Решение № 12160 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8692/2018 г.

Решение № 12160 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8692/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (ред. преди ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационна жалба на Б. Бедриев срещу решение № 10/25.04.2018 г., постановено по адм. дело № 12/2018 г. по описа на Административен съд – Русе (АС-Русе), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 4444/11.12.2017 г., издадена от директора на Агенция "Митници" относно прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно преценката на събраните по делото доказателства. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", чрез писмен отговор, подаден от процесуалния му представител, оспорва касационната жалба. Разноски не се претендират. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение № 10/25.04.2018 г., постановено по адм. дело № 12/2018 г. по описа на АС-Русе, е отхвърлена жалбата на Б. Бедриев против заповед № 4444/11.12.2017 г., издадена от директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С тази заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, поради неявяване за заемане на предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., броим от влизане в сила на 06.11.2017 г. на решение № 34/09.12.2016 г. по адм. дело № 277/2016 г. на АС – Русе. По силата на посоченото решение е отменена заповед № 4289/14.07.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която на Б. Бедриев е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "митнически инспектор" в Митница – Русе. Решението на АС-Русе е оставено в сила с решение № 13378/06.11.2017 г. по адм. дело № 831/2017 г. на ВАС. При изследване законосъобразността на заповед № 4444/11.12.2017 г. АС – Русе е съобразил приложението на нормата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., във вр. с чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., отчитайки, че 14 - дневният срок за явяване на държавния служител в съответната администрация е броим считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповед № 4289/14.07.2016 г. на директора на Агенция "Митници". Съдът е приел, че срокът по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. е преклузивен и обхваща периода от 06.11.2017 г. до 20.11.2017 г. включително, както и че по делото не е установено жалбоподателят да упражнил правото си на възстановяване в длъжност на държавна служба в този срок. В този смисъл, съдът, като е установил, че заповед № 4444/11.12.2017 г. на директора на Агенция "Митници" е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, е приел, че оспорването е неоснователно, респ. че заповед № 4444/11.12.2017 г. е законосъобразен административен акт. Подробно е обсъден спорът между страните относно факта на неявяване на служителя в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. за заемане на длъжността. Съдът е приел за недоказано възражението на жалбоподателя, че лично се е явил, както в ТМУ – Русе на 17.11.2017 г., така и в ЦМУ – София на 20.11.2017 г., за възстановяване на предишната му длъжност. В тази връзка, съдът е отказал да кредитира събраните по делото свидетелски показания от разпита на свидетелите адв. С. Махмуд и С. Османов. Прието е, че показанията на тези свидетели не са преки относно проведените срещи на Б. Бедриев със служители на Агенция "Митници", както и че не кореспондират с показанията на св. Николова, която свидетелства за явяване в ТМУ-Русе на жалбоподателя на 04.12.2017 г., както и с липсата на вписване на посещение на Б. Бедриев в ЦМУ – София на 20.11.2017 г., съгласно наложения пропускателен контрол в сградата. При изследване на показанията на св. С. Османов, в качеството му на баща на жалбоподателя, съдът е отчел родствената връзка и следващата се от това заинтересованост у свидетеля. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Съдебното решение, с което жалбоподателят е възстановен на заеманата длъжност е влязло в законна сила на 06.11.2018 г., като от следващия ден е започнал да тече двуседмичният срок за явяване на служителя в съответната администрация, и е изтекъл на присъствения 20.11.2017 година. В този смисъл, съдът правилно е изследвал приложението на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. във вр. с чл. 122, ал. 1 от ЗДСл относно срокът за упражняване на правото на възстановяване на служителя на заеманата длъжност в периода 06. 11 – 20.11.2017 г. Настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба, че съдът необосновано е отрекъл достоверността и значението на свидетелските показания на свидетелите адв. С. Махмуд и С. Османов. На първо място, следва да се отбележи, че макар и многословни доводите на касатора, чрез които защитава тезата, че показанията на неговия баща изхождат от безпристрастен свидетел, са в очевидно противоречие със самото поведение на жалбоподателя и самите показания на свидетеля. Възможната заинтересованост, установена и в нормата на чл. 172 от ГПК, спрямо бащата на жалбоподателя като негов роднина, свидетелстващ в интерес на своя син, в случая не може да бъде преодоляна. По делото се установява, че в показанията си св. С. Османов заявява, че синът му се е обърнал с молба за помощ към него, както и че последният е запознат със случая до степен, че е насочил синът си към търсенето на правна помощ във вр. с възстановяването му в длъжност. В самата жалба е посочено и се твърди, че бащата на жалбоподателя, е "придружавал" сина си при посещенията до ТМУ-Русе и ЦМУ – София, което житейски говори за съществуваща връзка между баща и син, обуславяща необходимост от непосредствената подкрепа на бащата при упражняването на чисто субективни и лични права на жалбоподателя, каквото е и правото на възстановяване по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. В този смисъл, АС – Русе правилно е отрекъл достоверността на разглежданите показания с оглед заинтересоваността на св. С. Османов. На второ място, в жалбата се твърди, че жалбоподателят на 20.11.2017 г. е отишъл до ЦМУ – София "отново придружен от баща ми и от адвокат, като и този път от деловодството ми обясниха, че възстановяването ми на работа следва да се извърши от органа по месторабота.... междувременно, слизайки от сградата... паднах и си навехнах крака". Същевременно св. Османов заявява, че само той е придружавал сина си, не са били допуснати до сградата "в ранните часове на деня" и "тогава синът ми си изкълчи кракът". Тези показанията са дадени на фона на представен амбулаторен лист за посещение при лекар, свидетелстващ за посещение на Бедриев, в качеството му на пациент в 07. 40 часа на 20.11.2017 г. От тук следва, че, ако действително жалбоподателят е посетил ЦМУ-София, то това е станало извън работното време на институцията, което от една страна дискректира въобще явяването му по см. на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., а ако посещението е станало в работно време, то тогава са недостоверни показанията на свидетеля. Относно показанията на св. С. Махмуд е достатъчно да се посочи, че дори да се приеме, че в ден петък, в периода 15-20.11.2017 г. е присъствал на влизане на жалбоподателя в сградата на Митница – Русе, то самият свидетел не е придружил жалбоподателя, респ. не може да установи поведението и изявленията на жалбоподателя при и по повод престоя му на територията на ТМУ-Русе. Правилно административният съд е преценил, че показания на св. Махмуд на практика са пресъздаване на информация, получена от жалбоподателя и неговия баща. Недостоверността на показанията на доведените от жалбоподателя свидетели може да се обоснове и от факта, че не е спорно и не е правен опит за разколебаване показанията на св. Николова – началник отдел "Човешки ресурси", която е заявила, че Бедриев се е явил в Митница – Русе (в кабинета на свидетеля) на 04.12.2017 г. Понеже жалбоподателят не се е справил с тежестта да установи благоприятния за него и положителен факт, че е се "явил" на 17.11.2017 г. в Митница – Русе, то аргументите му за недостоверност при воденето на входящия регистър в сградата на Митница – Русе за 04.12.2017 г., относно невписването на посещението му засвидетелствано от показанията на св. Николова, не могат да променят крайния извод за неявяване преди 20.11.2017 г. Неоснователно се претендира пропуск на съда да установи закононарушение при издаването на процесния акт, изразяващ се в прекратяване на служебното правоотношение със "задна дата". Нормата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. предполага прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаване във връзка с констатирано правно значимо бездействие в конкретно определен срок на правоимащото лице по повод възстановяването му в длъжност. По съществото си, констатацията от страна на органа по назначаване за осъществен фактически състав на нормата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл обективно следва времево осъществяването на състава, т. е. изтичането на срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. В този смисъл, прекратяването на служебното правоотношение "считано" към деня, следващ на изтичане на срока (в случая 21.11.2017 г.) по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е законосъобразно да бъде констатирано ( на 11.12.2017 г.) след изтичането му. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение