Решение № 5758 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2009 г.

Решение № 5758 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Араз Мохамед Хамалу, гражданин на Ирак, против решение № 13946 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 7601/2008 г. на Върховния административен съд, III отделение. Касаторът поддържа, че съдебното решение, с което е потвърдено решението на председателя на ДАБ - МС за отказ предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и указване на административния орган да му предостави хуманитарен статут. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, като прецени наведените доводи, приема касационната жалба за основателна, поради следното: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Араз Мохамед Хамалу, против решение № 196 от 30.04.2008 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Прието е, че административният орган законосъобразно е отказал предоставяне на статут поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут: Кандидатът можел да се завърне в държавата си по произход, тъй като информационните източници не сочели рискови групи във връзка с нарушаване на човешките права. Жалбоподателят не твърдял да е бил обект на заплаха от страна на официалната власт, нито от страна на групировка, а фактите, на които основавал молбата си за предоставяне статут на бежанец са преценени като криминални. Не били представени доказателства, от които да се направи извод, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Изводите на тричленния състав с оглед данните по делото не могат да бъдат възприети, поради което решението му е необосновано и като такова неправилно. Констатациите на съда, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, са в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а ДР на ЗУБ в случая са приложими разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Според чл. 15, б. "в" от същата за тежки посегателства се приемат: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Цитираната разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ . С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице данни, включително становище на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международно правните норми. И доколкото касаторът е от Сюлеймания, Северен Ирак, а ситуацията там е определена като нестабилна с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред, то заплахата от тежко посегателство спрямо Араз Мохамед Хамалу може да се приеме за реална. Според него е заплашван от движението "Ансар Ал ислям", че службата му в британската фирма би могла да доведе до екзекутирането му, а Министерството на външните работи на Ирак го е посъветвало да напусне страната, тъй като не би могло да му помогне срещу ислямската групировка. При наличието на въоръжен конфликт в страната, в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с единствения мотив, че същият не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,