Решение № 407 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2008 г.

ВАСVI отделение10.01.2009 г.докладчик Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 453/7.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1097/2007 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 407 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 453/7.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1097/2007 г. Административен съд гр. Пловдив е отменил решение № 96 от 18.06.2007 г. на директора на РУ"СО"-Пловдив, с което е потвърдил разпореждане № 4901274449 от 16.03.2007 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУ "СО" - Пловдив в частта относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е върнал преписката за ново разглеждане. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" гр. Пловдив с оплакване за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и бъдат потвърдени процесните административни актове. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. Не е налице твърдяното от касатора противоречие с материалния закон относно извода на съда. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е отменил процесното решение № 96 от 18.06.2007 г. на директора на РУ"СО"-Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4901274449 от 16.03.2007 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУ "СО"-Пловдив в частта относно непризнатото правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Павел Ангелов Чингаров по два отделни пункта. Първият спорен момент касае положения труд от Чингаров в периода от 12.02.2004 г. до 14.09.2006 г. в "Трасетстрой" ООД, за който не са били внесени дължими осигурителни вноски за начислени и неизплатени трудови възнаграждения. Настоящата инстанция споделя правните доводи на съда, че дори трудовото възнаграждение на работника да не е било изплатено, но е начислено, за него се дължат осигурителни вноски. След като на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО дадено лице подлежи на задължително осигуряване за всички осигурени социални случаи, осигурителните вноски върху начислените и неизплатени трудови възнаграждения, са дължими по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО. Това от своя страна предполага, че и време, за което са дължими осигурителните вноски, следва да се зачита за осигурителен стаж. В този смисъл е и константната практиката на ВАС, шесто отделение. По втория спорен въпрос относно признаване на трудов стаж в ТКЗС на родителите на Чингаров по реда на чл. 76, ал. 1, б. "е" от ППЗП (отм.), съдът е допуснал назначаване на съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещо лице е видно, че и двамата родители на Чингаров са били приети за членове на ТКЗС с един и същи протокол № 46/50 г., което не е нарушение на процедурата. Представените по делото удостоверения № 501 и 503 са официални удостоверителни документи, верността на които не е била оборена нито в хода на административното производство, нито в производството пред административния съд. Безспорно е от данните по заключението на вещото лице, че родителите на Чингаров имат надпланово отработени дни, които не са ползувани при пенсиониране от тях и от брата на жалбоподателя. Следователно, няма пречка установения трудов стаж да се ползува от Павел Чингаров на основание чл. 76, ал. 1, б "е" от ППЗП (отм.), с което по отношение на него се указват налице условията на § 4, ал. 1 от КСО за пенсионирането му по този ред. Административен съд гр. Пловдив правилно е установил фактите по делото и изложил обосновани правни мотиви, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от КСО за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1