.) е в сила от 1.01.2009 г., а съгласно ПЗР на същото, приложение № 8 е неразделна част от него, поради което е приложим към предмета на спора материален закон (т. 74.4 и т. 88.3 от цитираното решение). За ЗЗОЛ със заболявания код I11 и I20 според приложение № 8 са предвидени максимален брой прегледи четири пъти годишно, а за ЗЗОЛ със заболяване код Е11.9 - три пъти годишно. Дължимостта на претендираната от административния орган сума е проверена и с експертиза, компетентно изготвеното заключение по която с основание е кредитирано от решаващия съдебен състав. Това е установеното и при назначената проверка в хода на административното производство, констатациите от която са обективирани в медицинския протокол и съставения въз основа на него протокол за неоснователно получени суми, поради което оспорената покана е законосъобразно издадена. Процесната писмена покана представлява индивидуален административен акт от вида на визираните в чл. 234, ал. 2 от НРД 2006 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г., в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и редът за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и на нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Член 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Когато този срок изтече, се пристъпва към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г. Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването на която представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт, тъй като тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство. В случая посочените норми са били спазени. Налице са заповед за възлагане на медицинска проверка на лечебното заведение, медицински протокол и протокол за неоснователно получени суми, които предшестват издаването на писмената покана. Последната съдържа ясни фактически и правни основания, а и административният орган се е позовал на медицинския протокол и на протокола за неоснователно получени суми. Тези протоколи представляват допълнително фактическо основание за издаване на поканата за доброволно изпълнение. Доколкото в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция са събрани данни не за липсващи, а за издадени в повече амбулаторни листи, настоящият съдебен състав споделя изложеното във възражението на административния орган срещу касационната жалба досежно неналичието на приложното поле на чл. 228, ал. 3 от НРД 2006 г. касателно съставянето на съвместен протокол, което обуславя извод за неоснователност на касационното оплакване в тази насока. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилно приложение на закона по отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия, поради което правилно административният съд е уважил своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и съответно оспореният съдебен акт е правилен и в тази му част. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на ГПК на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Предвид гореизложеното правилни се явяват формулираните крайни изводи на Варненския административен съд за законосъобразност на оспорената пред него писмена покана и за дължимост на юрисконсултско възнаграждение, и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Варна за осъществената защита пред ВАС (реализирана чрез подаденото от надлежно упълномощената юрисконсулт Иванова - Сотирова възражение срещу касационната жалба), се явява основателна, и такова трябва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,