Решение № 6557 от 4.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуален представител адв. П. Костова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу решение 580/03.02.2022 г., постановено по адм. дело 4591/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова Заповед 147/25.03.2021 г., забраняваща на "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) при предоставяне на информация за наименованието на продукта COVIFLU на интернет страницата http://coviflu-bg.com/. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред АССГ административен акт. Развива съображения, че констатацията за наличие на всички елементи от фактическия състав на нарушението, визирано в чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, е правилна, доколкото наименованието на предлагания от "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД продукт COVIFLU, заедно с графичното изображение на молекулата на вируса COVID-19, могат да заблудят потребителя, че продуктът е предназначен за превенция срещу или лечение на заболяването, предизвикано от коронавирусната инфекция. Подкрепя тезата си с твърдения, свързани с обществената значимост на борбата с болестта. По съображения, че чрез упражнената разпоредителна власт е постигната превантивната цел на закона, намира инкорпориращата я заповед за съответна на материалния закон. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорения индивидуален административен акт. В заключение мотивира съображения за неправилност на решението и в частта относно присъдените в полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство съдебни разноски. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Надежда", [улица], представлявано от управителя И. Василев, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. В. Беева от САК, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменена Заповед 147/25.03.2021 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68е, ал. 2, предл. 1-во, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП и съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., бр. 14 от 2014 г., в сила от 18.02.2014 г., бр. 32 от 2015 г., в сила от 5.05.2015 г.) и решение на КЗП, инкорпорирано в т. 32 от Протокол 6/10.03.2021 г., е забранено на "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП при предоставяне на информация за наименованието на продукта COVIFLU на интернет страницата http://coviflu-bg.com/. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че във връзка с постъпил в КЗП сигнал с вх. Ц-03-11437/29.12.2020 г., съдържащ твърдения за предлаган на интернет адрес: http://coviflu-bg.com/ съмнителен продукт, за който липсва съществена информация относно произход, състав и надлежно разрешение за търговия, е извършена проверка, резултатите от които са обективирани в Констативен протокол (КП) К 0000177/07.01.2021 г. В хода на проверката е установено, че на посочената интернет страница се съдържа платформа, през която потребителите могат да закупуват стоки, сключвайки договор от разстояние по реда на Глава I, раздел IV ЗЗП. Констатирано е, че се предлага продукт "COVIFLU", който според предоставената информация "облекчава и се бори с настинка и грип". На проверяваната страница е поместен следният текст: "Експерти от Medicinas препоръчват този продукт на всички лица, които са изложени на повишен риск от вирусна инфекция, като например лекарите, работещи в болници; лица, които принадлежат към рискови категории поради заболяването от диабет, СПИН или рак или страдат от сърдечни заболявания или работят в старчески домове или в лечебни заведения. ( ) Това е природен продукт, който се препоръчва за профилактика и лечение на настинка и грип. Този продукт се предлага под формата на капсули и е подходящо за лица с отслабена имунна система или хора от рисковите категории, които могат да развият тежки форми на заболяване." В графа, наименувана "Натурални съставки на Coviflu", са изброени следните елементи: карамфил, витамин Д, цинк, ацерола, канела, котешки нокът, астрагал, люцерна, бета каротин, ехинацея, връхче хмел, шизандра, аргинин, като в описание към всяка съставка е предоставена допълнителна информация. Сигналът е препратен на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), която е направила проверка в регистъра на подадените уведомления за пускане на пазара на хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Установено е, че съставът, описан в регистъра, съвпада с този, представен на електронната страница. След проверка на място в склад за търговия на едро с храни от неживотински произход, стопанисван от бизнес оператора, подал уведомлението за вписване на хранителната добавка, е констатирано, че върху етикета на продукта липсва информация относно предназначението на хранителната добавка, както и че са налице данни относно производителя и дистрибутора на българския пазар. С цел да се установи кой е търговецът, опериращ през интернет страницата, е извършена контролна поръчка от експерти от КЗП. Представител на фирма "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД се е свързал с подателя на поръчката, като го уведомил, че на 08.01.2021 г. пратката може да бъде получена в офис на куриерска фирма "Ин тайм". На 09.01.2021 г. е получена изпратената пратка, която съдържа кутия с наименование на продукта "Ковифлу Coviflu" Хранителна добавка 10 капсули. Описано е, че продуктът е произведен от "Medica Labs", а като дистрибутор е посочено "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД, гр. София, 1272, [улица], България. Във връзка с констатациите от проверката на заседание на КЗП, проведено на 10.03.2021 г., е прието, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП при предоставяне на информация за наименованието на продукта COVIFLU на интернет страницата http://coviflu-bg.com/. Въз основа на това решение и резултатите от извършената проверка е издадена и атакуваната пред АССГ заповед. За установяване на спорни по делото обстоятелства съдът е допуснал до разпит свидетеля К. Туйка, от показанията на който се установява, че същият е бил посредник между производителя на продукта и дружеството "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД, както и че интернет страницата http://coviflu-bg.com/ се администрира от производителя за маркетингови цели. К. Туйка е посочил, че COVIFLU се предлага в аптечната мрежа и, че съставките и насоките по приемането му са разписани в съдържанието на етикета, одобрен по надлежния ред от БАБХ. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба АССГ е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма и с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил относимата правна регламентация, като е приел, че не са били налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед, установени в чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП. Аргументирал е извода си със съображения, че независимо от наименованието, което несъмнено привлича вниманието на потребителите, предвид близо двугодишния период на пандемична обстановка, предизвикан именно от вирус, наречен COVID-19, дружеството не е извършило нарушение на закона, т.к. ежедневната информация, предоставяна по различни медийни канали, е в обем, който не позволява заблуждение на потребителя. Съдът е приел, че хората са разумно информирани за липсата на лечение на този вирус и за необходимостта от ваксинация в тази връзка, поради което не биха се подвели, че предлаганият продукт способства за лечението му. Формулиран е извод, че на потребителите е предоставена необходимата информация относно съставките на продукта, а последният е и регистриран по предвидения в Закона за храните (ЗХ) ред. По тези съображения АССГ е стигнал до заключение, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, и по жалба на "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД я е отменил като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. По-конкретно, спорът се свежда до обосноваността на извода, инкорпориран в заповедта, че именно "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД е извършило нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП чрез предлагането на продукта COVIFLU на интернет страницата, намираща се на адрес: http://coviflu-bg.com/. В контекста на развитите от първостепенния съд съображения и предвид мотивите на административния орган, спорно е и дали начинът, по който е изписано наименованието на продукта, може да доведе до заблуждение относно предназначението му, и по-конкретно дали потребителят е достатъчно информиран за способите за лечение и превенция срещу заболяването COVID-19, че да изключи всякаква възможност хранителната добавка COVIFLU да е сред тях. Защитата на потребителите е основен приоритет на Европейския съюз (ЕС). Съгласно разпоредбата на чл. 153, § 1 и § 3, буква "a)" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно нелоялните търговски практики пряко накърняват възможността на потребителя да вземе своето решение досежно потребността си от дадена стока или услуга. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО на Е. Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО/Директивата), които да хармонизират уредбата в държавите-членки в това отношение. Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, §1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, §2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. По предписание на §4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9. Нормата на чл. 6 Директива 2005/29/ЕО дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Цитираните предписания на чл. 5, §1, §2, §4 и чл. 6, §1 Директивата са дословно възпроизведени в националния правопорядък съответно с разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, §1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, §2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, §2. Същото становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г. Предвид аналогичното съдържание на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тяхното приложение. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП със заповед на председателя на КЗП. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 Директивата, нормира две хипотези. Обективираната в атакуваната заповед воля е обоснована с второто предложение на посочената разпоредба, което регламентира като заблуждаваща търговска практика хипотеза, чието проявление се свързва със следните предпоставки: 1) наличие на търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика информация, представена по такъв начин, който заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2; и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Еднопосочна е съдебната практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя, че преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). В случая безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП, а именно да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги. Според легалната дефиниция на понятието "търговска практика", съдържаща се в §13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По делото не се спори, че предлагането на продукта COVIFLU в онлайн пространството, и по-специално на интернет адрес: http://coviflu-bg.com/, е именно такова действие. Спорно е неговото авторство. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на ответника, че "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД не е извършило процесното предлагане на продукта COVIFLU на посочената интернет страница. Първо, по делото е безспорно установено, че именно "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД е предприело действия по доставката на поръчания от интернет страницата http://coviflu-bg.com/ продукт. От представения констативен протокол 0000177/07.01.2021 г. става ясно, че след поръчка от платформата, намираща се на интернет адрес http://coviflu-bg.com/, на продукта COVIFLU, потребителят е получил обаждане от лице, което се е представило като "представител на фирма "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД". В същия протокол е записано и че точно на следващия ден, в пълно съответствие с информацията, дадена по телефона, в куриерски офис е пристигнала пратка за потребителя, съдържаща поръчания продукт, като в графата "подател" е посочено наименованието на дружеството "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД. Съставеният протокол е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и по аргумент от същата разпоредба същият притежава материална доказателствена сила за фактите, обективирани в него. Надлежният ред за опровергаване истинността, респ. съдържанието на този вид документи, е предвиден в чл. 193 и чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. По делото няма данни да е използван някой от тези процесуални похвати, а единствено успешното им прилагане би могло да доведе до задължение на съда да не приема за осъществени фактите, изложени в документа. Следователно решаващият състав е обвързан от доказателствената сила на констативен протокол 0000177/07.01.2021 г. относно факта, че поръчката, направена на 08.01.2021 г. чрез платформата на адрес http://coviflu-bg.com/, е изпълнена от "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД, т.к. негов представител се е обадил за потвърждение на доставката и именно това дружество е посочено като подател на пратката, съдържаща продукта. Съгласно разпределената от първостепенния съд с определение от 14.06.2021 г. доказателствена тежест административният орган е следвало да докаже фактите, които твърди в обстоятелствената част на акта си, както и спазването на условията по издаването на последния. Жалбоподателят, от своя страна, е трябвало да установи обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици. Председателят на КЗП е доказал твърденията си, че доставката е извършена от посоченото дружество, именно чрез позоваване на съставения протокол. За установяване на обратното "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД е изложило твърдения, че лицето, посочено като контакт, не е служител на фирмата, както и че телефонният номер, който е използван за потвърждение на доставката, както и е записан в обратната разписка, не принадлежи на дружеството. Тези твърдения обаче не оборват извода, че "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД е извършило доставката, по следните съображения: Дали лицето, посочено като "лице за контакт" пред логистичната фирма, е служител на изпращача или не, е ирелевантно за установяване самоличността на подателя обстоятелство. Макар и без значение за крайния извод в тази част, но за прецизност, следва да се посочи, че справката от Националната агенция за приходите (НАП) не удостоверява категорично факта, че конкретно физическо лице не е ангажирано по повод изпълнението на дадени функции към съответната фирма. Трудовото правоотношение, което може да се установи чрез подобна справка, не е единствената форма на обвързване между две лица с оглед изпълнението на дадена работа. От своя страна, твърдението, че телефонният номер, използван за потвърждение на поръчката, не принадлежи на дружеството и в този смисъл не последното е изпълнило доставката, също не намира опора от ангажираната по делото доказателствена съвкупност. Видно от приложеното на л. 99 от първоинстанционното дело съобщение от "А1 България" ЕАД, [тел. номер] се използва от "ДЕ ДЖОРДЖО" ЕООД. След служебна справка по партидата на посоченото дружество в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) се установява, че същото се притежава и управлява от И. Василев, който е управител и собственик и на "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД. Това квалифицира двете дружества като "свързани лица" по смисъла на §1, ал. 1 от ДР на Търговския закон (ТЗ), а наличието на един и същи управител прави на практика напълно възможно използването на един телефонен номер за осъществяването на дейностите по управлението им. Следователно е правилен изводът на административния орган, че действията по изпълнение на поръчката са предприети именно от "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че точно това е и субектът, който е предлагал продукта на процесния сайт. Първо, доставката е дейност, пряко свързана с получаване на поръчката, а за последното е необходимо лицето да има достъп до платформата, чрез която е заявена покупката на продукта. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че получателят на поръчката и доставчикът са две различни лица, и по-конкретно не е обоснован факт на някакво допълнително възлагане, което да прекъсне връзката между факта на поръчката и нейното изпълнение, то следва да се приеме, че администраторът на сайта и доставчикът са едно и също лице. Второ, от приложения към констативния протокол от 07.01.2021 г. снимков материал на съдържанието на интернет страницата е видно, че на две места е посочен телефон за връзка. На л. 47 от първоинстанционното дело е приложена снимка на част от съдържанието на сайта, където е поместен следният текст: "Поръчай сега! Ограничени количества! Свържете се с нас на [тел. номер]". На л. 48 от делото в долната част на екранната снимка се съдържа следното: "Поръчайте Coviflu сега за борба с настинка и грип! Този природен продукт се предлага под формата на капсули и е подходящ за лица, склонни към боледуване, лица с отслабнала имунна система или хора от рисковите категории, които могат да развият тежки форми на заболяване. Номер за поръчки: [тел. номер]". Съгласно предоставената от "А1 България" ЕАД справка към 28.07.2021 г. [тел. номер] е активен по сключен с "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД потребителски договор. В този смисъл принадлежността на посочения номер за контакт недвусмислено показва кое е лицето, предлагащо продукта. Най-вече, че до изписването му на интернет страницата е поместен текстът "Свържете се с нас". Ако телефонният номер беше на лице, различно от това, което стои зад сайта, е логично това да бъде изрично посочено. На трето място и в отговор на довода, че страницата е стопанисвана от производителя на продукта, следва да се посочи, че след служебна справка в публично достъпния на електронен адрес https://www.bfsa.bg/bg/Object/site_register/view/6/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%20%D0%BD%D0%B0 регистър на подадените уведомления за пускане на пазара на хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, поддържан от БАБХ, се установява, че единствено "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД е подало заявление по отношение на този продукт. Същевременно по делото е безспорен фактът, че производителят на хранителната добавка COVIFLU е чуждестранно юридическо лице, както и че същото е предоставило правата по дистрибуция на територията на Република България (РБ) на "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД. В този смисъл единствено последното дружество е логично да стопанисва страницата, която очевидно е предназначена за използване от български потребители, предвид езика, на който се поддържа. По изложените съображения е правилен изводът, обективиран в оспорения административен акт, че "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД е осъществило търговска практика, с което се явява доказан и първият елемент от фактическия състав, регламентиран в чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП. Налице е и втората предпоставка, визирана в цитираната разпоредба, а именно практиката да съдържа информация, която е представена по такъв начин, който заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Според практиката на СЕС (решение от 12 май 2011 г., Ving Sverige, С-122/10, EU: C: 2011: 299, точка 22; решение от 26 октомври 2016 г., Canal Digital Danmark, С-611/14, EU: C: 2016: 800, точка 39; решение от 25 юли 2018 г., Dyson, С-632/16, EU: C: 2018: 599, точка 56) и видно от Съображение 18 от преамбюлната част на Директива 2005/29/ЕО "средният потребител" е добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. В случая начинът, по който е изписано наименованието на продукта COVIFLU, вкл. графичното изображение, заместващо буквата "О" в състава на думата, може да доведе до заблуждение, че същият е предназначен за лечение или превенция срещу коронавирус. Ноторно е, че COVID-19 е вирусно заболяване, което достига такъв ръст на разпространението си, че предизвиква състояние, което Световната здравна организация (СЗО) квалифицира като "световна пандемия" в началото на 2020 г. Общоизвестен е и фактът, че то засяга дихателната система и притежава редица общи белези с простудните и грипни заболявания, познати на човечеството и преди 2020 г. Наред с познатата симптоматика обаче болестта предизвиква и други, специфични оплаквания и се отличава често по отношение начина на протичане и тежестта на инфектиране. Поради тази причина познатите лекарствени продукти и начини за третиране на другите вирусни заболявания не намират абсолютно приложение при COVID-19. В стремежа си да открият лек за нововъзникналото заболяване, редица учени още след първите случаи на разпространението започнаха работа по разработването на универсално лекарство срещу коронавируса, като медиите ежедневно съобщаваха за напредъка в това начинание. Именно по тази причина настоящият състав на Върховния административен съд намира, че независимо, че потребителят има достъп до огромен обем от информация във връзка с възникналата епидемична обстановка, в това число и за начина на лечение на вируса, представянето на продукт, носещ наименованието COVIFLU и графично изобразен чрез молекулата на COVID-19, е напълно възможно да доведе до заблуждение, че същият предлага лечение на този вирус. Още повече, че информацията насочва именно към убеждение, че продуктът подпомага имунната система при вирусни и грипни заболявания, каквото е именно и COVID-19. В този смисъл е неправилен изводът на първостепенния съд в обратната насока. Постоянният поток от нова информация по отношение на посоченото заболяване не води до извод за пълна информираност на потребителя, а напротив създава впечатление, че всеки ден е възможно информацията да се промени и в този смисъл вече да е измислено лекарството срещу вируса. Налице е и третата предпоставка от фактическия състав на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП, а именно - практиката да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Общоизвестен факт е, че препаратите, предназначени за лечението на конкретна болест, в това число и за COVID-19, в общия случай са неизползваеми за третирането на друго по вид заболяване. В този смисъл, ако потребителят, интересуващ се от закупуването на лек против коронавирус, попадне на продукт, предназначен за облекчаване на грипоподобни симптоми, но без да съдържа някаква индиция, че може да се използва за COVID-19, той вероятно няма да си го купи, но точно по обратен начин ще постъпи, ако има предложение за закупуване на продукт точно срещу COVID-19. В този случай именно фактът, че COVIFLU лекува COVID-19, е определящ за вземането на решението. По изложените съображения се установяват материалноправните предпоставки за упражняване на разпоредителната власт, визирани в чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП, което прави и атакуваната заповед законосъобразна. Достигайки до обратен правен извод, АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената от "ДИ ЕНД ДЖИ ФАРМА" ЕООД жалба против атакуваната пред първоинстанционния съд заповед. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,