Решение № 2494 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14439/2013 г.

Решение № 2494 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14439/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Градски транспорт - Пловдив" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Димитър Стамболов" № 2, представлявано от изпълнителния директор Ангел Николов Батаклиев, против решение № 1841 от 6.08.2013 г., постановено по адм. дело № 538/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив. С описаното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РД-20-13/1.02.2013 г. на областния управител на област Пловдив, с което е разрешено прякото възлагане на обществена услуга за превоз на пътници по градски автобусни линии с № 9, 11, 17, 21, 25, 26, 36 и 113 от общинската транспортна схема на община Пловдив за срок на изпълнение до 1 г., считано от 1.02.2013 г. и/или до избора на изпълнител в резултат на проведена процедура по ЗОП или ЗК. По подробно изложени в жалбата съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - кметът на община Пловдив, представляван от юрисконсулт Стоилов, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - областният управител на област Пловдив, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. След служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посоченото по-горе касационно основание и доказателствата по делото, съдът констатира, че решението е недопустимо, като постановено в производство, образувано въз основа на недопустима жалба. С решението, предмет на съдебен контрол, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Градски транспорт - Пловдив" АД, срещу решение № РД-20-13/1.02.2013 г. на областния управител на област Пловдив, с което е разрешено предприемането на спешна мярка от община Пловдив, която да възложи пряко превозите по линии от общинската транспортна схема на община Пловдив за срок на изпълнение до 1 г. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел за законосъобразна преценката на областния управител за наличие предпоставките на чл. 5, § 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета, а именно - непосредствен риск от прекъсване на услугите, като е разрешил предприемането на спешна мярка във вид на пряко възлагане на същите тези услуги за срок до 1 г. При данните по делото съдът е приел за безспорно установена хипотезата на "непосредствен риск" от прекъсване на дейностите по извършването на обществената услуга - превоз на пътници от посочените градски автобусни линии от общинската транспортна схема на община - Пловдив. В тази връзка се е позовал на изпратено и получено на дата 30.01.2013 г. до изпълнителя по сключен договор с общината от 12.04.2010 г. "Градски транспорт - Пловдив" АД, писмено волеизявление за едностранното му прекратяване, като е било разпоредено и спиране извършването на услугата, а маршрутните разписания, издадени на основание на договора, са приети за невалидни от датата на прекратяването. За недопустими са счетени възраженията на търговското дружество относно наличието на валидно прекратяване на договора, като съдът е посочил, че последният е част от смесен хетерогенен сложен юридически факт (фактически състав) по възникване на правна връзка, но представлява гражданскоправния му елемент, като преценката за неговото съществуване е от компетентността на гражданския съд. АС е акцентирал на обстоятелството, че чрез получаването на това волеизявление обективно е била налична към датата на преценка на областния управител, хипотезата на риск от прекъсване на обществените услуги по част от общинската транспортна схема. Поради това и с оглед предоставената му изрична компетентност, областният управител е приел решение на основание чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, което сочи именно областният управител за компетентен в случаите на чл. 5, § 5 от Регламент (ЕО) 1370/2007 г. За неоснователно е прието възражението, че с така издаденото решение областният управител е нарушил законовата разпоредба, предоставяйки на друг орган дадените му правомощия. АС е изтъкнал, че в случая е налице посочената хипотеза на Регламента и областният управител е разрешил спешната мярка: пряко възлагане на услугата по превоз на пътници по градските автобусни линии от общинската транспортна схема на община Пловдив, като е посочил и срок от една година, който е в рамките на максималния такъв от две години. Решението е недопустимо. Актът на областния управител на област Пловдив е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 32/29.03.2002 г., в сила от 29.03.2002 г.). Цитираната разпоредба не предвижда избора на изпълнител и сключването на договора за пряко възлагане на обществен превоз на пътници с автобуси да бъде извършено от областния управител, а само определя органа, компетентен да вземе решение относно необходимостта от прилагане на спешна мярка, вида й и нейното възлагане. По тази причина оспореното решение на областния управител е издадено в пределите на неговата компетентност. В същия смисъл виж решение № 577/16.01.2014 г. по адм. дело № 7203/2013 на ВАС, VII о. и решение № 2134/13.02.2013 г. по адм. дело № 12578/2012 г. на ВАС, VII о. Настоящият съдебен състав приема, че е налице изрично изразено волеизявление на административен орган - областен управител, овластен да се произнесе по силата на нормативна разпоредба (чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г.), с което пряко се създават права за кмета на община Пловдив да предприеме спешна мярка, като възложи пряко превозите по линии от общинската транспортна схема на община Пловдив за срок на изпълнение до 1 г. Следователно оспореното решение има характер на индивидуален административен акт, т. к. съгласно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1 АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В случая обаче не е налице друга абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата - не е налице правен интерес у жалбоподателя - търговското дружество "Градски транспорт - Пловдив" АД, да оспори административния акт. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. "Засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Т. е. "засегнати" са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Във всеки отделен случай релевантно е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес. При условие, че с оспорения административен акт се създават права единствено за кмета на общината, касационният жалбоподател няма пряк и непосредствен личен правен интерес от обжалване на административния акт като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. След като не е налице конституционният критерий за обжалване - "засягането", то съдебното обжалване на административния акт е недопустимо. В такъв смисъл е и практиката на ВАС (определение № 5660 от 12.06.2002 г. на ВАС по адм. дело № 4539/2002 г., V о.; определение № 1327 от 17.02.2004 г. по адм. дело № 9344/2003 г., IV о.; определение № 5072 от 22.05.2007 г. по адм. дело № 8750/2006 г., III о.; определение № 662 от 18.01.2008 г. по адм. дело № 12734/2007 г., IV о.; решение № 15764/28.11.2013 г. по адм. дело № 8814/2013 г. VII о. и др.). В контекста на изложеното, решение № РД-20-13/1.02.2013 г. на областния управител на област Пловдив, с което е разрешено прякото възлагане на обществена услуга за превоз на пътници по градски автобусни линии с № 9, 11, 17, 21, 25, 26, 36 и 113 от общинската транспортна схема на община Пловдив за срок на изпълнение до 1 г., считано от 1.02.2013 г. и/или до избора на изпълнител в резултат на проведена процедура по ЗОП или ЗК, не е създало права или задължения и не е засегнало законни интереси на "Градски транспорт - Пловдив" АД. Поради това и липсва правен интерес като задължителна процесуална предпоставка за упражняване на право на жалба от страна на това търговско дружество. Като е разгледал жалбата по същество, след като същата е била процесуално недопустима, АС - Пловдив е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство подлежи на прекратяване. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, в полза на ответника - община Пловдив, се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 300 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,