Решение № 286 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6166/2007 г.

Решение № 286 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6166/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Е. Г. П. от с. Б., общ. Панагюрище, против въззивното решение № 451 от 12 юли 2007 г., постановено по в. гр. д. № 62 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 31 от 28 ноември 2006 г., постановено по гр. д. № 128 по описа на районния съд в гр. П. за 2006 г. в частите му по отношение на вината за разстройството на брака, предоставянето на родителските права по отношение на д. Георги, издръжката за двете деца и фамилното име на съпругата след развода. Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът изтъква, че данните по делото показват, че е добър баща и може да се грижи за отглеждането на Г.; свидетелските показания трябва да се ценят при условията на чл. 136 от ГПК (отм.) и да се вземе предвид заключението на социалния доклад от отдел "З" гр. П. съдът не е допуснал относими доказателства. Ответницата Н. Г. П. не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е недопустима в частта й по отношение на вината за разстройството на брака и издръжката. По силата на чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.), брачните искове са изключени от кръга на касационния контрол, поради което въззивното решение е влязло в сила в тази му част и бракът между страните е прекратен, без да е възможно вината за разстройството на брака да бъде обсъждана отново. Същото е положението и по отношение на исковете за издръжка. Ето защо в тези й части касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството - да бъде прекратено. В останалите й части касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че двете деца имат силна емоционална връзка помежду си, като по-голямата сестра помага на майката при грижите за Г.; от съществено значение е последният социален доклад по последното местожителство на майката и децата; грижата на бабата и дядото по майчина линия била временна и наложена от необходимостта майката да намери работа, жилище, място в детска градина; майката притежава качества на добър родител; предпочитанията на бащата към едното дете и пренебрегването на другото говорят за липса на родителски капацитет; съпругата следва да продължи да носи брачното си име, защото при сключването на брака е била много млада и е станала известна в обществото и в официалните документи с тази фамилия. Съдът е сезиран с искане по реда на чл. 106, ал. 1 от С. кодекс и искане по чл. 103, ал. 1 от С. кодекс, които са разгледани в рамките на бракоразводен процес между страните. Бракът между страните е прекратен по вина на касатора. От брака си страните имат родени две деца, от които С. към настоящия момент е навършила пълнолетие, а Г., роден на 5 септември 2001 г., е на седем години и половина. Въззивното решение в атакуваните му части е правилно. По искането за промяна на името на съпругата след брака: Касаторът не излага съображения защо желае решението да бъде отменено в тази му част и ответницата да носи занапред фамилното си име от преди брака. По делото е установено, че ответницата е била на 19 години при сключването на брака. Освен това е завършила висше образование под фамилното имена съпруга си. Предвид твърде младата възраст, в която ответницата е встъпила в брак, както и получаването на редица документи във връзка със завършеното от нея образование, както и спецификата на работата й, водят до извода, възприет и от въззивния съд, че тя е известна в обществото с фамилното име на съпруга си, поради което искането й да продължи да носи същото фамилно име, правилно е счетено за основателно. Неоснователно е оплакването за нарушаване на материалния закон при предоставянето на родителските права по отношение на д. Георги. От данните по делото се изяснява, че до м. септември 2006 г. д. Георги е отглеждано от бабата и дядото по майчина линия в с. Б., след което майката с децата се преместила в гр. П.. Майката е служител на постоянен трудов договор. Наела е апартамент в гр. П.. Жилищните условия са подходящи за отглеждане на деца. Към момента на постановяване на въззивното решение Г. посещавал детска градина в гр. П. Съобразно правилото на чл. 106, ал. 2 от С. кодекс, при решаването на въпроса за предоставяне на родителските права по отношение на малолетни или непълнолетни деца, съдът следва да изхожда преди всичко от интересите на децата. Ето защо всички обстоятелства по делото следва да се преценят именно на тази плоскост. В тази връзка от значение са изводите в представените социални доклади. Още социалният доклад от Д. "С" към община П. сочи, че упражняването на родителските права спрямо д. следва да се предоставят на майката. Този извод е обоснован и в становище на П. център в гр. П. установена е стабилна емоционална връзка между д. и майката и силна привързаност към сестра му. Последният социален доклад е от отдела в гр. П., според който майката полага адекватни грижи за нормалното физическо, емоционално и психично развитие на Г. В противовес становището на отдел "З" гр. П. е д. Георги да бъде предоставено за отглеждане на бащата, защото не следвало при двама живи родители д. да се отглежда от бабата и дядото. Този доклад обаче не държи сметка за развитието на събитията към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд, когато е безспорно, че грижите за д. са поети изцяло от майката, като то е установено да живее трайно при нея. Майката е показала добри възпитателски качества и заинтересованост от физическото, емоционално и интелектуално развитие на Г. Осигурена му а добра жизнена среда. Допълнително следва да се има предвид, че дъщерята С. заявява пред съда твърдо желание да не бъде разделяна с брат си. Връзките на естествена любов, привързаност и принадлежност към семейния кръг на майката и сестрата са основно необходими за Г. в периода формиране на учебни навици и в прехода към съзряването. Бащата несъмнено отдава предпочитание на Г. за сметка на сестра му, като подобно поведение не сочи подходящи възпитателски качества. По тези съображения следва да се приеме, че решението в тази му част е взето при пълно съобразяване на интересите на малолетното дете. Не може да се сподели твърдението на касатора, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила като не е ценил правилно свидетелските показания. Изводите на съда не показват подобно нарушение. Съдът е взел предвид всички относими данни именно в контекста на осигуряването на доброто отглеждане на Г. Невярно е още, че съдът не е допуснал относими доказателства. Поисканата експертиза е отказана основателно от съда, тъй като данните, които евентуално биха били изяснени с нея, са били предмет още на становището на П. център в гр. П.. Ето защо при постановяването на атакуваното решение не са нарушени съдопроизводствените правила по начин, който да е застрашил правото на страните да участват в процеса и да представят доказателства. Ответницата не прави искане за присъждане на разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени пред касационния съд такива не са представени, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение