Решение № 3067 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8934/2009 г.

Решение № 3067 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8934/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Мими Трифонова Пантева, ЕГН хххххххххх, от гр. Вадин, ул. "Цар Симеон Велики" № 17, действаща като ЕТ "Флам - ПА - Мими Пантева", против Решение № 61 от 12.05.2009 г. по адм. д. 66/2009 г. по описа на Административен съд - Видин. С твърдения за наличие на касационните основания по т. 3 на чл. 209 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, се претендира отмяна на решението и административния акт. Изложени са съображения за недопустимо произнасяне от административния орган с отказ след отмяна от съда на първоначалния отказ. Несъобразяването на съда с представената служебна бележка от "Напоителни системи" - Видин е довело до необоснования извод за недоказано от жалбоподателката право да ползва язовир "Божурица". Ответната страна - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и храните чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С решението си от 12.05.2009 г. първоинстанционният съд отхвърля жалбата на ЕТ "Флам - Па - Мими Пантева против Заповед № 2 от 27.02.2009 г. на Началник отдел ТЗ "РК" - Видин, с която на едноличния търговец е отказано издаването на разрешително за стопански риболов за воден обект Язовир "Божурица". Съдът се произнася при безспорно установения факт, че воден обект Язовир "Божурица" е държавен язовир с предназначение и категоризация за "Аквакултури", съгласно Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползване на язовирите държавна собственост. Съгласно чл. 17 от ЗРА в него може да се извършва риболов след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в предвидените от закона случаи. Условие за предоставяне на разрешително за обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА, към които спада и процесният язовир, е притежаването на право на собственост или право на ползване, които следва да бъдат установени със съответни документи в административното производство. Представената от жалбоподателя служебна бележка не удостоверява правата, изисквани от закона, поради което отказът на административния орган е преценен от съда като законосъобразен. Правилна е преценката на органа и предвид неизпълнението на изискването на чл. 18, ал. 2, т. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите. Изводите в обжалваното решение изцяло се споделят от касационния състав. Отмяната на предходен акт на административния орган и връщането на преписката за ново произнасяне го задължава да се произнесе по съществото на искането като съобрази приложимите процесуални и материалноправни норми. Изпълнението на законовите изисквания е критерият, който определя характера на акта - положителен или отрицателен, поради което доводите в жалбата за недопустимо произнасяне с отказ е несъстоятелен. Представената служебна бележка от "Напоителни системи" - Видин е обсъдена от съда и правилно е преценена като недоказваща твърдените права на собственост или основание за ползване по смисъла на т. 1 на ал. 2 на чл. 18 от ЗРА, още повече, при събраните по делото доказателства за висящ спор с предмет наличието на основание за ползване на процесния обект от страна на жалбоподателя. При безспорния статут на Язовир "Божурица" на рибностопански обект по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА неизпълнението на императивното изискване на чл. 17, ал. 9 от ЗРА разрешението да бъде предоставено само на лице, легитимиращо се като собственик или ползувател на водния обект или на част от него правилно е преценено от административния съд като съобразено със закона основание за отказ, наред с неизпълнението на задължението за внасяне на дължимата държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗРА. Предвид изложените съображения съдебният състав намира неоснователни твърденията за наличие на заявените основания за касиране на решението. Съдът не констатира пороци, водещи от отмяна и при служебната проверка, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс