Решение № 12887 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2012 г.

Решение № 12887 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на "Нотус България Ерихтунгс" ЕООД&КО КД, чрез адв. Г. Табанска, против Решение № 2885/6.12.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2484 по описа за 2011 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031005492/17.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 12 126,14 лв. за данъчен период м. 12.2009 г. по доставки на строителни услуги на "Специал фундаментстрой" ООД - изграждане на фундаменти за вятърни електрогенератори в землищата на с. Ляхово и с. Тригорци и в частта за разноските, с която на дружеството са присъдени само 50 лв. разноски, а разликата от 2 742,49 лв. е отказана. В касационната жалба на данъчната дирекция се твърди, че съдебното решение в частта, с която е уважена жалбата против РА е неправилно поради пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за реални доставки на строителни услуги по процесните фактури при установената липса на кадрова обезпеченост на всеки от доставчиците по процесната верига, както и на конкретизация на предмета на преките доставки. В касационната жалба изрично се посочва, че не се оспорва изграждането на фундаментите, а че същите са изградени именно от прекия доставчик "Специал фундаментстрой" ООД чрез наемането на подизпълнителите "ИМ 2008" ООД и "Карбон Файбър" ЕООД. Предходните доставчици следвало да бъдат проверявани, тъй като прекият доставчик е декларирал наличието на подизпълнители. В същото време с РА от 10.09.2010 г. на прекия доставчик е отказано право на данъчен кредит по доставките на предходните доставчици "ИМ 2008" ООД и "Карбон Файбър" ЕООД поради липса на реални доставки. Неправилно съдът приел, че фактури № 7 и 9 съответно от 10 и 16.12.2009 г. документират авансови плащания, след като към тези дати са налице данъчни събития. Отказаният данъчен кредит бил при данъчна основа само за вложен труд по веригата с посочените подизпълнители. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба, чрез адв. Табанска, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. В касационната жалба на дружеството против решението в частта за разноските се твърди, че съдът неправилно не признал разноски за самолетен билет на процесуалния представител и разноски за хонорар, чието плащане било уговорено след приключване на делото. Ответникът по тази жалба, Директорът на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, намира първата жалба процесуално допустима, а втората - недопустима, тъй като в субсидиарно приложимия ГПК не е предвидена правна възможност за касационно обжалване на първоинстанционното решение само в частта за разноските. Производството по втората жалба следва да се прекрати и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за евентуално изменение на решението в частта за разноските в процедурата по чл. 248 ГПК. По съществото на жалбата на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че реалността на преките доставки по изграждането на фундамент за електрогенератори в с. Ляхово и с. Тригорци на "Специал фундаментстрой" ООД чрез наемането на подизпълнителите "ИМ 2008" ООД и "Карбон Файбър" ЕООД е безспорна, поради което липсва основание за отказ на данъчен кредит в процесния размер, още повече, че фактури № 7 и 9 от 10 и 16.12.2009 г. документират авансови плащания, които също безспорно са извършени. Решението в посочената част е правилно. Пред първоинстанционния съд, както и в производството по оспорване на РА по административен ред, не е било спорно, че изграждането на фундаментите, във връзка с което са издадени фактури № 7 и 9 съответно от 10 и 16.12.2009 г. с издател "Специал Фундаментстрой" ООД, е било осъществено. Спорно е било изграждането им от страна на прекия доставчик "Специал Фундаментстрой" ООД чрез наемането на преки подизпълнители "ИМ 2008" ООД и "Карбон Файбър" ЕООД, като с РА е отказано право на данъчен кредит само частично по фактурите на прекия доставчик при данъчна основа 60 630,68 лв. в размер на 12 126,14 лв. в размера по фактурите на предходния доставчик "ИМ - 2008" ООД към "Специал Фундаментстрой" ООД № 13 и 14 от 15.12.2009 г. Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че невъзможността ревизираното лице да докаже в какви отношения с предходен доставчик са физическите лица, действителни извършители на строителните услуги, за които няма спор, че са престирани по пряката доставка, не следва да бъде основание за отказ на право на данъчен кредит на редовния получател по процесните фактури. Случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях Решение на Съда на Европейския съюз. Материално законосъобразен е и изводът на съда за липса на правно основание за частичен отказ на правото на данъчен кредит - само до размера на фактурирания труд и то в зависимост от действия на предходни доставчици, които ревизираното лице не може да контролира и за чийто действия не следва да бъде санкционирано с отказ на претендираното право. Решението в тази част следва да остане в сила, като на ответника по тази жалба следва да се присъдят деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 1 793,70 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение