Решение № 4536 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 638/2011 г.

Решение № 4536 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 638/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Вл. Трайков, в качеството му на пълномощник на Благовест Василев Добрев и Светла Николова Добрева от гр. Варна, срещу решение № 2148 от 25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1826/2010 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират твърдения за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон, като се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът - Кметът на община Варна, район "Вл. Варненчик" и заинтересованите страни - Радослава Благовестова Василева и Мирослава Благовестова Василева, не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Благовест Василев Добрев и Светла Николова Добрева срещу заповед № 149 от 11.05.2010 г. на кмета на община Варна, район "Вл. Варненчик", с която е прекратено наемното правоотношение, възникнало на основание настанителна заповед № 62 от 19.08.2003 г. на същия административен орган и договор № 74 от 21.08.2003 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот в ж. к. "Вл. Варненчик" бл. 402, вх. 8, ет. 6, ап. 170, сключен със Светла Добрева. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган. Приел е още, че за започналото административно производство жалбоподателите са били надлежно уведомени, съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо № СЖН-9100-5 от 12.02.2010 г., в което е посочено че Светла и Благовест Добреви не отговарят на изискванията за наемане на общинско жилище, тъй като Благовест Добрев е извършил разпоредителна сделка, с която е продал 1/2 ид. част от придобит по дарение ПИ № 1902 по плана на м. "Траката", представляващ лозе (нот. акт № 133/2007 г.); представени са пред общината декларации за семейно и имотно състояние от 11.10.2006 г., 31.05.2007 г. и 25.03.2008 г. с неверни данни, както и че срокът на договорът им за наем е изтекъл на 21.08.2006 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че само на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ оспорвания административен акт е законосъобразен, респ. жалбата - неоснователна. Счел е, че " ... ответникът погрешно е посочил т. 7 и т. 9 от чл. 21, ал. 1 на НУРУЖНГНПОЖ като основание за издаване на оспорваната заповед, но това не влияе върху законосъобразността й, поради това, че е посочено и правилното правно основание". Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно е прието от съда, че в случая наемното правоотношение е възникнало въз основа на настанителна заповед, издадена от кмета на община Варна, район "Вл. Варненчик" и сключеният между общината и Светла Добрева договор за наем от 21.08.2003 г. Правилно също така е установено, че този договор е срочен и действието му е изтекло на 21.08.2006 г., след която дата имотът се държи без правно основание. Това обстоятелство е релевантно с оглед уговореното в раздел V - "Прекратяване на договора", т. 1, а именно че същият се прекратява с изтичане на срока за настаняване. Както правилно е констатирал и съдът от първата инстанция, след тази дата е налице правна възможност за продължаване на уговорения тригодишен срок, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, но това е само предвидена от закона възможност за титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината. В случая липсва воля срокът на наемния договор да бъде продължен, за което наемателят е бил уведомен. След като срокът на договора за наем е изтекъл и е налице изрично изразено несъгласие на общината да го поднови, то правилно съдът е приел, че обстоятелството дали наемателят отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище е без правно значение. По изложените съображения съдът правилно не е обсъждал въпроса за наличието и на другите, посочени в заповедта основания за прекратяване на договора за наем - тези по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, по чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 9 от НУРУЖНГНПОЖ, както и по т. 13 от раздел IV и т. 3.5 от раздел V на договора за наем от 21.08.2003 г., а именно: подаване на декларация за семейно и имотно състояние с неверни данни и отпадане на условията за настаняване в общинско жилище. Това е така, тъй като всяко едно от основанията, посочени в нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗОбС е самостоятелна хипотеза за прекратяване на договорните отношения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,