Решение № 3760 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12824/2020 г.

Решение № 3760 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12824/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници", представен от юрисконсулт С., против решение № 1433/7.10.2020 г., постановено по адм. д. № 881/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение № 32-110157/10.04.2020 г. към MRN 19 BG002002021106 R9/11.12.2019 г. на директора на ТД Северна морска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от МКС. В тази връзка възсъздава констатациите си от отменения административен акт за съотношението между декларираната цена на стоките и справедливата им цена в ЕС и средностатистическата стойност на стоката, изчислена на база вноса за 2018 г. във всички държави членки. Като правно значим определя факта на представянето на доказателства за действително платената или подлежаща на плащане цена едва в хода на съдебното дирене. Като опущение на съда сочи обсъждането на вторични методи за определяне на митническата стойност, различни от приложените в акта на митническия орган - договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, § 2, б. "б" от Кодекса, вместо субсидиарният метод по чл. 74, § 3 от Кодекса. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация "Агро Експорт-Импорт" ООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

С оспореното пред АС Варна решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойност на стоката по митническа декларация MRN 19 BG002002021106 R9/11.12.2019 г.; определил е митническата стойност на внасяната от "Агро Експорт-Импорт" ООД стока по митническата декларация – "форми за разсад – 77950 бр. " с код по ТАРИК 3926909790 в размер 0. 92 лева/бр.; извършил е корекции на статистическата стойност на 71 714 лева и на метода за определяне на стойността: 6-стойност основана на налични данни (чл. 74, § 3 от Кодекса) и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито в размер 3 282. 24 лева и ДДС в размер 10 755. 66 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането.

По констатациите на митническия орган стоките, които "Агло Експорт-Импорт" ООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение, по описанието в декларацията е "форми за разсад – 77 950 бр" с код по ТАРИК 3926909790, 7 959 кг нето тегло. Стоката е с държава на произхода Китай с условие на доставката FOB Нингбо. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 0. 27 лева на брой и 2. 67 лв/кг е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ /предоставена на държавите-членки със системата "Тезей"/ в размер 12. 85 лв/кг и средностатистическата стойност за 1 кг стоки с код по КН 39269097 в размер 11. 73 лв. /кг за 2018 г. по данни от сайта на Европейската комисия, като е прието че данните от сайта за евро на килограм представляват митническата стойност на стоката в евро, включваща цената й при условие на доставката FOB Китай, разходи за транспорт и застраховка, както и разходите до въвеждане на стоката на територията на Съюза. С това, както и с липсата на доказателства за договореностите по сделката, във връзка с която е осъществен вноса /дали платената по търговската фактура, съпътстваща вноса сума 11 041. 25 USD е окончателно или авансово плащане/ е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС. Изключена е възможността да се определи митническата стойност по методите на чл. 74, § 2, б. "а" - "г" МКС и е избран методът по чл. 74, § 3 от Кодекса като се използват налични данни на митническата територия на Съюза. Ползвана е информация от сайт за електронна търговия www. alibaba. com за цена на форми за разсад със сходни характеристики към момента на вноса – от 0. 51 до 1 USD/бр. При съобразяване на дължимите митни сборове, както и на обичайните разходи за навло и застраховка и търговската надценка, е приета митническа стойност на внасяната стока 0. 92 лв. /кг.

Избраните правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 66в; чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 140 и чл. 144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, както и чл. 59 АПК.

С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган.

Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил всяко от наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. В хода на съдебното дирене е представен договор за продажба № 2019 FLL0919/10.09.2019 г. и е прието заключение на ССЕ. Към установените факти е отнесено извършено с два валутни превода плащане на стойността по фактура № 2019 FLL0910/28.10.2019 г. в размер 11 041. 25 щатски долара.

Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. "б" от МК по данни от декларация на трето лице. Съдът е обсъдил соченото в решението на Съда по дело С-291/15 като основание за съмнение значително разминаване на договорената със средностатистическата стойност. Приел е, че е в тежест на митническия орган да установи надлежно внос на стоки, както и начина на формиране на средностатистическата стойност. Отрекъл е да е установено въвеждането на територията на Съюза на сходни стоки, чиято стойност значително да надвишава декларираната. Съобразил е, че използваната от администрацията статистическа информация е за внос на стоки с тарифен код 39269097, а внесената от жалбоподателя е с тарифен код 3926909790. Обсъдил е наличието на общо 15 позиции в групата с код 3926 90 97.

Друг решаващ извод на съда е за липса в използваната от митническите органи електронни бази данни на информация за внос на съпоставяни стоки, произведени от рециклиран полистирол. Неправилна била и съпоставката на цена за брой с цените за килограм по статистиката за вноса в ЕС.

Решение е правилно.

Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за неяснота относно действителната платената и подлежаща на плащане цена и за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки с тарифен код 39269097 с държава на произхода Китай, както и със справедливата цена на ЕС.

Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15 администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика митническия орган да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей – въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на "справедливи цени" по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/.

Не са установени и двете групи възприети от митническите органи основания да се отхвърли декларираната митническа стойност на стоката:

• Както от представените по реда на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, така и от приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства – договора от 10.09.2019 г. и заключението на ССЕ не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Обратно – платена е точно сумата по издадената от продавача фактура и не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока.

• Съпоставените от митническите органи стоки са с тарифен код различен от тези по митническата декларация, а статистиката от сайта на Европейската комисия е и за период предхождащ с една година конкретния внос.

Предвид горното не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Това изключва прилагането на вторичните методи по чл. 74 от Кодекса, а съответно и правомерността на акта, с който се отхвърля декларираната митническа стойност и са определя нова по тези методи. В тази връзка не засяга правилността на съдебния акт наличието на либерални аргументи при обсъждането на неотносим вторичен метод за определяне на митническата стойност.

Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 140 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,