Решение № 114 от 23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1142/2016 г.

Решение № 114 от 23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1142/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК образувано по касационна жалба на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу Решение № 128 от 23.11.2015 г. по т. д. № 280/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 267 от 1.07.2015 г. по т. д. № 551/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което по иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място], последното дружество е прекратено. Жалбоподателят прави оплакване за недопустимост на решението поради липса на правен интерес у ищеца да води делото, тъй като с Решение по т. д. № 322/2015 г. на БОС е открито производство по несъстоятелност за [фирма] - [населено място], по което оплакване ВКС се е произнесъл с постановеното по делото Определение № 66/1.02.2017 г. Жалбоподателят поддържа, че противоречат на закона и на съдебната практика изводите на въззивния съд, че е връчено чрез нотариус изявлението по чл. 517, ал. 2 ГПК на [фирма] - [населено място] и че е без значение обстоятелството, че дружеството е декапитализирано и на съдружника К. не се дължи ликвидационен дял, като въз основа данните по делото обосновава, че липсва валидно връчено изявление. По съображения, че ликвидационният дял на съдружника е нулев и няма какво да бъде изплащано на взискателя [фирма] - [населено място], жалбоподателят сочи, че искът по чл. 517, ал. 3 ГПК е неоснователен и въззивният съд неправилно е счел, че това обстоятелство е ирелевантно, и сочи практика на ВКС - Р. № 10/10.09.2012 г. по т. д. № 502/2010 г. на II т. о. и Р. № 100/7.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на I т. о. по приложението на чл. 125, ал. 3 ТЗ, съгласно които не се извършва изплащане на съдружник на равностойността на дружествения дял при превишаване на пасива над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието. Иска въззивното решение да се отмени. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 66 от 1.02.2017 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради решаване от въззивния съд в противоречие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р. № 149/22.02.2016 г. по т. д. № 1747/2014 г. на II т. о. и Р. № 178/22.02.2016 г. по т. д. № 2316/2014 г. на II т. о. по въпроса: ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК дължи ли на взискателя-ищец изплащане равностойността на дружествения дял на съдружника - длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на търговското дружество; ако дружественият дял към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника е с отрицателна стойност, следва ли искът по чл. 517, ал. 3 ГПК да се отхвърли. В постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК Р. № 149/22.02.2016 г. по т. д. № 1747/2014 г. на II т. о. е прието, че дружество с ограничена отговорност - ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК - не дължи на взискателя - ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника - длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружникът, пасивът превишава активите на дружеството; при разглеждане на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази това обстоятелство и да отхвърли иска, като неоснователен. Посоченото решение е постановено при съобразяване на Р. № 100/7.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, I т. о., съгласно което изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружник по чл. 125, ал. 3 ТЗ не се извършва при превишаване на пасива над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника; и на Р. № 114/1.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на I т. о. и Р. № 77/6.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на II т. о. за предпоставките за иска по чл. 517, ал. 3 ГПК. Съдът е аргументирал, че искът по чл. 517, ал. 3 ГПК е правен способ за защита на кредитора - взискател, с който му се осигурява възможност да удовлетвори принудително притезанието си от вземането на длъжника към О. след прекратяване участието в него на длъжника; успешното провеждане на иска предполага съществуване на вземане на съдружника към дружеството за равностойността на дела и ако такова вземане не съществува, с прекратяването на дружеството на основание чл. 517, ал. 3 ГПК няма да се постигне удовлетворяване чрез изпълнение върху дружествения дял. Съдът е заключил, че искът по чл. 517, ал. 3 ГПК подлежи на отхвърляне, ако към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, дружественият му дял е с отрицателна стойност и съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дела си; и предпоставките по чл. 517, ал. 3 ГПК са относими към хипотезата, при която дружеството дължи на съдружника равностойността на дела и доброволното плащане към взискателя е предназначено да осуети прекратяването на дружеството. Въззивният съд, за да потвърди решението, с което е уважен искът чл. 517, ал. 3 ГПК е приел, че е налице връчено на ответника от нотариус изявление на взискателя за прекратяване участието на А. П. К. в [фирма]. За ирелевантно е счел възражението на ответника, че ликвидационният дял на А. П. К. е нулев и няма какво да бъде изплатено на взискателя. Въпросът дали обстоятелството, че пасивът превишава активите на дружество според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника А. П. К., има значение за уважаването на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, въззивният съд е решил в противоречие с постановените от ВКС по чл. 290 от ГПК: Р. № 149/22.02.2016 г. по т. д. № 1747/2014 г. на II т. о. и Р. № 178/22.02.2016 г. по т. д. № 2316/2014 г. на II т. о. Въззивният съд, въпреки оскъдно изложените съображения, може да се приеме, че е възприел правно-релевантните факти, установени от първоинстанционния съд: [фирма] - [населено място] се легитимира като кредитор на [фирма] - [населено място] и на А. П. К. - солидарен длъжник, с изпълнителен лист от 20.03.2014 г., издаден от СГС на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА по т. д. № 5012/2013 г. въз основа на решение от 2.08.2013 г. по В. № 8/2013 г. на А., удостоверяващ вземане 21 159.89 лв. - неизплатена сума по Споразумение от 5.10.2012 г., със законна лихва от датата на исковата молба; 849.46 лв. - законна лихва по т. 3 от Споразумението; разноски 1500 лв. и 750 лв. - разноски за издаване на изпълнителен лист; А. П. К. е съдружник в [фирма]; срещу А. П. К. ищецът - кредитор е образувал изп. дело № 20148040400530 на ЧСИ Д. Н., рег. № 804, с район на действие ОС-Б.; на 28.05.2014 г. в Агенция по вписванията е вписан запор върху дяловете на А. П. К. в [фирма] и на 30.07.2014 г. на дружеството е връчено, чрез управителя Д. Т., изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник; до изтичане на 3-месечния срок от връчване на изявлението [фирма] не е превело никакви суми по изпълнителното дело и не е изплатило припадащата се на съдружника парична равностойност на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ въз основа на междинен счетоводен баланс, поради което съдебният изпълнител с Постановление от 12.11.2014 г. е овластил взискателя да предяви иск по чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на [фирма]. От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че съгласно междинен счетоводен баланс на [фирма] към 31.10.2014 г. собственият капитал на дружеството е отрицателна величина, като тенденцията за декапитализация започва от 2012 г., откогато дружеството приключва отчетните години със загуба; разликата между активите 3591 хил. лв. и пасивите 5115 хил лв. е отрицателна величина -1524 лв., поради което няма ликвидационен дял за изплащане на съдружника А. П. К.. От изложеното следва, че са установени предпоставките по чл. 517, ал. 3 ГПК, както и обстоятелството, че липсва вземане на съдружника-длъжник към дружеството за стойността на припадащия му се дружествен дял, което с оглед целта на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, е основание за отхвърлянето му, тъй като не може да се постигне целения правен резултат поради това, че към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника А. П. К., дружественият му дял е с отрицателна стойност; съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дела си; предприетото принудително изпълнение няма обект и с прекратяването на дружеството на основание чл. 517, ал. 3 ГПК няма да се постигне удовлетворяване на взискателя чрез изпълнение върху дружествения дял. Затова въззивното решение, с което искът по чл. 517, ал. 3 ГПК е уважен, като неправилно, следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. С оглед този изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта за разноските, вместо което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника да се присъдят разноски 1500 лв. за първоинстанционното производство (500 лв. адв. възнаграждение и 1000 лв. за експертиза) и 40 лв. за въззивната инстанция - общо 1540 лв. за двете инстанции. За касационната инстанция на жалбоподателя се дължат разноски 70 лв. - държавна такса - общо разноски по делото 1610 лв. Предвид горното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение