Решение № 2763 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16086/2010 г.

ВАСПетчленен състав23.02.2011 г.докладчик Славка Найденова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 11985/15.10.2010 г., по адм. д. № 1992/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2763 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16086/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката, срещу решение № 11985/15.10.2010 г., по адм. д. № 1992/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Миглена Димитрова Попова от гр. София срещу Решение № 06-00-810-2009/13.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката. Ответницата Миглена Димитрова Попова от гр. София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК отменил решение № 06-00-810-2009/13.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката и изпраща преписката на този министър за ново произнасяне по заявлението на Миглена Димитрова Попова. За да постанови решението си съдът е приел, че в чл. 12, ал. 1 от Наредбата са установени три причини, даващи основание за отказ от признаване на придобито висше образование - наличие на съществени различия в изискванията за придобиване на съответната специалност; диплома, издадена от висше училище, което не е признато от компетентния държавен орган за част от системата на светското висше образование на съответната държава и диплома, която не е издадена от соченото висше училище. Като всяка норма, която установява отклонение от общите правила, разпоредба на чл. 12, ал. 1 от Наредбата се тълкува ограничително. С оглед на това, за да е законосъобразен, отказът следва да се основава на някое от посочените изключения. В случая органът твърди, че е налице нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 3, т. е. дипломата не е издадена от твърдяното висше училище. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство административният орган е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи неавтентичността на представената от жалбоподателката диплома за завършено висше образование. Въпреки, че в становището на комисията се твърди, че е извършена проверка на автентичността на документите, по делото няма доказателства, от които да се направи обоснован извод, че процесната диплома не е издадена от Киевския славистичен университет. Ако комисията, респективно компетентният орган, е считал, че е налице основание за съмнение в автентичността на дипломата, е следвало, да упражни правомощията си по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата и да събере релевантните за това доказателства. В случая такива доказателства не само не са представени, те въобще не са и събирани. Органът е приел, че хипотезата на т. 3 е налице, тъй като Киевският славистичен университет е разкрил поделение на територията на страната, въпреки забраната на § 4, ал. 1 ЗВО. До този извод органът е достигнал въз основа на посоченото от жалбоподателката, че мястото на обучение е в страната. Следва да се разграничи хипотезата по § 4 - забрана чужди висши училища да разкриват поделения на територията на страната, от дистанционната форма на обучение, чрез която жалбоподателката е провела обучението си, и която органът не оспорва. Дистанционната форма на обучение, съгласно легалното определение на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища, е форма на организация на учебния процес, а не форма на организационната структура на съответното училище. Крайният извод на тричленния състав е, че твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон са основателни. С оглед на това оспореният административен акт, като незаконосъобразно, е отменен и преписката изпратена на административния орган за произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закон в мотивите на решението. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Оспорваното решение е издадено на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавни изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища във връзка с чл. 2 от същата и § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Съгласно тези текстове признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се отказва, когато след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. Чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Това определя предмета на съдебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. Нито в административното производство, нито в съдебното се твърди, че висшето училище Киевски славистичен университет не е издавал представената от ответницата по касационната жалба дипломата за завършено висше образование, специалност "Психология" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" на жалбоподателката, която е български гражданин. Няма данни Киевският университет да е разкривал свое поделение в Република България. По делото е безспорно, че обучението е извършено с дистанционна форма, което не е изрично забранено да се извършва на територията на страната ни от чуждестранни висши училища. При това положение правилно тричленният състав е приел, че решението на министъра е незаконосъобразно, отменил е същото и върнал преписката за произнасяне, поради което решението на съда следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 2